„Уважавай другите, ако искаш да те уважават.“

Защо добрите хора се чувстват виновни? Лошите хора не се чувстват виновни, те са прекалено заети да вършат злини. Добрите хора се чувстват виновни, защото са добри и защото смятат, че са сбъркали, че са разочаровали някого, че са допуснали грешка или са се издънили.

Добрите хора имат съвест. Лошите нямат. Ако се чувствате виновни, това е добър знак. Означава, че сте на правилния път. Трябва обаче да знаете как да се справите с чувството за вина, защото то е изключително егоистично. Освен това е чисто губене на време и напълно излишно.

Имаме две възможности: да поправим нещата или да се отървем от чувството за вина. Всички правим грешки, на всички ни се случва да сгрешим. Не винаги успяваме да постъпим „правилно”. И ако имаме съвест, понякога ще се чувстваме гузни. Чувството за вина обаче е напълно безполезно, ако не вземем мерки да оправим положението.

Ако обаче не възнамерявате да предприемете нещо, по-добре се насочете към други чувства. Омразата към самия себе си, страхът, паниката са все добри заместители на чувството за вина. Но най-добре се отърсете от тях. Ако се тормозите от чувството за вина и не предприемате нищо по въпроса, само си пилеете времето и живота.

Първото, което трябва да направите е, да прецените наистина ли си заслужава да се чувствате виновни. Може би имате твърде будна съвест или силно чувство за дълг. Ако сте от хората, които винаги предлагат услугите и помощта си, но този път сте отказали на някого, няма нужда да се чувствате виновни. Ако имате избор дали да направите нещо, или да не го направите, никак не е сложно, вземете своето решение, без да изпитвате вина. Няма голям смисъл да предпочетете бездействието и да се измъчвате от угризения.

Ако обаче наистина имате причина да изпитвате чувство за вина, поправете стореното доколкото можете. Това е най-простият начин на действие. Ами ако не можете да поправите нещата? Тогава си вземете поука, отърсете се от чувството за вина и продължавайте напред. Ако угризенията продължават да ви глождят, намерете начин да се справите с тях.

Или добро, или нищо! Лесно е да се оплакваме, да се вайкаме и да критикуваме. Обаче, да кажем нещо мило в дадена ситуация е много по-трудно. Да приемем това е едно огромно предизвикателство. Да изричаме приятни неща е трудно, тъй като ние хората имаме естествената нагласа да се оплакваме.

Когато някой ни попита как сме прекарали почивните си дни на морето, за нас е по-лесно да започнем с лошото време и проблемите с организацията, както и с шумните хора от съседното бунгало, отколкото с радостта от компанията на любимите ни хора и фантастичната гледка. Когато приятел ни попита, какви са отношенията ни с началника, обикновено в ума ни изскача първо онова, което ни дразни.

Независимо колко отблъскващ е даден човек, в него винаги има нещо добро. И ние трябва да открием това зрънце добро, да го подчертаем, да говорим за него и да привлечем вниманието към него. Същото важи и за проблемните ситуации.

Когато поискат мнението ни за даден човек, място или каквото и да е, постарайте се да кажете нещо хубаво, положително, ласкаво. Съществуват множество доказателства, че положителната нагласа е изключително полезна, но най-забележителното е, че хората ще се чувстват привлечени към вас, без дори да знаят защо.

Положителната аура има притегателна сила. Хората обичат компанията на оптимистично настроени, весели, щастливи и самоуверени личности. Трябва по-често да си прехапваме езика и по-често да изричаме добри думи.

Очевидно е, че ако ще говорим само хубави неща, ще трябва да прекратим заяждането, клюките, празните приказки, лъжите, грубостите и оплакването, за недостатъците и проблемите може да се говори, но само по конструктивен начин.

Направете опит в продължение само на една седмица, преди да отворите уста, да измислите нещо хубаво, което да кажете. Ще се удивите колко много ще се подобри животът ви, но не трябва да се доверявате безрезервно, а трябва да пробвате сами. И ако претърпите пълен провал и наистина не се сещате за нещо положително, не казвайте нищо. Нито дума.