„Пощадиш ли врага, ще погубиш себе си.“ Не знам дали е туй пасбище на диви зверове или моят дом, родната ми стряха! Викът на покруса, нададен от неизвестен поет от Маарра, не е само словесен похват. За нещастие, принудени сме да приемем думите му буквално и да се запитаме заедно с него: какво толкова чудовищно […]
„Пощадиш ли врага, ще погубиш себе си.“ Величествена е гледката на мюсюлманската армия на излизане от Мосул — безброй копия отразяват слънчевите лъчи, черни знамена, емблема на Абасидите и Селджукидите, се развяват сред морето от конници, облечени в бяло. Въпреки горещината ходът е равномерен. С такъв ритъм ще пристигнат в Антиохия за по-малко от две […]
„Където не си сял любов, там няма да я пожънеш.“ В Антиохия поражението на Дукак предизвиква голямо разочарование, но защитниците не се отчайват. Странно, но през онези първи дни на 1098 година объркаността завладява лагера на обсадителите. Множество шпиони на Яги Сиян са успели да се промъкнат всред врага. Едни от осведомителите са водени от […]
„Който не вярва в победата не ти е съперник.“ 1096 — Килидж Арслан, султан на Никея, разбива западните нашественици, предвождани от Петър Пустинника; 1097 — Първият голям кръстоносен поход. Завладяване на Никея и разгром на Килидж Арслан при Дорилеон; 1098 — Западните нашественици завземат Едеса и Антиохия и разгромяват изпратената на помощ мюсюлманска армия начело […]
„Първият удар е половината от сражението.“ С падането на Никея цялото беломорско крайбрежие, всички острови, цялата западна част на Мала Азия се изплъзват от ръцете на турците. Румите (гърците), подкрепени от западните си съюзници, изглеждат решени да продължат по-нататък. В планинското си убежище Килидж Арслан не се предава. След като преминава първоначалната изненада, султанът започва […]
„Ако не можеш да победиш врага, считай го приятел.“ Килидж Арслан ликува. Току-що е разгромил страшната западняшка армия, а собствените му загуби са незначителни. Като съзерцава огромната плячка, струпана в нозете му, той има чувството, че изживява най-хубавата си победа. Но рядко в историята една победа се оказва толкова скъпа за победителите. Опиянен от успеха, […]
„Открития враг не е така страшен, както фалшивия приятел.“ Преди нашествието. 622 — Изселване на Пророка Мохамед от Мека в Медина; 638 — Халиф Омар превзема Ерусалим; VII — VIII век — Арабите създават огромна империя, простираща се от река Инд до Пиренеите; 809 — Умира халиф Харун ал-Рашид. Арабската империя е в своя апогей […]
„Не можеш да разбереш какво носи в сърцето си друг.“ Ролята на ислямизираните евреи – дьометата. Нека сега да се върнем върху ролята на евреите в Османската империя, за да осмисли българският читател, а и всички други, че всъщност 500 години българите са били под турско-еврейско робство – нещо, което никога не трябва да се […]
„По-добре свобода, изпълнена с опасности, отколкото спокойно робство.“ Еничарските корпуси. След падането си Константинопол пострадал силно и бил разграбен и частично разрушен. Турските войски не влезли единствено в Галата, където имало и доста синагоги!… Симптоматично е, че нападението над Константинопол започва на Великден или на еврейската Пасха, като очевидно с този красноречив знак някой от […]
„Който леко вярва, бързо се разкайва.“ Двуликите помагачи. След падането на Търново през 1393 г. борбата срещу турските поробители проддължила. Фактически от турското нахлуване на Балканите в 1352 г. до Освобождението през 1878 г. съпротивата не е преставала. Първите 50 години от османското нахлуване били най-кървавите и българите дали най-много жертви във войните с турците. […]
Последно коментирани