„За мъдрия и малкото е достатъчно.“

В района на Несебър. Откритите под вода структури, в повечето случаи са интерпретирани като градежи, които първоначално са били на сушата, а след това, под въздействието на различни фактори, въздействащи върху околната среда, са се оказали под днешното морско ниво. Подводните проучвания в района на Несебър започват през 1960 г., като до края на ХХ век се провеждат 15 подводни археологически експедиции.

Месембрия е загубила около 1/3 от укрепената си територия вследствие на покачването на морското ниво, потъването на сушата, ерозията и абразията. В различни сектори от акваторията на полуострова са открити руини от крепостни стени, кули, стълбища и артефакти от предримската епоха до Възраждането.

Структурите са открити на брега (в прибойната зона) и на дълбочини до 2–3 и 5–6 метра. По цялото северно протежение на Несебърския полуостров съществуват участъци от крепостни стени, които следват бреговата линия на дълбочина до 1,5 m. Северната крепостна стена започва северно от западната порта на града. На изток е открита под водата, на разстояние до около 40 m от брега. В западния край на северната стена е регистрирана стена с направление север-юг, проследена до 80 m в северния залив и на дълбочина до 5 m. Източно и югоизточно от Несебърския полуостров са установени участъци от крепостни стени, кули и бастиони.

Бреговата линия на Несебърския полуостров е променена значително при изграждането на брегоукрепителни съоръжения във втората половина на 1980-те години. При тези мероприятия по-голямата част от крепостните стени, които са били изследвани под вода до 1984 от северната и от източната страна на полуострова, са засипани и в момента са под насипите, крайбрежната алея и северния паркинг.

През 2015 г., във връзка с проект на общината за преустройство на Северното пристанище, са възобновени подводните археологически проучвания. Проведено е спасително геофизично проучване и археологически разкопки в акваторията на пристанище „Северна буна” и е проследена линейна структура от големи, натрупани един върху друг каменни блокове. Дължината на съоръжението е около 40 m, като достига около 3 m дълбочина. Каменното съоръжение навярно е вълнолом или морска преграда от най-ранните етапи на строителство в Несебър.

През 2017 г., успоредно на описаната структура, на около 5 m западно от нея, са открити няколко сегмента от крепостна стена, която е успоредна на линията на вълнолома – проследима е в дължина около 20 m и се свързва със западната крепостна стена на Месембрия.

Редовните подводни археологически проучвания в акваторията на Несебър от 2017 г. досега, освен към зоната на Северното пристанище, са насочени и към източния край на полуострова и южния му бряг, където са регистрирани и документирани археологически структури: кула и крепостен зид на дълбочина до 2.5 m и крепостен зид от квадри, дълъг 35 m и на дълбочина до 4,7 m. Отстоянието от брега е 130 m, а посоката му е югоизтоксеверозапад.

През 2017–2019 г. зидът е документиран фотографски, графично и фотограметрично, а през 2019 г. е извършен и археологически сондаж в основата му, където е констатирана скара от масивни дървени греди, правоъгълна кула и части от стена, източно и западно от нея на дълбочина около 3 m. Кулата е с размери 8х8 m, изградена от масивни блокове, с дълбочина при основата на блоковете около 3 m. Ранновизантийски или средновековни фрагменти от зидове са открити в залива западно от „Южна буна“.

На дълбочина около 2 m са документирани масивни фрагменти от крепостна стена, проследени по дължината на целия залив. Южно от стената, на около 2 метра е запазен фрагмент от хоросанова „стена“ с отпечатъци на хоризонтални и вертикални греди, с правоъгълно и кръгло сечение.

След провеждане на археологически сондаж през 2019 г. под най-големия фрагмент от стена са констатирани дървени пилоти. Положението им сочи, че структурата е свлечена от брега. Отделни фрагменти от колони и добре обработени квадри са открити в южната акватория на Несебър.