„Ако искаш работата да се свърши добре, върши я сам.“

1. Област на използване
Този документ с насоки установява:
– общи правила за организацията и функционирането на системата за хидрометеорологична поддръжка на морски дейности (ХМОМД) в институциите на Росхидромет;
– области на отговорност на институциите Росхидромет за ХМОМД;
– процедурата за съставяне и издаване на хидрометеорологични (морски) прогнози;
– процедурата за ХМОМД с помощта на Единната държавна система за информация за ситуацията в Световния океан.
Това ръководство е предназначено за оперативни прогностични звена, работещи на базата на отдели за хидрометеорология и мониторинг на околната среда, изследователски институции и други организации на Росхидромет, осигуряване на хидрометеорологична поддръжка на различни видове морски дейности.

2 Нормативни препратки
Това ръководство прави препратка към следните ръководни документи:
– Ръководство за обща краткосрочна прогноза за времето.
– Ръководство за обслужване на прогнози. Раздел 3.
– Част III. Служба за морски хидроложки прогнози.
– Наредба за реда на действие на институциите и организациите при заплаха от възникнали и възникване на опасни природни явления.
Забележка – Когато се използва това ръководство, препоръчително е да проверите валидността на референтните документи: регулаторни документи на Росхидромет – съгласно „Списък на регулаторните документи (от 01.08.2012 г.)“ и ежегодно публикувания информационен указател на публикуваните регулаторни документи към 1 януари на текущата година.
Ако референтният нормативен документ е заменен (променен), тогава при използване на този ръководен документ трябва да се ръководи от заменения (променен) нормативен документ. Ако референтният нормативен документ бъде отменен без замяна, тогава разпоредбата, в която се позовава на него, се прилага в частта, която не засяга това позоваване.

3 Термини, определения и съкращения
3.1 В това ръководство се използват следните термини и определения:
3.1.1 време за изпълнение на прогнозата: Периодът от време от момента на издаване на прогнозата до момента, в който тя влезе в сила.
3.1.2 предварително време на щормово предупреждение за опасно явление: Периодът от време от предаването на предупреждението за буря до появата на опасност.
3.1.3 информация за морска безопасност: Навигационни и метеорологични предупреждения, хидрометеорологични прогнози и други спешни съобщения за безопасност.

3.1.4 INMARSAT: Международна сателитна комуникационна система;
3.1.5 информация с общо предназначение: информация, получена и обработена по начина, предписан от федералния изпълнителен орган в областта на хидрометеорологията и свързаните с нея области, предоставена на потребителите безплатно, информация за действителното и прогнозирано състояние на околната среда, нейното замърсяване;
3.1.6 МЕТЗОНА: Географска морска зона, определена с цел координиране на излъчванията на морска хидрометеорологична информация.
Забележка – Терминът МЕТЗОНА е последван от число (римски цифри), което се използва за обозначаване на конкретна зона на морето.
3.1.7 NAVTEX: Система за радиопредаване и автоматично приемане на информация за морска безопасност (за крайбрежните зони), използваща теснолентова телеграфия с директно отпечатване на честота 518 kHz, използваща английски език.
3.1.8 оперативни и прогностични подразделения: Структурни подразделения на Росхидромет, които изпълняват ХМОМД.
SafetyNET: Система за предаване и автоматично приемане на информация за морска безопасност (за открито море) чрез сателит с подобрено групово повикване, използващо английски език.
3.1.9 служба информация за морска безопасност: Координираща служба за навигационни предупреждения, морски метеорологични и хидрологични прогнози, и сигнали за бедствие.

3.1.10 специализирана хидрометеорологична информация: Получена, обработена и обобщена информация съгласно специални изисквания (поръчки, включително еднократни), което води до допълнителни разходи за нейното получаване, разработване на специални методи за обобщение или допълнителна работа с използване на нови методи за математически анализ, изготвяне на съответни препоръки, аналитични прегледи, справки, експертизи и др. Разпространява се по правило на договорна основа.
3.1.11 щормово предупреждение: Информация за опасно природно явление, което е започнало.
3.1.12 щормово предупреждение: Информация за прогнозирана природна опасност.

3.2 Следните съкращения са използвани в това ръководство:
ААНИИ – Арктически и Антарктически изследователски институт;
– АП – автоматизиран пост за наблюдение на морското равнище;
– АРМ – автоматизирано работно място;
– СМО – Световна метеорологична организация;
– ВНИИГМИ-МЦД – Всеруски изследователски институт по хидрометеорологична информация – Световен център за данни;
– UTC – Координирано универсално време;
– Хидрометеорологичен център на Русия – Хидрометеорологичен изследователски център на Руската федерация;
– ГКУ по ПБ и ГОЧС – Държавна бюджетна институция за пожарна безопасност, по въпросите на гражданската отбрана, защита на населението и териториите от извънредни ситуации;
– ХMБ – Хидрометеорологично бюро;
– ХМО – хидрометеорологично осигуряване;
– ХМОМД – хидрометеорологично осигуряване на морски дейности;
– ХМС – хидрометеорологична станция;
– GMDSS – Глобална морска система за бедствие и безопасност;
– ХМЦ – хидрометеорологичен център;
– ДОИН – Държавен океанографски институт на името на Н.Н. Зубов;
– ГTС – Глобална телекомуникационна система;
– ДИРНИХМИ – Далекоизточен регионален научноизследователски хидрометеорологичен институт;
– ЕДФД – Единен държавен фонд за данни за състоянието на околната среда и нейното замърсяване;
– ЕСИМО (ESIMO) – Единна държавна система за информация за обстановката в Световния океан;

– ИАЦ – информационен и аналитичен център;
– ИР – информационен ресурс;
– ИСЗ – изкуствен спътник на Земята;
– КаспМНИЦ – Каспийски център за морски изследвания;
– ЛАРН – ликвидиране на аварийни нефтени разливи;
– МОК – Междуправителствена океанографска комисия;
– МСКЦ – Морски спасително-координационен център;
– МЧС России – Министерство на извънредните ситуации на Русия – Министерство на Руската федерация за гражданска отбрана, извънредни ситуации и ликвидиране на последиците от природни бедствия;
– НИР – научноизследователска и развойна дейност;
– НИУ – научноизследователско учреждение;
– НИЦ – Научноизследователски център „Планета“ – Изследователски център по космическа хидрометеорология „Планета“;
– НМС – национална метеорологична служба;
– НТМП – Новоросийско търговско морско пристанище;
– НЯ – неблагоприятно хидрометеорологично явление;
– ОАО – отворено акционерно общество;
– ОГ – оперативна група;
– ОРЧС – органи за реагиране при спешни ситуации;
– ОЯ – опасно природно явление;
– ПСО – операция по търсене и спасяване;
– РАН – Руска академия на науките;
– РИОЦ – регионален център за обработка на информация;
– СХМО – специализирана хидрометеорологично осигуряване;
– СХМОМД – специализирано хидрометеорологично осигуряване на морски дейности;
– СКОММ – Съвместна комисия на СМО-МОК по океанография и морска метеорология;
– SOLAS-74 – Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.;
– СЦХМОС ЧАМ – Специализиран център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда на Черно и Азовско море;
– УХМС – Управление за хидрометеорология и мониторинг на околната среда на Росхидромет;
– УДНС – Управление на държавната мрежа за наблюдение на Росхидромет;
– УМСЗ – Управление за мониторинг на състоянието и замърсяването на околната среда на Росхидромет;
– УНИЕ – Управление за организация на научни изследвания и експедиции;
– ФДБУ – федерално държавно бюджетно учреждение;
– ФДУП – федерално държавно унитарно предприятие;
– ФОИВ – федерален орган на изпълнителната власт;
– ЦХМС – Център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда;
– ЦЦ – Център за наблюдение и предупреждение за цунами;
– ИС – извънредна ситуация.

4 Организация на хидрометеорологичното осигуряване на морските дейности
4.1 Основни хидрометеорологични условия, засягащи морските дейности
4.1.1 Основните области на морските дейности, които са засегнати от хидрометеорологичните условия, са:
– морски транспорт, издирване и спасяване и операции по повдигане на кораби;

– морски риболов и морско риболовно стопанство;
– проучване и добив на полезни изкопаеми, намиращи се в недрата и на дъното в зоните на континенталния шелф и извън него;
– инженерна индустрия (проектиране, изграждане на хидротехнически съоръжения, защита на крайбрежните зони);
– пристанищна дейност;
– контрол на замърсяването на морската среда и мерки за отстраняване на последиците от него;
– морски туризъм и спорт, морски курортен бизнес;
– използване на морската енергия;
– марикултура.

4.1.2 Информацията, необходима за обслужване на клиенти, включва:
– анализи и прогнози за метеорологичните условия (посока и скорост на вятъра, температура на въздуха, видимост, метеорологични явления);
– анализи и прогнози на параметрите на вълната (височина, период, посока на разпространение на вълната и др.), както и редица други характеристики на вълната (прибой, натиск на вълната и др.);
– анализ и прогноза на теченията;
– анализ и прогноза на температурата на водата;
– прилив и отлив;
– мезомащабни хидрометеорологични прогнози за явления, засягащи в морето платформи за проучване и производство на нефт и газ, крайбрежната индустрия и крайбрежното строителство;
– прогнози за разпространение на замърсяване (нефтени разливи при аварии в кладенци, корабокрушения и др.);
– анализи и прогнози за характеристиките на състоянието на ледената покривка, ледови явления, прогноза за обледеняване на морски съдове и съоръжения;
– оптимални възможности и маршрути за плаване.

4.1.3 При липса на ледена покривка морските кораби са най-чувствителни към условията на ветрови вълни. Изборът на най-благоприятния навигационен маршрут е едно от най-важните решения, взети от капитана, преди корабът да излезе в морето, и зависи от задачите, които трябва да бъдат решени за конкретното пътуване. Оптималният маршрут, по който корабът трябва да поеме, зависи от много фактори:
– метеорологични и морски условия по пътя на плаване;
– тактико-технически данни на кораба (водоизместимост, техническа скорост, положение на метацентричната височина и др.);
– вид и състояние на товара (наливни товари, насипни товари, контейнерни товари и др.);
– естеството на натоварването (товарът е поставен в трюмовете, на палубата и др.).

Тропическите циклони (урагани в Атлантическия океан и тайфуни в Тихия океан) представляват сериозна опасност за корабите в открити и крайбрежни води на ниски географски ширини. За да се избегне срещата с тях, се прилагат правилата за отклонение на кораб от тропически циклон. Тези правила са поместени в справочници по навигация и
хидрометеорология. За целта капитанът използва прогнозна информация за местоположението и посоката на движение на тропическия циклон. Такава информация дава възможност на капитана да предприеме своевременни превантивни мерки за избягване на среща с буря и в тази връзка да направи подходяща оценка на очакваното време на пристигане на кораба в пристанището на местоназначение.
4.1.4 Изборът на курс на кораба силно се влияе от видимостта. Лошата видимост е основна опасност за всички видове кораби, тъй като рискът от сблъсък се увеличава в зони с голям трафик. Необходимото време за прогноза за видимост трябва да бъде поне 6 часа.
4.1.5 Айсбергите представляват опасност за всички видове кораби в техния район на разпространение. За да се предотврати възможността за среща с айсберги, е необходимо да се знае тяхното местоположение в определени моменти от времето, техния размер, скорост и посока на движение. Информирането на кораби, преминаващи в близост до границите на опасната зона, се извършва от международната служба за леден патрул, чиято дейност се регулира от правилата на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (Конвенция SOLAS-74).

4.1.6 Малките крайбрежни флоти (корабчета за развлечение, катери, лодки и др.) са особено уязвими на внезапни промени във времето, свързани с гръмотевични бури и атмосферни фронтове, придружени от смерч и торнадо. Бързото развитие и движение на тези явления ги прави изключително опасни, особено в местата за масов отдих на населението.
4.1.7 Надеждното планиране и изпълнение на транспортни операции през зимата в замръзващите неарктически и арктически морета и в устията на сибирските реки е невъзможно без осигуряване на ледова и хидрометеорологична информация. Такава поддръжка позволява правилно да се изберат най-добрите опции и маршрути за навигация и да се предприемат навременни мерки за позициониране на ледоразбивачи. Ледът също оказва голямо влияние върху стабилността на откритоморските конструкции и безопасната експлоатация на подводните тръбопроводи. Определение на ледени натрупвания се явяват необходими условия за проектиране и изграждане на производствени съоръжения.

4.1.8 Във високи и средни географски ширини корабите са изложени на опасно природно явление – обледеняване. Това се случва при наличие на отрицателна температура на въздуха, атмосферни валежи, мъгла, а също и поради пръскане на кораба с извънбордова вода по време на
висока скорост на вятъра и силно вълнение. Опасността от интензивно обледеняване на кораби в морето се състои в това, че върху палубата и надстройките се отлага голямо количество лед, в резултат на което мореходните качества на кораба рязко се влошават. При обледеняване центърът на тежестта се измества, вятърът се увеличава, което по време на буря може да доведе до загуба на стабилност, внезапно преобръщане и гибел на кораба.
4.1.9 Крайбрежните зони, селищата и икономическите съоръжения, разположени върху тях, са подложени на влиянието на фактори като бурни вълни, силен прибой, цунами и др. Бреговете на Финския залив (наводненията на Нева), плиткото крайбрежие на северната част на Каспийско море, бреговете на Азовско, Бяло и Баренцово море.
Бреговете на далекоизточните морета са изложени на разрушителни вълни цунами. Най-голямата заплаха представляват цунамитата, чиито източници са разположени по Курилско-Камчатската падина. Това са така наречените „близки цунамита“. Времето за достигане на брега на „близкото цунами“ е само няколко десетки минути.

4.1.10 Сред хидрометеорологичните фактори, които нарушават работата на флота в пристанището, важно място заема явлението тягун. Неговата същност се състои в това, че корабите, акостирали на кейове или закотвени, поради колебания в масата на водата в пристанището, започват да се люлеят спонтанно, докато амплитудата на качката се увеличава до такъв размер, че може да доведе до откъсване на корабите от котва, натрупването им на кейовете или, напротив, рязко откъсване на корабите от кейовете, което води до скъсване на въжетата за акостиране. Това може да се случи както при силно вълнение, така и при пълно спокойствие. Продължителността на тягуна може да бъде до ден.
4.1.11 Някои пристанища изпитват много големи приливни промени в морското равнище. Ниските нива на водата по време на отлив могат да доведат до много часове чакане на висока вода, за да влезе корабът в пристанището.