„Най-лоша е скритата опасност.“

Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България не регламентира подробно всички отговорности и на този етап липсва аналогична Наредба по подобие на тази към Морската стратегия. Последната има за цел да съгласува различните политики, споразумения и законодателни мерки, чието въздействие е насочено към морската околна среда и в които се включва опазването на отделните ѝ компоненти.

Компетентните органи по прилагането на Морския пространствен план на Република България, наблюдението на изпълнението на предложените мерки за опазване на околната среда в морските води и координирането на секторните политики са Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на околната среда и водите, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на земеделието, храните и горите, министърът на културата, министърът на отбраната, министрите на вътрешните и на външните работи, министърът на икономиката, министърът на туризма, министърът на здравеопазването, директорите на Басейнова дирекция за Черноморския район, на ИА „Морска администрация“, на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и на ИА „Рибарство и аквакултури“ или оправомощени от тях длъжностни лица.

Техните правомощия и ангажименти, свързани с морското пространствено планиране, са систематизирани от действащите законови и подзаконови актове и съответните устройствени правилници в следващата таблица. В нея не е включен най-важният ангажимент на институциите по прилагането на Морския пространствен план на Република България 2021-2035 г., което е свързано с начините на събирането и актуализирането на необходимата информация, което ще трябва да се регламентира с акт на Министерски съвет.

Таблица 17: Отговорности на компетентните органи по прилагането на Морския пространствен план на Република България

Терминология.

Баластни води – водата със суспендираните в нея частици, взета на борда на кораба, за да се контролира диферентът, кренът, газенето, устойчивостта или напреженията на кораба.

Бентос – съвкупността от организмите, които живеят на дъното на воден басейн.

Вътрешни морски води – водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море; водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения; водите на Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик; на Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос; и водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Ропи.

Добро състояние на околната среда – състоянието на околната среда в морските води (морската околна среда), водите на която са чисти, здравословни и продуктивни в съответствие с естествените специфични условия, и чието използване е устойчиво със запазен потенциал за използване от сегашните и бъдещите поколения. (Наредба за опазване на околната среда в морските води)

Екосистема – цялостна система, включваща комплекси от организми и целия комплекс от физически фактори, формиращи околната среда. (ИАОС)

Екосистемен подход – отчитане на екологичните изисквания на компонентите на дадена екосистема във взаимовръзка и развитие. (Наредба за опазване на околната среда в морските води)

Екосистемни услуги – условия и процеси, чрез които природните екосистеми и организми които ги съставят, поддържат и запълват своя живот – ползите, които човек извлича директно или индиректно от екосистемните функции. (ИАОС) Еутрофикация – обогатяване на водата с азотни и фосфорни съединения, при което се предизвиква усилен растеж на водорасли и висша водна растителност и като резултат се поражда нежелано нарушаване на равновесието на намиращите се във водната среда организми, както и влошаване на качеството на водите. (Наредба за опазване на околната среда в морските води)

Защитена морска територия – територия, включваща защитени зони по смисъла на ЗБР, защитени територии по смисъла на ЗЗТ и територии, определени по силата на международни или регионални споразумения, по които Република България е страна. (Наредба за опазване на околната среда в морските води)

Изключителна икономическа зона – Изключителната икономическа зона на Р. България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. (ЗМПВВППРБ чл. 45)

Континентален шелф – морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави. (ЗМПВВППРБ чл. 40)

Крайбрежни морски води – акваторията от Черно море в границите на една морска миля от брега, включително и до външната граница на вътрешните морски води. (Закон за водите)

Морски регион – регионът на Черно море. (Наредба за опазване на околната среда в морските води)

Морско пространствено планиране – процес, чрез който съответните органи на държавите членки анализират и организират човешките дейности в морските райони за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели. (Директива 2014/89, чл. 3 ал. 2)

Подводно културно наследство – всички следи от човешко съществуване от културно, историческо или археологическо естество, които са частично или изцяло потънали, периодично или постоянно, от минимум 100 години. (Конвенция за опазване на подводното културно наследство)

Преходни води – повърхностни водни обекти в близост с речни устия, които са отчасти солени поради своята близост до крайбрежните води, но се влияят в значителна степен от потоци от сладки води. (РДВ, Закон за водите)

Прилежаща зона – морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. (ЗМПВВППРБ, чл. 37)

Пристанищен терминал – териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници. (ЗМПВВППРБ § 2. т. 16 от ДР)

Пространствено планиране – процесът на създаване на териториална основа за координиране на секторните политики на национално, регионално и местно ниво чрез система от йерархично обвързани документи, които в съответствие с териториалния потенциал определят стратегията за интегрирано пространствено развитие. (НКПР, Актуализация 2019 г.)

Пространствено развитие – еволюцията на територията във всичките ѝ измерения. (икономически, социални, екологични и физически)

Териториално море – прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии (линията на най-големия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6 на ЗМПВВППРБ.

Фарватер – Път за плавателни съдове, безопасен в навигационно отношение и обозначен на местността и/или на карта проход във водното пространство, характеризиращ се с достатъчна дълбочина и липса на препятствия за преминаващите съдове.