„Няма ли пари, всяка цена е висока.“

Съгласно данните за общия обем стоки за внос и износ от/за България, на Националния статистически институт (НСИ), основни търговски партньори на България в износа за страните от ЕС за периода 2018-2019 са Германия, Италия, Румъния и др., а за търговията с трети страни основните партньори са Турция, Китай, САЩ и Русия. По отношение на вноса на стоки за България основните търговски партньори от страните на ЕС са Германия, Италия, Испания, Румъния и др. От третите страни най-големият внос е от Русия, Турция, Китай и Египет.

Съгласно информацията от Териториална дирекция Северна морска Агенция „Митници“ основните стоки, които преминават през пристанище Варна са от/за основни морски дестинации държави извън Европейския съюз. Със страните от ЕС България изнася и внася стоки основно с автомобилен транспорт. В периода 2014-2018 г. през пристанището са внесени общо 241 400 бр. контейнери от Обединените Арабски емирства, САЩ, Украйна, Китай и др. и 60,88 млн. тона насипни товари от Обединени Арабски емирства, Иран, Малайзия, Русия, Грузия, Турция. Изнесените контейнери са 109 743 бр. към Обединени Арабски емирства, Китай, Египет, Япония, а изнесените насипни товари от общо 104,96 млн. тона са към Обединени Арабски емирства, Алжир, Малайзия, Русия, Грузия.

Фигура 8: Транзитни маршрути на кораби, влезли и излезли от пристанище Варна и Бургас за м. януари 2019 г.

Легенда: Сини линии – движение на корабите в северна посока; Червени линии – движение в южна посока

Състояние на пристанищната инфраструктура. В голямата си част инфраструктурата на българските пристанища е строена преди повече от 100 години, като процесът на модернизацията на пристанищата продължава и до днес. По-нови са терминалите “Варна-Запад”, „Фериботен комплекс–Варна“, „Леспорт“, „Пристанище ТЕЦ Езерово“, терминалът в Балчик, Пристанище „ПЧМВ” – Варна, пристанище „Одесос ПБМ” ЕАД – Варна и терминал „Бургас-Запад“. В процес на изграждане са два нови терминала в Пристанище Варна, в землището на гр. Белослав – за горива с инвеститор „Газтрейд” АД и за насипни товари и не опасни наливни товари с инвеститор „Бора Инвест” ЕООД. През последните години се влагат значителни инвестиции за модернизиране и повишаване конкурентоспособността на пристанищата.

Техниката, с която разполагат терминалите трябва да отговаря на съвременните изисквания за обработка на товари. Увеличаването на инвестициите за изграждане на модерна инфраструктура и за технологично обновление на терминалите ще повиши конкурентоспособността на българските пристанища.

Развитието на морския транспорт, пристанищата и пристанищните дейности са неотменна част от цялостната морска политика на страната и именно поради това е необходима ясна стратегия за развитие на сектора. Тъй като инвестициите в морски транспорт и в пристанищна инфраструктура са значителни и с дълъг период на възвращаемост, държавата трябва да насърчава икономическите оператори, чрез механизмите на публично-частното партньорство, съгласно изискванията на Закона за концесиите и в съответствие със законодателството на ЕС. Това ще осигури инвестиране в нови технологични решения за товарно-разтоварните дейности, в логистичните зони за съхранение и дистрибуция на стоки и товари, което значително ще ускори обработването на корабите и товарите и ще увеличи ефективността на българската икономика.

Допълнително е необходимо да се намали административната тежест в морския сектор. Това може да се постигне чрез съкращаване на сроковете и опростяване на процедурите за получаване на разрешение за строеж, за изграждане или разширение на терминал, за конверсия на сгради и пространства. Процесът на подготовка на документацията, съгласувателните процедури и одобряването трябва да бъде улеснен, сроковете намалени, а институциите да оказват съдействие за реализиране на подобни проекти.

Развитието на пристанищата ще бъде свързано с тяхното преструктуриране и функционално и технологично обновяване, преместването на определени дейности извън конфликтните зони, изграждането на специализирани пристанищни терминали и създаването на условия за приемане и обработка на голямотонажни кораби чрез удълбочаване на подходите и акваторията и премахване на физическите ограничения.

Във връзка с повишените изисквания за опазване на околната среда, е необходимо да се изградят подходящи, отговарящи на международните изисквания, приемни съоръжения за събиране и обработване на корабни отпадъци и управление на баластни води. Това ще подпомогне дейностите по опазване на морската околна среда, ще намали заплахата от навлизането на чужди инвазивни видове и заедно с мерките по защита на урбанизираните територии и инфраструктурата от екстремни климатични събития в резултат от изменението на климата, ще отговори на глобалните екологични предизвикателства.

За да отговори на тези изисквания ДП „Пристанищна инфраструктура“ е в процес на изпълнение на два проекта с европейско финансиране, а именно: Проект № BG16М1ОР001-4.001-0005 „Техническа помощ за подготовката и реализацията на проект „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на пристанищни приемни съоръжения (ППС) в българските пристанища за обществен транспорт с национално значение“ и проект BG16М1ОР001-4.001-0015 „Доставка монтаж и въвеждане в експлоатация на пристанищни приемни съоръжения (ППС) в българските пристанища с национално значение“, финансиран по Приоритетна ос 4 на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

Част от политиката по обновяване на пристанищните градски зони са и етапно осъществяваните проекти за частичното „отваряне“ на пристанищната територия в „Зона за обществен достъп“ на пристанища за обществен транспорт Варна и Бургас, с цел постигане на оптимална интеграция на градската зона с морето.

Друг стратегически проект е „Възстановяване на проектните параметри на морската естакада Шабла“, разположена в непосредствена близост до нос Шабла. Съоръжението е построено в периода 1967-68 г. за нуждите на нефтодобива. Пристанищното съоръжение навлиза в Черно море с дължина 414 m, широко е 6 m и има островна площадка, издигната на 8,5 m над морското равнище. През годините съоръжението не е поддържано, в резултат на което носещата конструкция е компрометирана и естакадата е негодна за експлоатация. През 2012 г. Морска естакада Шабла е предоставена за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. В момента естакадата е в процес на възстановяване за достигане на проектните ѝ параметри.