„Дреболията често прераства в голяма работа.“

Приливи и отливи. Приливите и отливите не оказват влияние върху водното ниво на Черно море. Средният пролетен диапазон в западната част на басейна е само 8-10 cm. Годишният диапазон на средното морско ниво поради въздействието на атмосферното налягане е приблизително 5 cm, като са регистрирани изключителни случаи на покачване от 15 cm и намаляване от 18 cm. Забелязват се колебания, произтичащи от промени в количеството на водния поток, влизащ или излизащ от Черно море от 0.5 m до 1.5 m.

Ветровете влияят значително на морското ниво – северните, североизточните ветрове имат тенденция да повишават, а югозападните ветрове да понижават нивото. То зависи до голяма степен от местните условия, като е много по-постоянно в заливите, отколкото на по-откритите места и може да бъде до 0.30 m. Сейшите, които се появяват с малко или никакво предупреждение вследствие на промени в атмосферното налягане, могат да повишат (или понижат) морското ниво с около 1 m в някои райони.

Циркулация на водите. Както е с повечето вътрешни морета в Северното полукълбо, основните характеристики на циркулацията на водата в Черно море се характеризира с обща циклонична система от течения, с подчертана вихрова циркулация в зоните на шелфа и в близост до крайбрежието. Основният динамичен фактор за Черно море (т.нар. кръгово течение, основно черноморско течение) е сравнително мощно циклонално течение, чийто главен поток и меандрите му покриват цялата периферия на басейна. Ширината на това кръгово течение е няколко десетки километра, а средната скорост в центъра му достига до 40-70 cm/s, а при по-силни, устойчиви ветрове и повече. Скоростта намалява с дълбочината, особено под 100 m. Антициклоналните вихри се изявяват по бреговата му граница, а циклоналните – по вътрешната граница. Движението запазва циклоничния си характер до 800–1 000 m дълбочина, а понякога и до морското дъно.

Общ за всички набор от данни е бимодалният характер на циркулацията през годината. Зимната циркулация е доминирана от вихрова система в западния и източния басейни, обградена от слабо меандрираща, силна струя на кръговото течение. През пролетния и летния сезон тази система се преобразува в една композитна циклонова клетка, състояща се от многоцентрични циклонични групи, заобиколена от по-слаба, но по-широка и по променлива зона на кръговото течение. През есента циркулацията на горния слой достига най-дезорганизираната си форма, идентифицирана от поредица от циклонални вихри във вътрешността си и ярко изразена периферна изменчивост, определена от по-големи крайбрежни антициклонални вихри.

От друга страна, северозападният шелф има силно променлива и динамична циркулационна структура през цялата година, която се формира като комбинация от оттока на Дунав, действието на вятъра и основната циркулационна система, разположена по протежение на откритоморската страна. На юг посоката на кръговите течения се очертава като преобладаващ път на потока от пресни води във вътрешния шелф по западното крайбрежие. Той може да бъде отклонен от време на време на север като образува антициклонална циркулационна клетка, затворена в северната част на шелфа. Крайбрежният поток на юг до голяма степен намалява при такива случаи.

Системата на потока в северозападния шелф, която пряко засяга българските морски пространства, се управлява от навлизане на кръговото течение и от зауствания от реките Дунав, Днепър и Днестър. Регионалният режим на потока във вътрешния шелф се изразява в наличието на течение, насочено на югозапад. От друга страна, външният шелф се характеризира с високо динамични и сложни взаимодействия между вътрешния шелф и системата на кръговото течение. Крайбрежната система от течения, определен от наличието на пресни води, включва мезомащабни антициклонални вихри, един от които е разположен точно извън зоната на заустване на р. Дунав. Тази характеристика се нарича дунавски антициклонален вихър. Антициклоните на Констанца и Калиакра се наблюдават през 190 дни от годината със средна продължителност от около 50 дни. Другият вихър се намира на юг, близо до нос Калиакра, в най-тясната част на северозападния шелф. Антициклоналният Калиакренски вихър се появява през късните летни и есенни месеци.

Основният поток претърпява качествени сезонни промени, особено през пролетта, когато се измества към морския център. Течението по протежение на българския бряг е насочено от север или североизток и е най-силно изразено през зимата. Потокът му обикновено е широк 40-80 km, средната му скорост е около 0.50 m/s, а максималната скорост достига 1.00-1.50 m/s и повече. Счита се, че кръговото течение е разположено над континенталния склон, но не винаги е така. С дълбочината скоростта намалява в горния 100 m слой, основните градиенти се концентрират в 100-200 m слой. Под тази дълбочина модулът за скорост рязко отслабва. В някои случаи максималната скорост не е на повърхността, а на 10-25 m хоризонти. На дълбочина 100 m кръговото течение се идентифицира с местоположението на изохалината 20‰. Типичните хоризонтални размери на вихровите образувания варират от 30-35 до 100 km, а формата им обикновено е неправилна. В центъра на вихрите има особени вертикални движения към повърхността и към дъното, съответно при циклоните и антициклоните.