„Когато се съединят две сърца, плевникът дворец изглежда.“

Всички имаме нужда да обичаме и да бъдем обичани. Повечето от нас ценят чувството за комфорт, което осигурява една връзка, близостта и приятелството, които я съпътстват. Ние, хората, не сме самотни острови и имаме нужда да споделяме с някой близък и скъп човек. Това е в човешката ни природа. Ако не изпитвахме нужда да даваме и да получаваме, нямаше да сме прекрасните хора, каквито сме в действителност.

Но, сложните човешки взаимоотношения представляват обширно поле за изява, в което можем да допуснем стотици грешки, да се провалим и изобщо да оплескаме пейзажа. Тук също имаме нужда от поведенчески модели, маркировка, която да ни упътва, да ни показва правилната посока.

Хората, които са изградили успешни, продуктивни, дълготрайни, стабилни и топли връзки спазват определени поведенчески модели. Освен това връзките им са вълнуващи, стимулиращи, изключително силни и удовлетворителни.

Наистина, жените и мъжете са различни и би било глупаво, ако не признаем този факт. Все пак не е като да сме различни видове или от различни светове. Всъщност имаме повече общи неща, отколкото различия. Ако подхранваме общите си интереси и приемем различията си, ще се разбираме много по-добре, отколкото ако се възприемаме като различни видове.

Една връзка е нещо като отбор, състояща се първоначално от две различни души, след време отборът може да нарасне с множество младши членове, които допринасят с талант, умения и ресурси за взаимоотношенията. Всеки отбор има нужда от различни хора с различни умения, за да постига успехи и да отмята задачите. Ако и двамата сме силни водачи, бързо взимаме решения и сме импулсивни и емоционални, кой тогава ще се грижи за подробностите и ще доизкусурява окончателния проект? Кой ще свърши работата, след като сме родили идеите? След като приемем разликите, ще осъзнаем ползите от тях! Опитайте се да възприемате различията си като специални дарби, различия, които ефективно могат да бъдат използвани за по-добро функциониране на отбора ни.

А що се отнася до общото помежду ни, страхотно е да имаме общи идеи и вкусове, но те невинаги правят живота по-прост и лесен. Току-виж, появила се характерната и за двама ви потребност винаги да сте прави, необходимостта да контролирате положението. Ако и двамата сте родени водачи, може да се сбиете кой да застане на кормилото. Най-добре да се споразумеете да се редувате. Научете се да харесвате и да използвате общите си черти, в комбинация или като се редувате, за допълнителен стимул и за да изградите една наистина специална и успешна връзка.

Ако подхранваме общите си интереси и приемем различията си, ще се разбираме много по-добре, отколкото ако се възприемаме като различни видове.

Вижте, заедно сте влезли в този отбор и трябва да работите в екип, за да успеете. Ако обедините дарбите си, ще стигнете много по-далеч и ще ви бъде много по-лесно, отколкото ако и двамата дърпате в различни посоки. В края на краищата ще осъзнаете, че всички сме хора, всички сме уплашени, уязвими, всички се опитваме да осмислим живота си. Съсредоточавайки се върху различията, рискуваме да изгубим съдействието точно на онези хора, които се опитват да отнемат част от товара ни и да облекчат пътуването ни.

Бъди такъв, какъвто си.Странно е, но когато се влюбваме, избираме човека именно защото е независим, силен, енергичен, властен и неустрашим. По-късно, когато вече сме го „хванали”, тъй да се каже, започваме да се опитваме да го променим. Ставаме изключително ревниви, ако той запази независимостта си, сякаш връзката ни го ограничава, обвързва, подрязва му крилете.

Тези хора са се справяли доста добре и без нас. И въпреки това в момента, в който срещнем партньора си, ние започваме да раздаваме съвети, да ограничаваме избора им, въображението и мечтите им, поставяме граници на свободата им. Трябва да отстъпим и да им предоставим свободата да бъдат такива, каквито са.

Много хора казват, че магията на взаимоотношенията им се е изпарила, че между тях няма искра и че са се отчуждили. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием двама души вплетени в една символична връзка от недоверие, угнетеност и незачитане. Тези хора стесняват до крайност личното пространство на другия, а и своето собствено.

Тогава какво можем да направим? Първо, отдалечете се малко и погледнете на партньора си както когато сте се запознали. Какво ви е привлякло? Какво е било специалното у него? Какво ви е допаднало?

Погледнете го сега. Какво е различното? Кое си е отишло и кое е било заменено с друго? Партньорът ви все още ли е същият независим човек, или вие сте подкопали неговото лично пространство, увереност, независимост, енергичност? Това може би ви се струва прекалено сурово, но подсъзнателно ние наистина сме склонни да контролираме другите и те губят част от ентусиазма си.

Трябва да окуражавате партньорите си да прекрачват извън удобството на връзката и да преоткрият енергичността и жизнеността си. Може да им е нужно известно време да възвърнат уменията и дарбата си за независимост. А ние може би трябва малко да обуздаем стремежа си отново да им сложите юзди. И така, окуражавайте, отстъпвайте, обуздавайте се, подтиквайте и бъдете винаги там, където сте нужни. Трудно изпълнима задача. В повечето успешни връзки има елемент на независимост. Партньорите прекарват известно време сами, за да допринесат с нещо към връзката си. И това е здравословно, полезно и разумно.