// Вие четете...

Живот в равновесие

Модели за принадлежност.

„По-добре малък огън, който ще ни сгрее, отколкото голям, който ще ни изгори.“

Общност и принадлежност. Всички знаем как се образуват вълните. Хвърляме камък и той причинява леки вълни. Определена дума или действие също са в състояние да предизвикат вълни. Всички принадлежим към някаква общност и поведението ни в тази общност причинява вълни, които въздействат на други хора. Тези други хора също хвърлят камъчета и техните вълни въздействат върху нас. Понякога е нужно да се оттеглим и да погледаме летящите камъни и вълничките, за да разгледаме процеса обратно.

Вашата общност оказва влияние върху други общности, което влияние и ефектът му върху хората отчасти зависят и от вас. Трябва да поемаме лична отговорност за нашата общност. Ако хората в нея се държат лошо и по този начин вредят на други хора, заливайки ги с вълните, които предизвикват, ние трябва да предприемем нещо. Не бива да бездействаме, когато усещаме, че общността към която принадлежим, застрашава друга общност с вълните си.

Няма смисъл да се преструваме, че нищо не се случва, или да смятаме, че не е по силите ни да променим нещата. Ние сме достатъчно силни. Няма смисъл да чакаме някой друг да излезе напред и да наложи волята си. Трябва да го направим ние. Няма смисъл да разчитаме на други хора да вземат решение вместо нас и да се надяваме, че тези решения ще са правилни. Трябва да бъдем ангажирани, да бъдем част от процеса, да поемем инициативата. Ако допуснем други да вземат нашите решения, ще заприличаме на стадо овце.

Всичко, извършвано от общността към която принадлежим предизвиква ефекта на вълните и оказва влияние върху нечий живот. Ако решим да затворим очи за бедите на другите, причинени от действията на собствената ни общност, ще плащаме скъпо и прескъпо. Трябва да поемем отговорност и да погледнем на нещата мащабно. Трябва да се ангажираме и да станем част от процеса. Трябва да се превърнем в част от решението, не в част от проблема. Затова трябва да обмисляме дългосрочните последици от работата, с която си изкарвате прехраната.

Както общността, към която принадлежите, така и работата, с която си изкарвате прехраната, имат последствия. Не е безопасно, етично и отговорно да работите, без да се замисляте какъв ефект оказва дейността ви. Всяка професия и всяка индустрия имат своите последствия – добри и лоши. Всичко, което правим на работното си място, може да окаже благотворен ефект или да причини вреда. Трябва да претеглим положителното и отрицателното в резултат на работата си и да сме наясно с чувствата си. Ако не се чувстваме добре, можем да напуснем, но не прибързано, защото съществува възможност да променим нещата отвътре.

Вече бяха споменати моделите на поведение за партньори, където беше казано, че трябва да се радваме на общите си интереси, вместо да подчертаваме различията си. Това важи и за общности от по-голям мащаб. На глобално ниво ние всички сме хора и населяваме тази чудесна планета. Свързват ни много повече общи неща, отколкото различия.

Всички ние обитаваме късче земя. В голям мащаб земята е различна, някои части са слънчеви, други студени, някои влажни, други прекалено сухи. И въпреки това не спираме да се караме чия земя е по-голяма, по-хубава, по-суха, с повече петрол, с по-малко население. Ние сме жалки. Ако не се научим да споделяме, земята ще ни бъде отнета безвъзвратно.

Да не говорим колко много замърсяваме късчето земя, което притежаваме, както на дребно, така и в голям мащаб. И замърсяваме не само земята, защото невероятно разнороден и вреден е боклукът, който изхвърляме в реките и океаните. Океаните ни предоставят храна, а ние се опитваме да ги замърсим до такава степен, че да ни е трудно дори да плуваме в тях. Изхвърляме дори отпадните си води там. И какво послание отправяме към обитателите им?

В редките моменти, в които не се караме за територии и не унищожаваме малкото земя, което притежаваме, ние успяваме да предизвикаме конфликти, заради вярванията си. Да наистина, за какво е всичко това? Моето божество е по-силно, по-голямо, по-магическо, по-вездесъщо от твоето.

Тези въпроси са в основата на световните модели за принадлежност към дадена общност. Трябва да се научим първо да уважаваме и почитаме собствената си принадлежност към нашата малка общност, а след това да проявяваме съпричастност и уважение към общността на другите, защото в края на краищата всички ние имаме една обща принадлежност към една по-мащабна общност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар