„Пътищата към науката за никого не са затворени.“

Хидрологичния режим на Черно море се определя главно от стичащата се от сушата вода в морето, от характера на водообмена през проливите, както и от климатичните и физико-географските особености на района. Стичащата се от сушата вода съществено влияе върху условията и характера на разпределението на температурата, солеността и плътността на водата в крайбрежната зона на морето. Това влияние най-добре е изразено през зимата при северозападното и западното крайбрежие на морето, където притокът на сладки речни води е най-голям.

Континентален вток.

Основен фактор за формиране на хидрологичния режим на Черно море се явява речния вток. Притокът на речни води обуславя опресняване на повърхностния воден слой и плитководието. В Черно море се вливат реките Дунав, Днестър, Днепър, Буг.

От българския бряг в Черно море се вливат над 60 реки и ручеи, като река Батова, Провадийска, Камчия, Хаджийска, Ропотамо, Велека, Резовска и др. Някой от тях заустват директно в морето, а други в крайморските езера.

Водообмен.

Водообменът на Черно море със съседните морета, като Азовско и Мраморно море се осъществява чрез пролив Босфора и Керченския пролив. Постъпващите през Босфора по-солени води от Мраморно море запълват дълбочините на Черно море и възпрепятстват развитието на вертикалната циркулация на водните маси, което и оказва съществено влияние за формиране на хидрологичния му режим.

Климатични условия.

Климатичните особености на района оказват съществено влияние на хидрологичния режим. Голямото количество ясни и горещи дни през лятото спомагат за затоплянето на водата на значителна дълбочина, което оказва влияние на образуването на лед през зимата. Поради понижената соленост в прибрежната зона и при ниски температури на въздуха през този сезон е възможно ледообразуване във Варненския и Бургаския залив.

Физико – географско разположение.

Физико – географските особености на Черно море имат също не малко значение за формирането на хидрологичния режим. Липсата на острови, плитководие и малката нарязаност на бреговата линия, благоприятстват за развитието на вълнение и способстват за формирането на системата на морските течения по западната му част.

Термичен режим.

Термичния режим на откритото море се отличава с устойчивост, макар че в повърхностния слой на водата, сезоните колебания на температурата са твърде значителни.

Измененията на температурата на морската вода по Българското черноморско крайбрежие имат ясно изразен сезонен характер. Минимални стойности се отбелязват през зимните месеци февруари и март, а максимални през летните юли и август.

През зимата повърхностните слоеве на водата в района на Калиакра и Варна достигат до 3,5–5°С, а за Бургас те са 4–5°С. В западната част на морето в дълбоководните слоеве температурата на водата достига до 6-7°С.

През зимата.

През пролетта увеличеният брой слънчеви дни и интензивността на слънчевата радиация са предпоставка за затопляне на повърхностните водни маси. В плитководните райони по крайбрежието температурата на водата на повърхността е в рамките на 13–15°С.

През пролетта

През лятото температурата на водата варира от 21 до 24°С, а в непосредствена близост до брега могат да се отчитат екстремални стойности до 29-30°С.

През лятото

През есента температурата на водата в района на нос Калиакра се понижава до 14-16°С, а във Варненски и Бургаски залив до 17-18°С.

През есента