„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“ Свещена война за „гроба господен“! Идеята за кръстоносен поход е узряла. Западна Европа, алчна и жестока, суеверна и невежа, е готова да потегли, подведена от църквата, на бой за „делото на кръста“. За кръв, богатства, приключения и плячка! Необичайно оживен е Клермон […]
„Когато живота постави човека на колене, той се озовава в удобно положение за молитва.“ Кому са нужни свещените войни? Средновековен мрак тегне над Европа. Навред насилия и глад, неправди и жестокости. Горчив е селският живот. Превърнал се е в черно крепостническо тегло от безправие, данъци и ангарии. Господарите са алчни и безмилостни. Не се задоволяват […]
„Любителите на кавги редом не седят. Глубците спорят за плячката, а умните я делят.“ Впрочем може ли да бъде открито достоверно, тоест точно и пълно описание на историческо сражение? Това са все важни, предизвикващи въодушевление или униние твърде неясни събития, чиито по-късни описания крият безброй предизвикателства… Други примери за разминаване в оценките откриваме в изследванията […]
„Да напуснеш бойното поле с развети знамена.“ Действително мнозина хронисти се вълнуват от жертвите, които могат да вземат битките между крале и принцове. Защо съборите за „Божи мир“ не заплашват с анатема и тях? Нима това не е първата и най-важна мярка, която трябва да се предприеме срещу войната между християни? Трябва да се каже, […]
„Подкупения враг приятел не става.“ Духовни наказания срещу грабежите и злините. Адемар от Шабан е твърд привърженик на договорите за мир в Лимузен, но е налице удивително разминаване между неговите проповеди в тяхна защита, изпълнени с призиви за справедливост и с молитви към архангел Михаил и към Господ, и скромното място, които им отрежда в […]
„Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така много.“ Договор и клетва за мир между сеньорите. Нека да видим все пак какво представлява „Божият мир“. В действителност съвременниците не употребяват подобно понятие. Те говорят само за „Божи събрания“ и за „мирни договори“. Зародилото се през тридесетте години на XI в. в Каталуния и […]
„Ако не можеш да победиш врага, считай го приятел.“ Андре от Фльори и Раул Глабер свидетелстват, всеки по свой начин, за отзвука от някои сражения в Испания, който достига чак до франкското кралство и до Бургундия. Раул Глабер твърди, че монасите и духовниците, грабнали оръжието и загинали на бойното поле, са спечелили по този начин […]
„Имай бога за господар, но никога господаря за бог.“ Борбата на християните срещу маврите. Адемар от Шабан одобрява мирните договори между аквитанци под егидата на херцога, но дори не се сеща, че те биха могли да послужат за основа на съвместен поход за изтребване на неверниците. Представляват ли последните истинска заплаха? Едно спорадично нахлуване в […]
„Никой не обича оковите дори и да са златни.“ По това време, около 1010–1015 г. пленяването и задържането на благородни противници се описва като обичайна практика. Съдбата на пленниците обаче понякога е твърде различна и зависи по-скоро от случайността, отколкото от правосъдието. Някои имат късмет, други — не, и плащат за първите. Това личи от […]
В знамето е твоята чест, в оръжието – славата.“ Пленниците сеньори. За войните около хилядната година като цяло съдим преди всичко по онова, което се случва в Аквитания, тъй като за нейните графове и сеньори разполагаме с повече разкази, отколкото другаде. Става въпрос преди всичко за херцозите, графове на Поатие, Гийом IV Желязната ръка и […]
Последно коментирани