„По-добре да изгубиш мачтата, отколкото кораба.“

Въздействия на вътрешни и външни фактори.Вътрешните и външните фактори, които оказват влияние върху морския транспорт и неговото развитие са разгледани в контекста на засилващата се тенденция за преструктуриране на превозваните от морския транспорт стоки с големи обеми и с ниска стойност, към стоки с малки обеми, превозвани с автотранспорт и жп транспорт, преструктурирането на икономиката и закриването на някои производства, традиционно разчитащи на превоз на суровини и материали с морски транспорт.

Повишените изисквания за опазване на околната среда и за намаляване на негативното въздействие на изменението на климата се налагат много по-строги изисквания към морския транспорт, към използваните корабни горива, към баластните води и седименти. От 1 януари 2020 г. се въвежда глобален лимит за максималното съдържание на сяра в корабните горива от 0,5% тегловни процента (m/m). На 08.09.2017 г. влезе в сила Конвенцията за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, което налага монтиране на специални системи за унищожаване на живите организми в баластните води.

Допълнително въздействие върху развитието на морския транспорт оказва и експанзията на жп превозите от Далечния изток, по-специално от Китай за Европа по трасета, които не минават през България. Това води до намаляване на транзитните стоки през българските пристанища, което влияе и върху обема на превозваните товари по море.

Вътрешните фактори в голяма степен зависят от поведението на различните участници в този сектор. Политиката на държавата следва да бъде насочена основно към създаване на подходяща законодателна и нормативна уредба, която да стимулира и създава конкурентна среда за развитието на морския транспорт, както и да упражнява съответния контрол.

Държавната политика в областта на транспорта се провежда от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗМПВВППРБ осигурява контрол върху всички пристанища, с изключение на военните. Към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са създадени и функционират изпълнителни агенции, които подпомагат дейността му.

Изпълнителна агенция „Морска администрация” (ИАМА) организира и координира дейности по безопасност на корабоплаването в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България; осигурява реалната връзка между държавата и корабите, плаващи под българско знаме и упражнява контрол, съгласно предписанията на закона. ИАМА организира и координира търсенето и спасяването на бедстващи хора, кораби и самолети, упражнява контрол върху опазването на морската среда от замърсяване от кораби и води регистри на корабите, морските лица, пристанищата и пристанищните оператори.

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) е Управителен орган на пристанищата по чл.106а от ЗМПВВППРБ. Основните му дейности са свързани с: управление на пристанищната инфраструктура и развитие на морските и речните пристанища; предоставяне на услуги, чрез Световна морска система за бедствия и безопасност; обезпечаване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи; предоставяне на далекосъобщителни услуги кораб-бряг и бряг-кораб, на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик. ДППИ предоставя хидрометеорологична информация, пристанищни услуги и извършва съпътстващи дейности по чл.116а от ЗМПВВППРБ.

Морските общини Поморие, Царево и Ахтопол са собственици на пристанища за обществен транспорт, а други общини са собственици на рибарски и яхтени пристанища, които се управляват от тях. За разлика от тях, морските общини Варна и Бургас нямат собственост и нямат пряко отношение към управлението на морските пристанища и прилежащите им терминали за обществен транспорт, в които се извършват товарно-разтоварни операции на различни по тип товари.

В същото време, те възлагат изработването и съгласуват общите устройствени планове, подробни устройствени планове, проекти за брегоукрепителни и брегозащитни дейности, съгласуват разрешителните за строеж на територията на пристанищата. За разлика от България, разпространена практика в Европа е, морските общини да имат пряко участие в управлението на пристанищата, в които те имат собственост, което им дава възможност за по-добро планиране на развитието на пристанищните градове.

Участието на общините би повишило контрола по опазването на морската околна среда и би спомогнало за по-добрия контрол на пристанищните дейности. Те биха могли да подпомогнат значително отварянето на пристанищата и превръщането им в зони за отдих и развлечение. Не на последно място, участието на общините в управлението на пристанищата значително би повишило приходите им.