„Когато нечие щастие е и твое щастие, това е любов.“

И така, вие двамата сте се запознали, влюбили сте се и сте решили да прекарате остатъка от живота си заедно. Все пак съвместният живот, отмятането на дните заедно, без да поддържате жива връзката помежду си, за съжаление не е достатъчно. Трябва да има страст в съвместния ни живот. Именно страст. Нашата връзка трябва да е силна, съвместно споделяне на опит, едно сбъдващо мечтите романтично приключение, което да ни води напред. Любовта не е за живуркащите и дълбоко заспалите или пък за онези, които нямат желание да направят усилие. Трябва да направите усилия. Трябва да поддържаме връзка, да сме нащрек и в унисон. Да имаме общи мечти, цели, амбиции, планове. Трябва да има страст в съвместния ви живот.

Знаем, че всички връзки преминават през спадове и върхове. Знаем, че понякога ставаме безчувствени и дори леко отегчени. Но нали точно ние сме посветили живота си на нечие щастие, а това изисква целенасоченост, сила, страст, енергия, ентусиазъм и усилия. Какво, отказвате да се посветите на щастието на другия до вас? А какво правите тогава? Та нали в крайна сметка това е същността на обвързването. И ако не го правите, какво тогава правите?

Трябва наистина да обичаме партньора си, все още да сме влюбени в него, да желаем неговото удовлетворение, успехи, щастие, пълноценен живот.

В идеалния случай имаме право само на един опит, да трябва да се съгласим, че много хора имат повече от един партньор, но се предполага, че целта е да бъдем с партньора си цял живот, а не да се развеждаме. И това е шансът ни да изживеем една наистина силна връзка, основаваща се на взаимно доверие, отговорност, споделено щастие и стремеж към съвършенство. Това е шансът ни, ако искаме да извлечем максимума от връзката си. Партньорът ни не е просто човек, с когото да си поговорим, когато ни писне и имате нужда от компания. Той е с нас, защото ни обича и защото ние го обичаме. С нас е, за да участва заедно във връзката ни. Ако това не е достатъчен стимул, за да изживеете живота си пълноценно и страстно, най-вероятно никой не знае, какво би могло да бъде.

Правете не просто секс, правете любов.Нима ще говорим за секс? Всъщност не, ще говорим за любов. Ако сте влюбени и обичани, напълно естествено е да се любите и това е източник на наслада, но и на всевъзможни проблеми. Като хора, които успешно следват моделите, във връзките си ние трябва да бъдем мили, внимателни, почтителни, стимулиращи, с богато въображение, съобразителни, деликатни, тактични и сексапилни. Същото важи и за сексуалните ни връзки. Трябва да вземаме под внимание желанията и нуждите на партньора си, без да се подлагаме на нищо, което ни се струва срамно, трудно или нежелателно. Ние имаме право на уединение и интимност. Имаме право да бъдем уважавани. Имаме право да ни ценят високо.

Същото се отнася и за партньора ни. Внимателното отношение е ключова фраза. Трябва да знаем какво партньорът ни харесва и желае, от какво има нужда и на какво е способен. Трябва да бъдем благовъзпитани.

Сред всички тези изисквания има място за страст, вълнение, дори за груб похотлив секс. Не е нужно да бъдем кротки, за да засвидетелстваме внимание, да потискаме чувствата си, за да покажем уважение. И това, че вземаме присърце безопасността, личното пространство, нуждата от интимност и здравето на партньора ни, не означава да бъдем безинтересни, скучни или досадни. Дори най-страстните любовници могат да бъдат грижовни един към друг, докато разсъбличат дрехите на партньора си и се отдават на чист секс – двете могат да вървят ръка за ръка.

Сексът с любим човек, да го наречем правене на любов, ако щете – в известен смисъл е почит. Правенето на любов е възможно най-голямата близост и интимност, които можем да достигнем с определен човек. Следователно трябва да подхождаме с уважение. А уважението произлиза от познанието, а това означава, познаването не само на желанията и вкусовете на партньора ни, но и на целият сексуален процес. Трябва да се стремим да бъдем възможно най-изкусни, а ако още не сме, да отделим нужното време да се научим. Научаването на нови неща не е срамно. Не всички се раждаме сръчни шофьори и вещи любовчии.

Уединението също е за уважение.„Искам да остана насаме със себе си…”. Всеки от нас има изконно право на уважение, уединение, доверие и честност. Но от всички тях правото на уединение и лично пространство е най-свещеното, неприкосновено, недосегаемо.

Трябва да уважаваме нуждата от уединение на партньора си, както и той нашата. Ако негодуваме срещу този модел, трябва да поставим под съмнение и доверието, уважението, честността. Ако всичко това липсва, всъщност връзката не съществува и, честно казано, не знаем какво има между нас, но мястото му е в „моргата”. И така, да предположим, че имаме нормална и здравословна връзка. Това означава, че трябва да уважаваме потребността от усамотение на партньора си. Във всички области, без изключение.

Ако партньорът ви отказва да обсъжда даден въпрос с вас, това е негово право, което автоматично ви забранява:

• да го предумвате;
• да заплашвате;
• да го подлагате на емоционален шантаж;
• да го подкупвате;
• да му отнемате привилегии;
• да се опитвате да разберете за какво става въпрос с подмолни средства.

Опитите да го омайвате с цел да изтръгнете тайната също фигурират в списъка на забраните. Личната неприкосновеност не се свежда само до това да не отваряте чуждата поща, да се въздържате да подслушвате непредназначени за вас телефонни обаждания и да се ровите тайно в електронната поща. Зачитането на личното пространство означава също да осигурите възможност на партньора си да направи тоалета си насаме, защото всички имаме потребност да пазим достойнството си и всъщност правенето на душ по отделно не е екстравагантност. Общата баня не е особено желателна, да не говорим колко неприемливо е да я ползваме едновременно. Невъзможно, безполезно и ненужно. Затова спазвайте хигиенните си навици в уединение и не нарушавайте интимността на другите. Този модел важи по отношение на всички хора по света, не само за партньора ви.

Ако изпитвате нужда да нахлуете в нечие лично пространство, може би трябва да се погледнете внимателно и да разберете защо. Истината може да е неприятна, но трябва да я разберете.