„Знанието е съкровище, което навсякъде следва онзи, който го притежава.“

Изследванията на радио навигационните системи (РНС) в условията на повишени изисквания към координатно времевото осигуряване на ВМФ се оказва едно от най-важните видове хидрографски работи.
Намаляването на количеството на продължителните походи на хидрографските кораби през 2000-те години е довело до съществено съкращение на изследванията и не позволявало в достатъчно ниво да се проследява състоянието на радио навигацията.
Околосветската експедиция на океанографския изследователски кораб (ОИК) „Адмирал Владимирски” позволила частично да се попълни необходимостта с материали и да се създаде основа за по нататъшни изследвания.
За провеждане на изследвания по радио навигация в състава на експедицията е била сформирана радио навигационна група. В състава на групата влизали специалисти за извършване на наблюдение на РНС, глобални навигационни спътникови системи (ГНСС) и контролно коригиращи станции (ККС).

Океанографски изследователски кораб „Адмирал Владимирски”.
На етапа на плаване от порт Кронщат до порт Петропавловск Камчатка в лабораториите на ОИК провели практика курсанти – хидрографи от щурманско хидрографския факултет на ВМА. Пред групата били поставени следните задачи:
1. Изучаване на радио навигационните полета и техните параметри.
2. Обобщение на опита по използване на чуждестранните РНС.
3. Анализ на съответствието на фактическите (експерименталните) и табличните (прогнозните) поправки за условията на разпространение на радио вълните на дълго вълновите и свръх дълго вълновите РНС.
4. Провеждане на военно научни експерименти в интерес на ВМФ.
5. Сбор и систематизация на информацията.
Извършили се основните видове наблюдения:
1. Набор на статистически материал с цел проверка и уточнение на основните радио навигационни характеристики на системите (средно квадратична погрешност (СКП) определяне на радио навигационните параметри (РНП) и местоположението, далечината на действие).
2. Определяне на границите на зоните на действие на системите и аномалните райони в работните зони.
3. Набор на статистически материал с цел проверка съответствието на фактическите (експериментални) и табличните (прогнозираните) значения на поправките.
4. Сбор на сведения по измененията и нарушенията на регламента на работа на РНС и ККС (стабилност на параметрите и устойчивост на работа на апаратурата).
5. Отработване на нови способи (прийоми) за използване на системите.
6. Сбор на материали за коректура на ръководствата и пособията в частта радио навигация.
За изпълнение на работата била оборудвана радио навигационна лаборатория от технически средства в състав:
– „Квиток-3Н” със щирева антена;
– „Квиток-3НА” с активна антена;
– КПИ-8ф;
– РС-1;
– КПФ-7.

Рис. 1. Снемане на отчети от НАП от оператор на групата.
Навигационна апаратура на потребителя (НАП) ГНСС:
– „Бриз-КД”.
Установени допълнително за периода на похода:
– защитена от смущения корабна апаратура (ПКА);
– СН-5703;
– „Бриз-КМ-К”.
Три комплекта ПЕВМ за автоматично фиксиране и полева обработка на резултатите.
Наблюдения за РНС, ГНСС и ККС се осъществявали непрекъснато в продължение на целия маршрут на плаване.
Дискретността на резултатите се определяла:
За РНС – на всеки 15 мин;
За ККС – на всеки 30 мин;
За ГНСС и SBAS – на всеки 60 мин.
При поява на аномалии или рязко изменение в наблюдаваните параметри дискретността се увеличава до 5 мин.
Наблюдението се осъществявало в системно време на ГНСС от ГЛОНАСС.
В качеството на еталонно координиране на РНС се използвали значенията от ГНСС.
В съответствие с РИК РБС-2007 при изследване на РНС РСДН-20 се изчислявали еталонните значения на линиите на положение, които се сравнявали с наблюдаваните. Получената разлика в значенията, явяващи се фактически поправки, се групирали по райони и се записвали в денонощните наблюдения.
Наблюдаваните значения за РНС РСДН-3, -4, -5, „Марс-75” РС-10 и Лоран С се сравнявали с еталонните значения, получени по сигналите на ГНСС, и се изчислявала фактическата грешка на определяното място.

Рис. 2. Снемане на отчети от ПИ на РНС от курсант на ВМИ.
Наблюденията за ГНСС ГЛОНАСС и НАВСРАР се групирали за денонощие, откривали се космически апарати (КА), неработещи и работещи с намален активен период.
Резултатите от наблюденията за „Space-based Augmentation Systems” (SBAS) се явявали определяне параметрите на фактическата работна зона.
По резултатите от наблюденията за ККС се определяли работните зони и параметри на работа на навигационното поле (приеманата честота на предавателя, на коригиращата информация, скорост на предаване на данните, идентификационния номер). Сведенията по параметрите на работа на РНС и ККС се избирали от пособията:
- Радио техническите средства за навигационно оборудване на Северния Ледовит и Атлантическия океани;
- Радио техническите средства за навигационно оборудване на Тихия и Индийския океани;
- Радио техническите средства за навигационно оборудване на Русия.
Коментари
Все още няма коментари