„Който почита родителите си, ще бъде почитан от своите деца.“

Деца и техните приятели. „Нашето гардже е най-хубаво!” Така мислят повечето родители, те не харесват повечето ни приятели. И нашите деца понякога ще имат приятели, които няма да одобряваме. Приемете го.

Като малки ние се чувстваме привлечени от различни деца и това е начинът ни да изследваме света. Падаме си по най-бедното или най-богатото дете, защото нямаме този опит и искаме да разберем какво е да си такъв. Харесваме хулигана, разглезената принцеса, детето с различен етнически произход или дрипавия миризлив хлапак, палавника от циганския катун или самодоволното хлапе от средната класа, чиито родители са учители.

Каквито и да са приятелите на децата ни, винаги ще бъдем изкушени да изразим неодобрение. Това е в природата ни, но трябва да се въздържаме. Редно е да сме подкрепящи, окуражаващи, гостоприемни и открити. Защото, ако децата ни се мотаят с други деца, които подлагат на изпитание търпимостта ни, това е добър знак. Означава, че ги възпитаваме да не страдат от предразсъдъци и осъдителност. Същото трябва да напомняме и на себе си.

Най-смешното е, че родителите на не одобряваното от нас приятелче на свой ред не харесват нашето дете.

Докато и двамата ви родители са живи вие си оставате деца. И като такива имате отговорности. Задължени сте – като личности, които успешно следват моделите – да бъдете любезни, внимателни, търпеливи и отзивчиви към родителите си.

Длъжни сте да бъдете любезни, внимателни, търпеливи и отзивчиви към родителите си.

Да, ясно е, че ви подлудяват, но отсега нататък вашата роля е следната:

• да се държите безупречно с тях;
• да се грижите за тях, ако такова е тяхното желание, нужда;
• да се държите на разстояние, ако такова е тяхното желание или нужда;
• да изслушвате дърдоренето им, без да губите търпение и да въздишате;
• да оценявате факта, че животът им е бил дълъг и труден и са насъбрали доста опит, който може да се окаже ценен за вас, но вие няма как да разберете, ако продължавате да клатите глава и да си запушвате ушите, щом заговорят;
• да ги посещавате редовно, да им пишете, да им се обаждате по телефона и изобщо да си общувате с тях повече, отколкото смятате за нормално, е да, може би не повече, отколкото те смятат за нормално;
• да не злословите по техен адрес пред децата си, а да ги хвалите като най-добрите баба и дядо на света;
• да се радвате, когато ви дойдат на гости, и с охота да им позволявате да гледат по телевизията каквото пожелаят, без да се оплаквате.

Сигурно се питате, защо трябва да правите всичко това?

Защото тези хора са ви отгледали. Да, сигурно е, че са допускали грешки, но нали когато има грешка има и прошка. Родителите ни заслужават добро отношение, когато остареят и имат нужда от внимание и някой, който да ги изслушва, без да им се надсмива. Освен това чудесно умеят да се грижат за внучета, кучета и всякакви други домашни любимци, при това безплатно.

Ролята ни като родители. Е, това вече е трудно. Ние определено имаме ключова роля, но как можем да я определим така, че да можем да я прилагаме на практика и да живеем според нея?

Ако сме достатъчно „луди” да поемем ролята на родители, ние подписваме невидим договор с децата си да им дадем и предоставим най-доброто, на което сме способни. Тук не се има в предвид материални придобивки.

Нашата мисия, ако все пак решим да я приемем е, да изпълняваме всичко, изискващо се от идеалния родител.

Трябва да сме окуражаващи, подкрепящи, мили, търпеливи, верни, честни, любещи и грижовни и да умеем да учим децата си.

Трябва да им даваме най-добрата храна за подрастващи деца.

Трябва да им предоставяме най-доброто образование според таланта и уменията им. Трябва да се стремим да развием интересите им във всички посоки, а не само в онези, които самите ние харесваме.

Трябва да им поставяме ясни граници, за да знаят какво е разрешено и какво не, а щом преминат тези граници, да прилагаме ясни и приемливи наказания.

Трябва да съобразяваме степента на надзор с възрастта им, защото малките деца имат нужда от повече наблюдение от по-големите.

Трябва да им поставим безопасно убежище, в което да се завърнат, независимо в какви неприятности са се забъркали в големия страшен свят навън.

Нашата мисия, ако решим да я приемем е, да изпълняваме всичко, изискващо се от идеалния родител.

Трябва да бъдем строги, обичащи, грижовни, отговорни и отзивчиви.

Трябва да определим стандарти и да бъдем техен пример с модела си на поведение. Нека думите и действията ни ги карат с гордост да ни подражават.

Трябва да ги защитаваме, да ги предпазваме и браним. Да развием въображението им и да ги стимулираме, за да израснат творчески, градивни и отворени към света личности.

Трябва да изразяваме одобрение на постъпките им, да подсилваме себеуважението и да подхранваме самочувствието им, за да пристъпят в света навън като грамотни, образовани, вежливи, готови да помагат, продуктивни членове на обществото.

И когато настъпи времето да напуснат семейното гнездо, ние трябва да им помогнем да си приготвят багажа и да продължим да ги подкрепяме, докато си стъпят на краката (или размахат криле). Е, не е много, нали?