„Седемдесет години за снахата са много, а за бабата – таман.“

Лична територия. Границите на личните територии са въображаемите линии, които чертаем около себе си и никой не бива да преминава нито физически, нито емоционално, освен ако не е изрично поканен. Имаме право на уважение, на лично пространство, на любезно отношение, на доброта, любов, честност и зачитане на достойнството ни и това са само нищожна част от нашите права. Ако хората преминават границите или размиват очертанията, ние имаме право да се защитим и да откажем да търпим поведението им.

Първо обаче трябва сами да очертаем границите. Трябва да знаем какво ще отстояваме и с какво ще се примиряваме. За начало трябва да очертаем своите лични граници, в собственото си съзнание и едва тогава можем да очакваме, че останалите ще ги спазват и уважават.

Колкото по-уверени сме в границите, които сме начертали, толкова по-малко власт ще имат другите върху нас. Колкото по-ясни са нашите граници, толкова по-бързо ще осъзнаем, че чуждите мнения и оценки не ни засягат, и ще престанем да възприемаме нещата толкова лично.

Всички ние имаме право на самоуважение. Не можем да очакваме да ни уважават, ако сами себе си не уважаваме. Не е възможно да уважаваме себе си, ако сами не си създадем ясна представа за това кои сме и какви сме. А поставянето на граници е част от този процес, защото трябва да се чувстваме достатъчно значими, за да ги очертаем. Веднъж поставени, трябва твърдо да ги отстояваме.

Поставянето на граници на личните ни пространства означава, че вече не се страхуваме от другите, защото имаме ясна представа за нещата, които можем да понесем, и онези, които няма да търпим. Щом някой пресече границата между допустимо и недопустимо поведение, ще можем лесно да кажем: „Не искам да се държите и да говорите така с мен”.

Най-добрият начин да започнем този процес е да приложим модела спрямо собственото си семейство. През годините всички придобиваме определен модел на поведение. Да кажем, например, че имаме навика да посещаваме родителите си, но си тръгваме оттам с лошо чувство, защото са ни унизили или са ни накарали да се чувстваме непълноценни. Можем да променим положението, като си кажем: „Повече няма да търпя това”. И наистина недейте да търпите. Защитете се. Заявете, че не желаете да ви критикуват, да ви укоряват, да ви подценяват, защото вече сте възрастни и имате право на уважение и поощрение.

Поставянето на собствени граници ни помага да се противопоставим на напористи личности, на груби и агресивни хора, които биха се възползвали от нас по злонамерен начин. Преуспелите личности знаят колко струват и не позволяват на никого да ги притеснява. Преуспелите хора могат да разпознаят емоционалното изнудване, да усетят кога хората си играят с тях, да преценят кои са слаби и нуждаещи се, кои са натрапници и кои чувстват потребност да накарат останалите да се чувстват нищожни, за да могат те самите да се почувстват значими. Когато очертаем границите на личните си пространства, много по-лесно ще ги отстояваме, ще бъдем силни, твърди, непоколебими и решителни.

Лошо ли е да се притесняваме? Бъдещето е несигурно, плашещо, напълно неизвестно. Нямаше да сме хора, ако от време на време не се тревожим. Притесняваме се за здравето си, за родителите, децата, приятелите, за работата и разходите си. Притесняваме се, че остаряваме, че надебеляваме, че обедняваме, че все повече се уморяваме, че вече не сме толкова привлекателни, здрави, енергични и т. н. Тревожим се за важни и маловажни неща. А понякога дори се тревожим, че не се тревожим.

Няма нищо лошо в това да се притесняваме, стига наистина да си заслужава. Ако обаче поводът за притеснение е маловажен, единственото, което правим е, да си образуваме бръчки, а от това само ще изглеждаме по-стари.

Като начало нека да преценим дали можем да предприемем нещо по отношение на нещата, за които се тревожим. Обикновено, като предприемем няколко логични стъпки, можем да елиминираме притесненията си.

Ако действително се тревожите:

– потърсете практически съвет;

– потърсете актуална информация;

– направете нещо, каквото и да било, стига да е конструктивно.

Ако се притесняваме за здравето си, отиваме на лекар. Ако се притесняваме за пари, изготвяме си бюджет и харчим разумно. Ако се притесняваме за теглото си, започваме да спортуваме, ядем по-малко, ставаме по-активни. Ако се притесняваме за изгубеното си куче, пишем в Интернет, в полицията, на местните природозащитници. Ако се тревожим, че остаряваме, просто няма смисъл, защото ще остареем, независимо дали се притесняваме.

Ако няма какво да предприемем по отношение на притесненията си, намираме си занимание, което да ни разсейва. Ако няма с какво да прогоните притесненията си, просто си намираме поне един човек, който е готов да изслуша тревогите ни.

Притесненията могат да бъдат и признак, че всъщност не искаме да предприемемнищо по отношение на даден проблем. Може да ни е по-лесно, просто да продължаваме да се притесняваме или да изглеждаме притеснени, вместо да предприемем някакви действия. Няма нищо лошо в това да се притесняваме правилно, целенасочено или продуктивно. Но не е хубаво да се притесняваме безпричинно и ненужно.

Нали по-горе споменахме, че ако се притесняваме от стареенето, би трябвало да престанем, защото не можем да направим нищо по въпрос, защото процесът е необратим. В такъв случай, защо искаме да останем млади. Защото физическото остаряване е нещо, което се случва на всички, и отлагането му с безкрайни пластични операции е безсмислено. По-добре е да останем млади. Тук се има в предвид умствено и емоционално.

Става въпрос за всички онези звуци и действия, с които показваме, че остаряваме. За това, че започваме да се навличаме, преди да излезем, да не би случайно да настинем. За това, че винаги си сваляме палтото, когато влезем някъде, макар да знаем, че няма да се бавим повече от минута.

Да останем млади означава да пробваме нови неща, да не се оплакваме и да не изричаме всички онези фрази, които сме чували да повтарят възрастните хора. Означава да не избираме безопасния път, да следим какво се случва около нас, да не се отказваме от навици като карането на колело например, защото се смятаме за прекалено стари.

Да останем млади означава да опитваме нови вкусни неща, да посещаваме нови места, да пробваме нови стилове, да отворим съзнанието си, да не се превръщаме във вечно спорещи мърморковци, да не допускаме да изпаднем в перманентно отрицание; да не се ограждаме с остарели вещи, да не се ограничаваме само до познати дейности. Да останем млади означава да поддържаме свежо виждането си за живота и света, да сме любопитни, стимулирани, мотивирани, с приключенски дух. Младостта е състояние на духа.