Времето, Морето и Хората
Роли в живота
Комедията на шестата свещена война.
„Успехът никога не се осъжда.“ Петият кръстоносен поход нанася нов удар върху папския престиж. Отново във върховете на църквата избухва скандал. Папа Хонорий III вменява всички неуспехи във вина на германския император Фридрих II. Нали все някой трябва да е виновен!… Още през 1215 година императорът бе обещал да вземе участие в богоугодното начинание, а […]
Петата „свещена война“.
„Благоразумието е по-силно от съдбата.“ Пътят на безумието. XIII век тече в борби на кралете с непокорните сеньори, във войни и разорителни междуособици, в неурожай и глад, в насилия и кръв. Феодалите ограбват безчовечно крепостните селяни. Ограбва ги и църквата. Отчаяние и мрачно примирение тегнат над невежата и обезправена крепостническа маса. Страх от бога и […]
Гибелта на Латинската империя.
„Където летят орлите, там свраките не достигат.“ Още в първата година на латинското господство ромеите подготвят въстание. В градовете на Тракия възникват съзаклятия. Те призовават на помощ гърците от Епирския деспотат, от Никейската и Трапезундската империя. Но най-много се осланят на помощта от север, на българския цар Калоян. След смъртта на братята Петър и Асен […]
Новите господари на Константинопол.
„Крал без поданици няма власт.“ С превземането на Константинопол „братското“ съгласие сред кръстоносците отново се разваля. Избухват дълго прикриваните недоверия и вражди. Кой да стане император на „Романия“? — около това се въртят препирните. Редно е на императорския престол да седне водачът на „войните христови“ — маркиз Бонифаций Монфератски. Но не става така. Републиката на […]
Четвъртият кръстоносен поход.
„За един час може да се разруши това, което се създава с векове.“ Римската пантера, венецианските лисици и тяхното отроче. На 9 януари 1198 година папа става граф Лотер дьо Сени под името Инокентий III. Той с голяма страст се запретва да осъществи идеята за световно католическо господство. Тридесет и седем годишният „божи наместник на […]
Третата „свещена война“ на кръстоносците.
„Постъпките говорят по-добре от думите.“ Вероломните съдружници. През 1171 година енергичният везир Юсуф Салах ад дин (Саладин) става египетски султан. Като покорява Сирия и Месопотамия, той създава грамадна централизирана арабска държава. Пред нея франкските държавици изглеждат като мъничета пред слон. За тях няма никаква опасност, докато султан Саладин не им обявява свещена война с цел […]
Разочарованите защитници на вярата.
„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“ „Състоянието и положението на източните франки ставаше от час на час по-лошо“ — пише Вилхелм Тирски. Срещу тях се надига целият мюсюлмански Изток. Застрашава ги и Византия. А през 1144 година мосулският емир превзема графството Едеса. Ударът е тежък. Папа Евгений III […]
Хилавите рожби на свещената война.
„Който служи на бога за пари, ще послужи и на дявола, ако му плати повече.“ Всичко е добро, щом носи печалба. В Сирия и Палестина се образуват четири кръстоносни държави: Ерусалимското кралство, Антиохийското княжество, графствата Триполи и Едеса. Местното население нарича пришълците франки. А държавите им – франкски. Под това име хилавите рожби на свещената […]
По волята на католическото духовенство.
„Войната се храни с пари, а се опива с кръв.“ Древната Антиохия. Докато Балдуин и Танкред се подвизават в Киликия, на 21 ноември 1097 година пред главните кръстоносни сили се възправя древната Антиохия, най-големият и богат град в цяла мюсюлманска Предна Азия. Четиристотин и петдесет кули се издигат над защитните стени. Величествен и страховит венец […]
По кървавия път господен.
„Без овчар и овцете не са стадо.“ През август 1096 г., още докато император Алексий Комнин настанява бедняшкото пълчище в Цивитот, далеч на запад от Булон потегля внушителна и страшна, обкована в желязо рицарска войска. Предвожда я Готфрид Булонски, владетел на Долна Лотарингия, графството Антверпен и замъка Булон. Потеклото си гордият сеньор води от Карл […]
Последно коментирани