„Давещият се не се бои от дъжда.“

В момента в света са създадени повече от 10 системи за оперативна океанография. Най-развитите са NAVOCEANO на ВМС на САЩ и Службата за мониторинг на морската среда (Copernicus Marine Environmental Monitoring Service – CMEMS) на Европейския комитет (ЕК). Описанието на СОО на ВМС на САЩ и историята на неговото развитие е описано доста подробно в редица произведения.

Чуждестранният опит в изграждането на други СОО, включително европейската СОО „Коперник“, е анализиран в редица местни разработки. Сегашното световно ниво на развитие на СОО се характеризира с информация за пространствената разделителна способност на числените модели на океана и атмосферата, постигната до 2022 г. във ВМС на САЩ. Тази информация е обобщена на рис. 1.

Също така предоставя информация за динамиката на промените в изчислителната мощност на супер компютърния център в космическия център Stenniss, който се използва от NAVOCEANO за внедряване на технологии в областта на оперативната океанография. Текущата версия на модела Navy-ESPC се основава на атмосферен модел и комбиниран модел на океана и ледената покривка.

Комбинираният модел на океана и морския лед се нарича Global Ocean Forecasting System (GOFS) и се състои от два компонента – HYbrid Coordinate Ocean Model (HYbrid Coordinate Ocean Model) и CICE (Community Ice CodE) модел на морски лед. Атмосферният модул на системата е представен от глобалния екологичен модел NAVy (NAVy Global Environmental Model).

За свързване на модулите на системата за прогнозиране в едно цяло се използват инструментите, разработени в рамките на проектите EMSF (Earth System Modeling Framework) и NUOPC (National Unified Operational Prediction Capability).

Рис. 1. Динамика на промените в характеристиките на числените модели на океана и атмосферата във ВМС на САЩ: dx е хоризонталната стъпка на мрежата, L е броят на вертикалните нива

През последните седем години (от 2015 до 2022 г.), поради нарастването на изчислителната мощност от 0,4 до 10 петафлопа, пространствената разделителна способност на основния океански модел на глобалното покритие на HYCOM се удвои (от 1/12° до 1/25° ), след това има до четири километра, броят на вертикалните слоеве се е удвоил (от 42 на 80). Това даде възможност за по-точно описание на редица физически процеси и подобряване на модела.
Именно тези показатели трябва да се разглеждат като основни ориентири при изграждането на перспективна система за оперативна океанография с глобално покритие.