„Всеки е ковач на своето щастие.“

Най-добри във всичко.Това изискване е доста високо и наистина е трудно изпълнима задача, и това не е случайно. Ако работим, трябва да вършим работата си възможно най-добре. Ако сме родители, да бъдем възможно най-добрите родители. Ако пък сме градинари, да бъдем най-добрите градинари. Защото, ако не сме, към какво тогава да се стремим? И защо? Ще бъде жалко, ако сме решили да се занимаваме с нещо и умишлено се стремим да сме на второ място. Всъщност следването на този поведенчески модел е доста просто и лесно. Да вземем, например, родителските грижи. Какво правят идеалните родители? Разбира се тук няма правилни и грешни отговори, тъй като преценката е чисто субективна. Какво според нас правят идеалните родители? Естествено, каквото и да правят няма ли да се стремят да са най-добрите!

Същото се отнася и до всяка друга сфера. Трябва да се стремим да бъдем най-добрите според нашите критерии. Щом се превърнем в свой личен съдник и експертно жури ще ни бъде много лесно да живеем според собствените си очаквания и стандарти. Никой друг не може да ни каже дали сме успели, или сме се провалили. Никой не може да ни наложи критериите за това, което сме решили да предприемем.

В това да поставяме собствени стандарти, най-прекрасното нещо е, че никой не може да ни съди и да преценява вместо нас, кое е правилно и кое е грешно, кое е добро и кое е лошо, а това създава неимоверно чувство за свобода. Щом сме решили да се целим в най-доброто и сме поставили личните си критерии, трябва само от време на време да проверяваме как се справяме.

Не е нужно да разработваме стандартите си в подробности. Например представата ни за идеален родител може да се сведе до „Винаги ще те подкрепям”. Не е нужно да планираме колко пъти на ден ще им казваме, че ги обичаме, или пък да се заставяме всеки ден да им напомняме да си сменят чорапите. Целта ни е винаги да ги подкрепяме, защото според нас точно това означава да бъдем идеален родител. Ако се провалим, то е, защото не сме били до тях да им окажем подкрепа. В провала няма нищо лошо. Но да се стремим да бъдем само добри, а не най-добри, не ни върши работа.

От нас се иска сериозно да се замислим, какво точно ще предприемем и след това да се стремим към най-доброто. Тайната е в това да осъзнаваме действията си и да ги оценяваме спрямо собствените си критерии. Моделът изисква да си поставяме прости и постижими цели. Най-важното е да се прави разлика между най-доброто и доброто за самите нас.

Може да ни се струва очевидно и невероятно лесно, но ще се изненадаме, колко много хора се ограничават в мечтите си. Та това са нашите мечти, нали така! Те не трябва да бъдат ограничавани. Плановете трябва да са реалистични. Мечтите – не.

Мечтите са безобидни. Не се ограничавайте! Позволено ни е да мечтаем колкото си искаме и мечтите ни могат да бъдат големи, екстравагантни, невъзможни, глупави, смахнати, странни, нереалистични и безсмислени дори.

Позволено ни е да мечтаем за каквото си поискаме, защото желанията и мечтите са си наша лична работа. Както се казва не съществува полиция за мечти, нито лекари, които да слухтят за нереалистични желания. Мечтите са си наши и на никого другиго.

Но е нужно само да проявим малко предпазливост. Трябва да внимаваме, какво точно си пожелаваме и за какво мечтаем, защото току-виж, се е случило. И какво ще правим тогава?

Много хора смятат, че си струва да лелеят само реалистични мечти. Това вече се нарича план, което е нещо съвсем различно. Аз имам своите планове и предприемам съответните логични стъпки, за да ги изпълня. Мечтите обаче могат да бъдат толкова невероятни, че чак неосъществими. И трябва да се знае, че няма да постигнем нищо, ако по цял ден си фантазираме. Мнозина от най-преуспелите хора в света са точно онези, които са се осмелили да развихрят фантазията си. И това не е съвпадение.

Миналото си е минало.Каквото и да е било в миналото, то е приключило. Не можем да го променим, така че нека се съсредоточим върху настоящето. Наистина, трудно е да устоим на изкушението да размишляваме върху отминали неща, но ако искаме да постигнем успех в онова, което се случва сега, трябва да насочим вниманието си върху него. Миналото обсебва мислите ни, защото е било прекрасно или пък защото е било ужасяващо, но каквото и да е било то, трябва да го загърбим. Защото собствения си живот можем да изживеем само в настоящето.

Ако непрестанно се връщаме към миналото, защото съжаляваме за едно или друго, трябва да сме наясно, че няма как да върнем времето назад и да поправим нещата. Ако пък се измъчваме от чувство за вина и угризения, вредим единствено и само на себе си. На всички ни се е случвало да вземем погрешни решения, които са засегнали близките ни, но няма как да върнем времето назад. Единственото, което можем да направим е, да се поучим и да си обещаем да не повтаряме грешките. Само това се иска от нас: да признаем къде сме сбъркали и да направим всичко възможно да не се случи отново.

Ако миналото ни се струва по-хубаво от настоящето и тъгуваме по онези славни дни, трябва да се научим да ценим спомените си, но трябва непременно да продължаваме напред, както и да се опитаме да открием друг извор за добро настроение. Ако миналото ни наистина е било толкова бляскаво, защото сме имали пари, власт, добро здраве, енергичност, забавления, били сме млади, тогава трябва да потърсим нови начинания и да открием нови възможности. Всички ние трябва да оставим зад себе си нещо добро и да продължим да търсим нови предизвикателства и нови области на вдъхновение.

Всеки нов ден е ново начало и можем да постигнем каквото пожелаем, да напишем върху белия лист каквото пожелаем. Може да ни се стори трудно да поддържаме подобен ентусиазъм, то е също като обещанието да се заемем с някакъв вид спорт. Първите няколко пъти е невероятно трудно, но ако упорстваме, изведнъж осъзнаваме, че тичаме, плуваме и правим упражнения без съзнателно усилие. Трудното е да започнем, а по-нататък се изисква огромна концентрация, ентусиазъм, отдаденост и постоянство.

Да се опитаме да гледаме на миналото като на стая, различна от тази, в която живеем в момента. Можем да влезем, но вече не живеем там. Може да се отбием на гости, но това не е вашия дом. Домът ни е тук и сега, и всяка секунда от настоящето е безценна. Не трябва да се пропиляват секундите, ценно време, като се заседяваме прекалено дълго в онази някогашна стая. Не трябва да пропускаме случващото се сега, защото сме прекалено заети да гледаме назад, иначе след време ще се обръщаме към този настоящ момент и ще се чудим как сме го пропуснали. Да живеем тук и сега, в настоящия момент.