„Не хващай риба за опашката, ако си я хванал – не я изпускай.“

Риболов. Според Годишния икономически доклад от 2019 г. за риболовния флот на ЕС, основните характеристики на флота и икономическите резултати в сектор „Риболов” за България през 2017 г. данните показват, че Българският риболовен флот се състои от 1 864 регистрирани кораба, от които са действали 1 205.

Активният флот има комбиниран брутен тонаж (GT) от 4,78 хиляди тона и средна възраст от 23 години (най-младият по възраст в ЕС).

Средно българските плавателни съдове са прекарали само 19 дни в морето, следвани от малтийските (33 дни), румънските (36 дни) и хърватските (39 дни).

Общата заетост на ангажирания екипаж през 2017 г. е оценена на 1 947 работни места, което отговаря на 716 FTE (пълно работно време) със средно 0,55 FTE на активен кораб.

Брутната добавена стойност, брутната печалба и нетната печалба на риболова са оценени съответно на 3 млн. евро, 1.4 млн. евро и 1.1 млн. евро. До 2014 г. икономическите резултати са постоянно отрицателни, икономическата ситуация за 2015 г. се подобрява и през 2016 г. отново се влошава, но през 2017 г. ситуацията е по-добра по отношение на нетната печалба.

Българският флот има приблизителна стойност на физическия капитал в размер на 13 милиона евро, а инвестициите възлизат на 0,07 млн. евро. Много ниската стойност на инвестициите през 2017 г. се обяснява с ниския интерес предимно от риболовците на малкия крайбрежен флот и трудния достъп до финансиране от Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Те изразходват собствени средства или използват допълнително финансиране и генерират дългове в размер на близо 0,1 милиона евро. Това може да е и причината за лошите икономически резултати в малкия риболовен флот.

Пазарът и търговията като ключов фактор влияят върху дейността, особено за нивото на цените. Вътрешният пазар не е увеличил търсенето на местния риболов, така че уловът е сходен (сравнително ниски нива за малки пелагични, както и за дънни видове).

Местните продукти са изправени пред конкуренцията на вносна риба, особено от веригите супермаркети. Младите хора нямат мотивация да работят в сектора или да инвестират пари, поради ниското ниво на интерес от страна на местните власти за осигуряване на минимални условия за развитие на дейности за риболова.

Уловите на риба по общини варират от 9 322 хил. kg (2013 г.) до 7584 хил. kg (2018 г.). Определена тенденция на силен спад в общия размер на улова се отбелязва в общините Варна, Каварна и Бургас. Спадът на улова на риба през последните години се дължи на намаляването на рибните популации в Черно море.

Аквакултури. Общата тенденция е към увеличаване на производството на миди, както и на равнището на заетост в периода 2009–2017 г. В края на 2017 г. функционират 32 стопанства за морски аквакултури (миди), разположени в общините Бургас, Царево, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Каварна, Варна.

Според данни от Търговския регистър през 2018 г. в тях са ангажирани около 80 човека (постоянно заети) и около 150 човека през летния сезон. Приходите в края на 2018 г. надхвърлят 5 млн. лв., общата сума на активите – 13 млн.лв.

Преработка на риба и дистрибуция. Дейността за преработка и дистрибуция на риба включва преработка и консервиране на риба, търговия на едро с други храни, вкл. риба, продажба на дребно на риба, приготвени храни и ястия.

Въпреки че има потенциал за развитие на аквакултури, България задоволява едва 45% от консумираните количества риба и рибни продукти на вътрешния пазар, като нивото на потребление е в пъти по-ниско от средно европейските нива на консумация.

Като производители на риба и рибни продукти в България са регистрирани 36 компании. Териториалното им разположение е основно в общините Бургас, Варна, Несебър, Каварна, Поморие, Созопол, Аксаково, като те са локализирани не само в крайбрежните общини, но и съседни на тях (напр. Айтос).

Дейността на тези фирми в много случаи се комбинира с търговия на риба, на едро и дребно.

Преработката и консервирането на риба е концентрирано във Варна и Бургас, с близо 50% от общия оборот на тази дейност в страната. При нея се наблюдава умерен ръст на приходите от 5% в последните години, които достигат 43.8 млн. лв. през 2017 г.