„Където не си сял любов, там няма да я пожънеш.“ 1111 — Кадията на Алеп, Ибн ал-Хашаб, организира бунт срещу багдадския халиф, за да предизвика намесата му срещу западните нашественици; 1112 — Победоносна съпротива на жителите на Тир; 1115 — Съюз на мюсюлманските князе със сирийските западняци срещу изпратената от султана армия; 1119 — Илгази, […]
„Господарските права – дяволска трева.“ Странен компромис между обсадители и обсадени! Нима целта на всяка обсада не е да бъде възпрепятствано движението на хора и храни? А ето че човек добива впечатлението, че между обсадители и обсадени се установяват почти нормални отношения. Изведнъж пристанището на Триполи се оживява, керваните влизат и излизат като заплащат такса […]
„Когато човек не напредва, отстъпва.“ Събитието се разиграва четири години по-късно, в началото на октомври 1108 година, всред една сливова градина, където още се чернеят последните плодове. Наоколо се простират безкрайни хълмове, покрити с редки горички. Върху един от тях се издигат величествените стени на Тел Башер, край които две воюващи армии предлагат необичайна гледка. […]
„Това, за което на умния са нужни шест дни, хитрият ще направи за пет.“ През пролетта на 1103 година Данишменд, комуто са известни амбициите на Боемунд, решава при все това да го пусне на свобода, без да поставя каквото и да е политическо условие. Той поиска от него сто хиляди динара откуп и освобождаването на […]
„Целта на всяка битка е победата.“ След падането на Ерусалим, първите разтревожени са естествено Килидж Арслан и Данишменд, които още не са забравили последното преминаване на западняците през Мала Азия. Без колебание те решават да обединят силите си, за да се опитат да препречат пътя на новите нашественици. Турците вече не се осмеляват да се […]
„Малко ум е по-добре, отколкото много сила.“ Всеки път, след като превземат някоя крепост, западняците нападат и следващата. Мощта им ще продължава да расте докато завладеят цяла Сирия и прогонят мюсюлманите от страната. След толкоз непрекъснати разгроми, разочарования и унижения трите неочаквани известия, които достигат до Дамаск през лятото на 1100 година, пораждат доста надежди. […]
„Където са сплетните, там са и раздорите.“ Докато западните рицари избиват и последните укрили се жители и слагат ръка на всички богатства на Ерусалим, събраната от ал-Афдал армия напредва бавно през Синай. Тя стига в Палестина едва двадесет дни след трагедията. Везирът, който лично я предвожда, се колебае дали да тръгне направо към Свещения град. […]
„Храбростта превзема градовете, а бдителността ги пази.“ За Ифтихар се очертава борбата да започне в добри условия. Благодарение на арабските конници и суданските стрелци, настанили се здраво зад пълзящите по хълмовете и спускащи се в долините дебели стени, той е сигурен, че ще издържи. Вярно е, че западните рицари са известни с храбростта си, но […]
„Когато свинята се наеде, обръща коритото.“ След падането на Никея везир ал-Афдал топло поздравява василевса, а три месеца преди нашествениците да превземат Антиохия натоварена с дарове египетска делегация посещава лагера на рицарите, за да им пожелае скорошна победа и да им предложи съюз. Военен от арменски произход, господарят на Кайро не изпитва никаква симпатия към […]
„Хората на драго сърце вярват в това, което желаят.“ През февруари 1099 година цитаделата се превръща за няколко дни в главна квартира на рицарската кръстоносна армия. В нея може да бъде видяно смайващо зрелище. От всички съседни градове и дори от някои села пристигат делегации, водещи след себе си мулета, натоварени със злато, платове, храни. […]
Последно коментирани