„Няма опасност там, където не се плашат от нея.“

Арктическият регион обикновено включва водите на Световния океан, главно Северния ледовит океан, както и земни територии, разположени на север от паралела 66°33′44″ N. Арктика остава един от най-големите, не напълно проучени и само частично развити региони на земното кълбо, в които има активна икономическа дейност. Площта на Арктическия регион е една шеста от земната маса на света и тук живеят само 4,2 милиона души, разпръснати на територията на осем циркумполярни държави: Дания (Гренландия), Исландия, Канада, Норвегия, Русия, Финландия, Швеция и САЩ.

Географското определение на границите на Арктика варира в зависимост от различни политически, правни, управленски и регулаторни условия, вътрешни държавни и международни цели. Сред основните общоприети дефиниции на Арктика изтъкваме следното:

1) Области в рамките на границата на Арктическия кръг (ширина 66° 33′ 44″ с.ш. / 66,562° с.ш., вижте жълтия кръг на рис. 1). Това определение е широко разпространено и се използва в международната практика.

Рис. 1 Арктически кръг – удебелен жълт паралел 66° 33′ 44″ N

2) Райони според Доклада за човешко развитие в Арктика (AHDR), изготвен от Арктическия съвет – между правителствен форум на правителствата на арктическите страни и организациите на коренното население, които са обозначени с червена прекъсната линия на рис. 2.

Рис. 2. Границата на Арктическия регион според The Arctic Human Development Report (AHDR) е отбелязана с червена прекъсната линия

3) В Съединените щати, в съответствие с федералния закон за научни изследвания и политика в Арктика / Закон за научни изследвания и политика в Арктика (ARPA) от 1984 г., Арктика е законово дефинирана като: „… всички територии на Съединените щати и чужди територии на север от Арктическия кръг и цялата територия на Съединените щати на север и запад от границата, образувана от реките Porcupine, Yukon и Kuskokwim; всички съседни морета, включително Северния ледовит океан и морето на Бофорт, Берингово и Чукотско море; и веригата на Алеутските острови” (рис. 3).

Рис. 3. Границата на Арктическия регион в съответствие с федералния закон на САЩ за научни изследвания и политика в Арктика / Закон за научни изследвания и политика в Арктика (ARPA) от 1984 г.

4) Границите, определени в съответствие с Международния кодекс за кораби, опериращи в полярни води (Полярен кодекс) на Международната морска организация IMO, които са маркирани с червени линии на рис. 4.
Трябва да се отбележи, че границите на Арктическия регион, приети в Полярния кодекс, практически съвпадат с райони, където може да се образува морски лед, поне през част от годината. Както се вижда на рис. 2–4, използвани от IMO (Полярен кодекс), Арктическия съвет (AHDR) и Съединените щати (ARPA), границите на Арктика са значително по-широки от тези на Арктическия кръг и включват значителни морски зони на юг от него в Евразия, Атлантическия океан и Северна Америка.

През последните няколко десетилетия Арктическият регион претърпя бързо намаляване на степента, дебелината и обема на морския лед. Тези промени, предизвикани от глобалното затопляне, отвориха досега недостъпни морски маршрути и позволиха извличането на ключови природни запаси от изкопаеми горива. През 21-ви век ледът на Северния ледовит океан продължава да се топи с бързи темпове, освобождавайки все повече и повече от полярните морета от лед на всеки няколко следващи летни сезона (рис. 5).

Рис. 4. Границата по Полярния кодекс в Арктика (въз основа на рис. 2, Приложение 10 към Резолюцията на Комитета за опазване на морската среда на ММО MEPC 68/21/Add.1, Приложение 10

Рис. 5. Границите на ледената покривка на Северния ледовит океан през септември 1985 г. (бяла прекъсната линия) и септември 2017 г. (плътна зона около Северния полюс в бяло) според Националния център за данни за сняг и лед на САЩ. Лилавата линия показва Северозападния проход, тъмносините линии показват маршрутите на Северния морски път / Североизточния проход, сивите линии показват други арктически и субарктически маршрути

Анализ, извършен през 2018 г. на огромен набор от наблюдения, който включва стойности на дебелината на леда от ретроспективни данни от подводни сонари от 1958 г. до 2000 г., както и почти 15 години сателитни алтиметрични данни, записани от 2003 г. до 2018 г., показа, че средната дебелина на многогодишния морски лед (MMЛ) в Арктика е намаляла с около 2 м за шест десетилетия до края на сезона на топене на леда (от 3,64 m на 1,75 m). В същото време най-значителното намаление на дебелината на MMЛ е регистрирано в периода 2003–2008 г. Сателитът ICESat на НАСА (сателит за наблюдение на лед, облаци и земен релеф), което се обяснява с рекордно ниските нива на ММЛ, наблюдавани през 2005 и 2007 г. Данни от осемгодишна поредица от наблюдения (2011–2018) от спътника CryoSat-2 на Европейската космическа агенция (EКA) (сателит на EКA, предназначен да измерва дебелината и площта на ледената покривка в океански зони с висока географска ширина, използвайки високоточен сателитен алтиметър) показа по-малко значителни промени.
Както е посочено, според сателитни наблюдения за периода от 1999 до 2017 г. Арктика е загубила повече от половината от ММЛ и в момента покрива по-малко от една трета от Северния ледовит океан. Карта на дебелината на леда на Арктика въз основа на данните от CryoSat-2 е показана на рис. 6.

Рис. 6. Дебелината на леда в Арктика и височината на ледената покривка на Гренландия от CryoSat-2, март 2011 г. За морския лед зеленото показва по-тънък лед, докато жълтото и оранжевото показват по-дебел лед

Ако многогодишната загуба на лед продължи, тогава съотношението дебелина/обем на арктическия лед ще се определя недвусмислено не от многогодишния лед, а от сезонния лед, който е по-чувствителен към въздействията на климата. В същото време най-смелите модели за оценка на намаляването на ледената покривка прогнозират, че арктическото корабоплаване почти без морски лед се очаква още през периода 2040–2060 г.

Намаляването на ледената покривка не само позволи използването на арктическите морски пътища за междуконтинентален транзит на товари, но също така доведе до това, че огромни количества природни ресурси като нефт, газ и други минерали станаха годни за извличане. Това от своя страна създава възможности за развитие на различни сектори на промишлеността в области като морски транспорт, корабни услуги, морско оборудване, строителство на нови и модернизация на съществуващи кораби, реагиране при извънредни ситуации и др.