„Горделивостта предшества падението.“

Този поведенчески модел за принадлежност към дадена общност все още не означава, че трябва да предприемете нещо. Означава обаче, че трябва да вземете съзнателно решение да прецените дали въздействието ви върху околната среда, света и климата е полезно или вредно. Тази преценка може да ви накара да смените работата си. Или пък да не я сменяте, защото това не ви засяга или защото се смятате за достатъчно „зелени” и следователно не е нужно да променяте каквото и да е.

Защо трябва да се възпирате да не предприемете нещо? Защото лесно може да се втурнете да действате презглава, без да сте разгледали всички факти. Трябва да сте наясно дали промените, които се готвите да предприемете, ще подобрят нещата или ще ги влошат.

Например, хубаво е да прецените какво кола карате, как отоплявате дома си, какви превозни средства използвате за почивките си; дали рециклирате отпадъците си; дали други хора не могат да използват ненужните ви вещи. Всичко това зависи изцяло от вас, но всъщност е хубаво да имате съзнателно отношение към тези въпроси и да се опитвате да намалявате вредите, които причинявате.

Този поведенчески модел подчертава главната теза във всички останали, че трябва да изживеем живота си с отворени очи, съзнателно и с ясна представа за това, което правим, и за въздействието върху природата и хората около нас. Не е нужно да се превръщаме в светци, но определено трябва да се замислим.

Може да се каже, че времето на самодоволство е приключило и вече трябва внимателно да се замислим за въздействието, което причиняваме. Тогава може би ще пожелаем да внесем някои промени и подобрения в модела си на поведение.

Всеки може да работи за прослава на човешкия род или да се опита да го смачка и опозори. Всичко, което ни прави по-добри е славно, това ни кара да се стремим към съвършенство, предизвиква ни, вълнува ни по положителен начин, кара ни да се издигнем над примитивната си природа и ни извежда на слънчева светлина.

И така какво избирате? Да прославяте или да принизявате? Ще изберете славата, разбира се. Единственото притеснение е, да не решите, че трябва единствено да бъдете добрички. През целия си живот сме били учени, че да бъдем добри е нещо лошо, скучно нещо, привично за слабите и безхарактерните. Не са много хората, избрали да бъдат добри. Добрите деца в училище най-често изяждат боя. На добряците в службата бързо-бързо лепват етикета „любимец на шефа”.

Е, да решиш да бъдеш добър, да се стремиш към слава е въпрос на личен избор. Не е нужно да казвате на когото и да било. Самият факт, че не го разтръбявате е проява на доброта. Ако обаче се хвалите, вие сте лицемерно добри. Ако се месите в живота на другите и ги принуждавате да бъдат добри, вие сте наивни философи. Затова просто вземете решение да работите за славата и не казвайте нищо.

Бъдете част от решението, не от проблема. Тук се изисква много повече от това да бъдете добри и да се стремите към слава. Става въпрос за решителни положителни действия. Вижте, ако не предприемем някакви действия, тази наша чудесна планета ще отиде по дяволите.

Всички ние трябва незабавно да станем част от решението и да престанем да допринасяме за осакатяването, разрушението, проблема. Ще придвижим решаването на проблема, когато гласът ни се чуе. Когато престанем да повтаряме „Просто изпълнявах дълга си” или „Това е част от работата ми”. Трябва да сложим край на тези глупости. В противен случай ще се превърнем в огромен увеселителен парк за извънземни, които все не идват.

Трябва да намираме начини лично да допринасяме за решаването на проблема. Трябва да участваме, да се ангажираме, да намираме решения, да предприемаме действия, да се изправим и да положим усилия. Ако искате животът ви да е пълноценен, успешен и смислен, трябва да дадете нещо от себе си. Трябва да дадете своята лепта. Трябва да инвестирате в живота, а това означава грижа и желание нещата да се подобрят.

Да, какво би казала историята за вас? Какъв смятате, че ще бъде епитафът ви, след като си отидете? Тук не се има в предвид думите върху надгробната ви плоча, а написаното за вас в гигантския летопис на вселената. Там да бъде записано, че сте отстоявали убежденията си, че сте защитавали възгледите си и сте се борили за правата си. Достатъчно ще бъде, дори само ако се спомене, че не сте стояли безучастно.

Ако искаме да постигнем успехи, трябва да осъзнаем, че хората след нас имат право да наследят един по-добър свят от този, който ние сме наследили. Помните ли всички онези идеи за самозадоволяване, които бяха на мода през 70-80-те години? Те основно изискваха, че ако притежавате някаква земя, трябва да я оползотворите по-добре от хората преди вас. Да я облагородите. Същото важи и за целия свят. Трябва да правим съзнателни усилия, за да го подобрим, преди да си отидем. Трябва да поемем отговорност за наследствата ни и да го използваме по-разумно, преди да си отидем и да го предадем другиму.

Как бихме могли да посочим замърсените океани, пресъхналите реки, разтопените ледници и да кажем на децата си: „Един ден всичко това ще бъде ваше. А, извинявайте за всичко, което сме причинили.” Историята наистина ще ни запомни като хора, които унищожават, замърсяват, изсичат и изобщо разрушават. Всеки един от нас обаче може да промени нещата и трябва да направи усилие. Историята ще ни търси лична отговорност.

Проблемът е, че много хора не искат да се променят, защото смятат, че не носят отговорност. Смятат, че щом никой не ги вижда, дори убийство ще им се размине. Историята бързо ще се справи с тях.