„Щастливо семейство е възможно само между сляпа жена и глух мъж.“

Когато попитате хората какво искат от живота, обикновено отговарят: „О, щастие, какво друго”. Същото се отнася, ако ги попитате какво биха искали за децата си: „Няма значение с какво се занимават, стига да са щастливи”. Щастието е толкова илюзорно, че неотклонното му преследване не си струва усилията. Щастието е единият край на спектъра, защото от другата му страна е нещастието. Ако си припомните моментите в живота, когато сте били щастливи или сте си мислели, че сте щастливи, ще видите, че са били примесени с други крайни емоции. Раждането на дете? Вълнение, да. Почуда, да. Облекчение от успешното раждане, да. Но съвсем сигурно ли е, че това е щастието.

Хората очакват да бъдат щастливи, когато отидат на почивка, но всъщност имат предвид отмората, зареждането с енергия от нови преживявания, отърсването от грижите, защото те наистина го постигат. Стремежът към щастие като че ли се вмества във формулата „колкото повече, толкова по-хубаво”. Никога няма да го достигнете, защото горна граница не съществува. Ще трябва непрекъснато да се целите все по-нависоко. Вместо да се стремите към щастие, по-добре се стремете към доволство. То е нещо достижимо. Освен това е достойна цел.

Това важи с пълна сила за взаимоотношенията, както за търсенето на господин или госпожа „Правилен избор”, така и за периода, след като ги откриете. Повечето от нас искат да се влюбят безумно. Да усетят химията – фойерверки, пеперуди, невероятни чувства. Това е превъзходно, но и крайно. Тази лудост не може и няма да продължи. По някое време трябва да се върнете към реалността. И да продължите напред. Никой не може да издържа на такива силни чувства, на такова високо напрежение през цялото време. След като еуфорията премине и се отдадете на спокойно и щастливо съществуване, единственото, на което ще се надявате е доволството. Доволството е достойна цел, защото е трайно.

Тъй че, ако се обвържете и във взаимоотношенията ви няма фойерверки, върховни трепети и крайни емоции, но пък има доволство, топлина и обич, значи трябва да сте щастливи. Доволството е състояние, което трябва да си пожелаете, след като еуфорията отмине.

Не е нужно и двамата да имате едни и същи модели за да сте щастливи.Много двойки смятат, че всичко трябва да бъде еднакво и за двамата, че и двамата партньори трябва да имат еднакви модели на поведение. Грешка. По важни въпроси спокойно можете да се ръководите от различни такива. Най-щастливите, най-силните и успешни връзки са тези, в които партньорите осъзнават нуждата от гъвкавост в моделите си и се приспособяват.

За пример да кажем, че единият от вас е маниак на тема чистота и ред, а другият е маниакално разхвърлян, каквото и да означава това. В повечето случаи чистофайникът непрекъснато би натяквал на другия, колко е немарлив и обратното. Така биха възникнали непрестанни проблеми и кавги, породени от факта, че и двамата се опитват да действат съгласно един и същ модел, да наложат своето. Какво би станало обаче, ако моделите са различни? В дадени области единият ще е разхвърлян, а в други – подреден. Вече няма да се караме, защото имаме друг модел. Не е нужно да съм подреден, след като това не е в природата ми, а ти не е нужно да си разхвърлян, щом това не е в твоята природа.

Ето и друг пример. Ако сте от хората, които всяка минута искат да знаят къде е партньорът ви, докато той не се интересува от това, къде ходите вие и не очаква да му докладвате, тогава създайте модел, който да гласи, че партньорът ви ще ви казва, къде ходи, за ваше успокоение, но не е нужно вие да му казвате подробности за вашите срещи, за да не се притеснява.

Партньорът ви може да изпитва потребност, непрекъснато да получава уверения във вашата обич, докато вие, от друга страна, може да предпочитате да чувате подобни уверения по-рядко, при това и само когато наистина идват от сърцето. Следователно може да си изработите такъв модел, който да изисква да казвате често на партньора си, че го обичате, без да изисквате той да ви отговаря със същото. Както се казва „Различни хора, различни нрави”.