„Добрите дела от похвала не се нуждаят.“

Шестте групови обекта (резервати и комплекс) – Големият остров в Дуранкулашкото езеро, Яйлата, крепостта Калиакра, Античният град Одесос, островите „Св. Иван“ и „Св. Петър” край Созопол и Античен град Аполония, са разположени на границата между морето и сушата. Това са и част от обектите, които имат свлечени участъци в морето.

Археологически резерват „Праисторически, антични и средновековни структури в м. Яйлата”, община Каварна е НКЦ, обявена за археологически резерват (ДВ бр. 14/1989 г.) с определени граници и действащ ОУП на резервата от 2003 г. Местността Яйлата представлява обширна тераса с размери 1,5 km на 200 m, разположена на 15 m над морето и отделена с високи 30 m скали от Добруджанското плато. През 1980 г. започват системни археологически проучвания, които водят до обявяването на местността за археологически резерват с решение на МС от 1998 г. Към момента са проучени крепостната стена на античната крепост и около 1/5 от южната част на територията й; некропола и светилището над Малката Яйла; всички скални жилища, църква, килии, светилища и антични винарни на територията на Голямата Яйла, по и над скалния венец западно от нея. Проучени са части от южния и северния некропол, извършени са реставрационни дейности за частична реинтеграция и запечатка на крепостната стена. Укрепена е и затворена с решетка скалната църква, частично са експонирани и засипани някои от скалните гробници на некропола над Малката Яйла.

В акваторията източно и югоизточно от резервата „Яйлата“ са извършвани археологически издирвания под вода през 80-те години на ХХ век. Констатирано е, че значителни части от стръмния скален бряг са пропаднали в морето. Открити са каменни блокове от части от стената на крепостта, фрагменти от строителна керамика, от амфори и каменни котви. Находките се отнасят към късния елинистически период и късната античност. Вероятно в малкия залив пред крепостта и в залива на днешния курорт Русалка, са функционирали малки пристани от късната античност.

Археологически резерват „Антична и средновековната крепост „Калиакра”, община Каварна е НКЦ, обявена за археологически резерват (ДВ бр. 4/2003 г.) с определени режими на опазване, включително в акваторията. Още от древността нос Калиакра е бил благоприятно за заселване място, естествено защитено от отвесно спускащите се към морето скалисти брегове и в близост до важни морски и сухоземни пътища. През V век пр. Хр. тракийското племе “теризи” основава укрепено селище в южната част на носа, откъдето е и първото име на поселението. В края на V век пр. Хр. земите на теризите са включени в границите на Одриската държава. По време на Римската империя и нейните провинции на Балканите градът продължава да съществува. През този период, античното селище е част от веригата крепости, образуващи по-късно черноморския отбранителен пояс на Византийската империя срещу нашествията от север. Възходът на Калиакра от края на ХІІІ век е свързан с обявяването ѝ за столица на Добруджанското деспотство, обхващащо североизточните български земи. Калиакра от това време има площ от около 550 дка. През XIV в. Калиакра е завладяна от османските турци. Писмените източници от късното Средновековие споменават, че тук е съществувал дервишки манастир, както и едно от двете добруджански мюсюлмански двуобредни текета, посветено на ислямския светец Саръ Салтък. Двухилядолетният живот на тази крепост замира в края на ХVІІ – началото на ХVІІІ век. Последното значително събитие, свързано с Калиакра е морската битка, проведена на 31.07.1791 г. край бреговете ѝ, с която се слага край на Руско-турската война от 1787-1791 г.

Редовните археологически разкопки на античната и средновековна крепост “Калиакра” започват през 60-те години на миналия век. За първи път местност Калиакра получава статут на паметник на културата като “Антично и средновековно укрепление”, обявено в ДВ. бр. 77/1959 г. В рамките на цитаделата е изпълнена реконструкция на античната крепостна стена и портата, консервация на верижни сгради, крепостна стена и кули от елинистическия период. В рамките на Външния град е извършена реставрация на римските терми и средновековната църква, крепостната порта и крепостни стени. В рамките на подградието са изпълнени консервационни работи по отделни верижни сгради и крепостната стена, портата, потерните и кулите към нея. Извън укрепената територия са експонирани гробници от некропола. Консервацията и реставрацията на разкритите нови обекти продължава почти без прекъсване до 1993 г.

В акваторията на нос Калиакра през 1959 г. се провежда първата подводна експедиция за търсене на останки от корабокрушения, свързани с битката от 11 август 1791 г. между османския и руския флот. Подводни проучвания се провеждат и през 70-те и 80-те години на ХХ век. Отделни находки на амфори, подсказват, че средновековното пристанище се е намирало от западната страна на носа, под крепостта.

Археологически резерват „Античен град Одесос” гр. Варна е НКЦ, обявена за археологически резерват с определени граници съгласно Инструкция № 1 на Комитета за изкуство и култура и Министерството на строежите и архитектурата, за опазване на архитектурния и археологически резерват „Античен град Одесос” във Варна, публикувана в ДВ № 83/28.10.1975 г. От 1975 г. до днес няма информация за актуализиране на горепосочените граници на резервата и охранителната му зона, както и на определените правила за застрояване.

Природен и археологически резерват „Острови „Св. Иван“ и „Св. Петър“, община Созопол, е НКЦ, обявена за археологически резерват с определени режими на опазване. Границите на мидените полета и даляни, които са в акваторията на обекта, са с точно фиксирани граници в Центъра за подводна археология към МК. Границите на археологическия резерват и охранителната му зона не са отбелязани на кадастралната карта на града до 2012 г. Няма информация за промяна към сегашния момент.

Остров „Св. Иван” е най-големият от петте острова локализирани по крайбрежната черноморска зона на България и един от трите острова в залива на Созопол. Намира са на една морска миля от Стария град на Созопол. Най-ранните следи от човешка дейност на о-в „Св. Иван” се отнасят към VII-IV в. пр. Хр. и вероятно следва да се свържат със светилище на Аполон Лечител. На същото място, в периода от края на IV в. и началото на V в. е издигната раннохристиянска базилика посветена на Света Богородица Калеоса, около която в следващите векове се развива манастирът „Св. Йоан Продром”. През този период това са земи на Българската държава. В средата на ХІІ в. е издигната кръстокуполна църква с богата декоративна украса и с покровител Св. Йоан Кръстител. През следващите векове манастирът става важен фактор в източната част на Балканския полуостров. Активната му книжовна дейност продължава и в първите векове след османското владичество. Краят на манастира настъпва през 1623 г., когато след нападение на пирати, е опожарен.

Първите археологически проучвания на острова са проведени в периода 1985-1994 г., когато се разкриват и руините на първите структури отпреди новата ера. Проучванията се подновяват през 2008 г. и заедно с тях се провеждат и някои консервационнореставрационни работи. През 2010 г., по европейски проект „Старинен Созопол-манастир Св. Иван Предтеча – култура през вековете” археологическите разкопки в манастира продължават. По проекта са изпълнени и ремонтни работи до двата съществуващи морски пристана, два заслона. Извършени са дейности по социализацията на пространството с пътеки и информационна указателна система. На острова съществува имот, собственост на МНО, който също към 2012 г. не е отразен на кадастралната карта на Созопол.

До острова няма организирани туристически пътувания, независимо, че достъпът до него не е ограничен и се достига с лодка. На острова е запазен, поддържан и експлоатиран съществуващия сонарен фар. Със Заповед № PД-53/26.05.2010 г. на MOCB, островите Св. Иван и Св. Петър попадат в защитената зона „Бакърлъка” за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитания на дивите флора и фауна.

В акваторията на островите Св. Иван и св. Петър са открити десетки каменни и железни котви, каменни и оловни щокове. Общата хронология на находките следва тази на историческото развитие на Аполония Понтика – Созопол. Най-ранните находки се отнасят към VІІ в. пр. Хр. и свидетелстват за интензивно корабоплаване в района. Акваторията е включена в охранителната зона на резервата заради природния феномен „каменна гора“: фосилизирани останки от гора (дънери, свалове, клони) от блатни кипариси. Феноменът се намира на дълбочина между 12 и 16 m между остров Св. Иван и полуостров Скамни (стария град на Созопол). Смята се, че каменната гора се е образувала при заливане на крайбрежно блато от морските води преди десетки хиляди години или дори по-рано.