„Остави вятърът да се навилнее, за да влезеш в морето за риба.“

В публикацията ще разгледаме разпределението на скоростта на вятъра по географски ширини. Разпределението на скоростта на вятъра по географски ширини не е равномерно и зависи от глобалната циркулация на атмосферата, температурните разлики и въртенето на Земята. Като цяло, вятърът е по-силен в районите с по-малко повърхностно триене (океани) и в средните географски ширини.

На рис. 5 се показват графики на зоналната средна скорост на вятъра за трите разглеждани масива. За съжаление, няма начин да се сравнят данните от модела с действителните наблюдения, тъй като масивът ICOADS съдържа наблюдения само над водната повърхност, докато мрежата за повторен анализ обхваща както сушата, така и океана. В екваториалните и субекваториалните ширини през всички сезони преобладават стабилни пасати, тук разликите в скоростта за всички модели са минимални.
В умерените ширини скоростта на вятъра според модела JRA е по-малка в сравнение с други, през юли – с разлика до 0,5 m/s. В арктическите райони разликите са най-забележими, а в студения период (януари-април) – от 70° с.ш. на топло (юли-октомври) – от 80 ° с.ш., т.е. подобни несъответствия в данните изглежда се отнасят главно до арктическата въздушна маса.
Минималните скорости – по повторния анализ NCEP, максималните скорости по JRA, с разлика до 1 m/s.

Рис. 5. Месечна зонална средна скорост на вятъра според ERA, NCEP, JRA за януари, април, юли и октомври

Нека анализираме междугодишната променливост на скоростта на вятъра според данните от повторния анализ. На рис. 6 се показва разпределението на средната зонална скорост на вятъра по години за 12 години за отделните географски ширини. Като цяло може да се каже, че ходът на кривите е еднакъв за всички региони. За ширина 10° с.ш. видими са малки разлики, не надвишаващи 0,1 m/s.
В умерените ширини графиките според данните от NCEP и ERA са почти еднакви, а кривата на JRA се различава само в стойности, приблизително с 0,5 m/s надолу.
На 80° с.ш. редът на кривите се променя – най-високите скорости според масива JRA (6–6,5 m/s), според реанализа ERA, скоростта на вятъра е по-малка с 0,5 m/s и най-ниската според данните на NCEP е с още 0,5 m/s. Така разликите между данните от моделите JRA и NCEP вече са значителни, до 1 m/s, но ходът на кривите също остава много сходен.

Рис. 6. Средна за зоната, средна годишна скорост на вятъра според данни от ERA, NCEP и JRA за определени географски ширини 10°, 40°, 60° и 80° с.ш.

Извършен е и анализ на полетата на средните месечни скорости на вятъра за малка акватория – Японско море (рис. 7). Изчислените данни от реанализа са сравнени помежду си и с реалните наблюдения от масива ICOADS за зимния и летния период.

През зимата може да се види, че данните от повторния анализ най-добре описват вятъра в близост до брега и островите. Всички модели са в добро съответствие помежду си, но скоростите на вятъра на масива NCEP са по-близки до действителните данни. В откритата част на Тихия океан и край западното крайбрежие на Япония скоростите на вятъра за тези два масива надвишават 11 m/s, реанализът на ERA и JRA леко подценява стойностите – с около 1 m/s. Скоростта на вятъра обикновено е по-ниска през лятото и следователно разликата между масивите е малка.

Рис. 7. Средна месечна скорост на вятъра (m/s) в Японско море според данните от повторния анализ на ERA (a), JRA (б), NCEP (в) и ICOADS (г). Януари

Рис. 8. Средна месечна скорост на вятъра (m/s) в Японско море според данните от повторния анализ на ERA (a), JRA (б), NCEP (в) и ICOADS (г). Юли