„Там, където има птици – има вода, там, където се чува смях – живеят хора.“

Помага ли ни чувството за хумор? Чувството за хумор е наистина важно, докато се борим с живота, а понякога той е истинска битка, но нека не забравяме, че всичко е относително. Нещата, които вземаме съвсем на сериозно, често се оказват смешно елементарни и прости. Оплитаме се в ежедневни проблеми, изпадаме в ненужни подробности до такава степен, че животът профучава покрай нас, без да забележим. Но, ако се научим да подминаваме маловажните неща, можем отново да се върнем към правилната посока. А това се постига най-лесно като приемаме нещата с чувство за хумор, иронизирайки себе си и ситуацията, в която сме изпаднали. Но никога не се надсмивайте над другите, те са точно толкова объркани, колкото сме и самите ние.

Задълбаваме в дребни проблеми като например, какво ще си помислят съседите, тревожим се за неща, които не притежаваме, или за нещо, което не сме свършили: „О, боже, от две седмици не сме мили колата. Съседите измиха тяхната вчера и сега ще ни помислят за мърльовци.” Ако усетите, че сте изпаднали в подобно положение, наистина трябва да се посмеете. Животът трябва да се живее, наслаждавайки се на слънцето, на големите неща, не би трябвало да изпадате в истерия само защото сте изпуснали няколко яйца на пода в супермаркета.

Способността ни да се надсмиваме над себе си и ситуациите, в които ни поставя живота, има двоен положителен ефект. Първо, хуморът разсейва напрежението и ни помага да си възвърнем чувството за реалност и второ, доказано е, че носи полза както за физиката, така и за психиката. Смехът води до отделяне на ендорфини, които ни карат да се чувстваме по-добре и отрезвяват отношението ни към живота.

Тук не става въпрос непрекъснато да пускаме шеги или да се правим на остроумни. Важното е да успяваме да намерим по нещо смешно във всяка една ситуация, в която животът ни поставя, защото във всичко има и известна доза хумор.

Ако внимателно наблюдаваме моделите на човешкото поведение, ще видим смешната му страна. Научете се да откривате забавното във всяка ситуация. Това е най-добрата техника за отпускане и разсейване на съмненията и тревогите.

Сами избирайте как ще си постелите. Всяко наше действие, всяко наше решение, всичко, което правим, неминуемо се отразява, както върху хората около нас, така и върху нас самите. И това е най-важното. Съществува така наречената мигновена карма. Това е нашето легло и ние ще трябва да легнем в него. Нашите действия предопределят дали животът ни ще протече щастливо, или не, гладко или със сътресения. Егоизмът и манипулациите ще рикошират обратно към нас. Нежността и вниманието ни ще бъдат щедро възнаградени, и то не на небето. Това ще се случи тук и сега.

Всичко, което правим, се връща. Това не е заплаха, а просто наблюдение, защото такъв е закона на кармата. Ако правим добро, ще получаваме добро. Ако правим лошо. Това ще ни се върне.

Със сигурност всеки може да посочи доста зли хора, които на пръв поглед се справят добре. Те обаче не спят спокойно. Никой не ги обича истински. Те са тъжни, самотни и уплашени. Ако раздаваме любов и добрина, ще бъдем възнаградени със същото.

Ние сме такива, каквито са постъпките ни. Ако се вгледаме в лицата на хората, които носят радост на другите, ще забележим, че са изпъстрени с фини бръчици от усмивки. Вгледайте се в лицата на онези, които обичат да се налагат, които са арогантни и взискателни, злобни и вечно сърдити, ще забележите бръчките на нещастието и страха, тяхното изражение е вечно смръщено наместо ведро. Тези бръчки и свъсени вежди не могат да се загладят от никакви кремове, слънчев загар или пластични операции. Хората са това, което правят, и то е изписано по лицата им. Казано е, „по делата им ще ги познаете.“

Така че внимавайте как ще си постелите. Всичко се връща. Мигновената карма наистина съществува. Каквото посееш, това ще пожънеш. Най-добре се стегнете и постъпвайте правилно от самото начало. Постъпвайте правилно всеки път. Чудесно знаете кое е правилно. Така, когато си лягате нощем, ще имате спокоен сън, сънят на праведните.

С постоянство към успех и удобство. Понякога животът изглежда крайно несправедлив. Влагаме неимоверни условия, а не получаваме нищо в замяна. Държим се любезно с хората, а сякаш всички са груби с нас. Претрепваме се от работа, а другите щастливо си клатят краката. Да, ще трябва да продължим да се стараем максимално, защото няма как да разберем точно за кои усилия ще получим отплата. Да, не е справедливо, но такъв е животът. Рано или късно везните ще се наклонят в наша полза, но така и няма да разберем кои наши усилия са били възнаградени и кои са отхвърлени.

Понякога си мислим, че късметът ни е споходил, а всъщност сме възнаградени за някое отдавнашно усилие, което дори и не помним. Нужно е постоянство. Не можем да се откажем само защото веднъж-дваж сме преживели неуспех, тъй като не знаем кои поражения са важни и кои не са. Каквото и да правите, не се обезкуражавайте само защото не сте успели. Ще бъдете възнаградени само ако продължавате да полагате усилия и без това не знаете кои усилия ще донесат най-голяма отплата.

Повечето уравновесени и щастливи хора ще ви кажат, че понякога се налага да работите върху нещо, без да чакате отплата, освен мигновената радост, че си имате занимание и е малко вероятно да се забъркате в неприятности. Непрестанното търсене на успех, отплата, награда може да се окаже пагубно за равновесието ни, когато не постигнем успехи. Понякога си заслужава да правим нещо заради самото удоволствие от работата.

Зона на удобство. Да, трябва да проявяваме по малко храброст всеки ден, защото, ако не го правим ще се превърнем в закостенели и старомодни досадници, ще се съсухрим и ще се сбръчкаме. Всеки човек има собствена зона на удобство, в която се чувства в безопасност, на топло и сухо. От време на време обаче трябва да я напускаме, да приемаме предизвикателствата, да се стряскаме и стимулираме. Само така ще поддържаме духа си млад.

Ако се привържем прекалено силно към своята зона, тя вероятно ще започне да се смалява и накрая ние сами или нещо ще я разруши. Съдбата или силата, която движи света, не обича самодоволните и безучастни хора и от време на време раздава по някои колосален космически ритник, за да ни разтърси. Ако сме свикнали периодично да разширяваме границите на топлия си пашкул, този удар няма да има големи последствия. Ако сме подготвени за него, ще ни е много по-лесно да се справим.

Въпросът не опира до способността да преодолеем сътресението. Разширявайки границите на зоната на удобство, ще се почувстваме по-добре. Ще се сдобием с повече самочувствие. И най-хубавото е, че можем да го постигнем с малки стъпки. Не е нужно да полетите с делтапланер, да ходите по горещи въглени или да правите любов с непознати само за да изпробвате докъде се простира зоната, в която се чувствате най-комфортно. Можете просто да дръзнете да свършите нещо, което не сте правили досега и което неизбежно ще ви притесни. Можете да се заемете с нов спорт или хоби, да се включите в защита на някоя кауза. Или пък да започнете да правите нещо сами, което винаги сте правили като част от многоброен екип, или пък да се защитите в случаите, в които по-рано сте премълчавали.

Често си налагаме сами множество забрани, които ни ограничават и възпират. Опасяваме се, че няма да се справим с едно или че друго няма да ни донесе желаното щастие. Приемайки предизвикателството да разширяваме своята зона на удобство, ние ще бъдем принудени да излезем от черупката си, да продължаваме да се учим и израстваме. И така няма как да станете скучни и отегчителни, ако непрекъснато придобивате нов опит.