„Малкият дъжд укротява големи ветрове.“

Ефективността на бойните действия на силите и използването на средствата на ВМФ в значителна степен зависи от състоянието на природната среда. За правилната оценка и отчитане на влиянието на хидрометеорологичните условия в бойната и всекидневна дейност на ВМФ се организира и осъществява хидрометеорологично осигуряване (ХМО). При това пълнотата, точността и ефективността на ХМО на ВМФ на много се определя от нивото на развитието на техническите средства и методите, използвани за получаване на необходимата изходна информация.

В съответствие с ранния подход такава информация се получавала в хода на изпълнение измерванията на хидрофизичните параметри от борда на научно изследователски кораб, лежащ на дрейф в периода на провеждане на експедиция, в която са можели да участват няколко кораба едновременно. Друг източник на необходимите данни се явяват буйковите станции с установени на тях автономни прибори. Резултатите от изследванията, получени в хода на камералната обработка на данните и оформянето на брега във вид на пособия, постъпвали за последващо практическо използване.

Наред с указаните прибори, паралелно развитие получили технически средства за локално разкриване на хидрометеорологична обстановка по пътя на определяне на вертикалното разпределение на температурата и скоростта на звука, позволяващи да се изпълняват измервания на ход на кораба.

Първоначално горе споменатите измервания се осъществявали с помощта на батиметър БМ-48, батитермографи ГМ-7-III и ГМ-9-III, а също соленомер ГМ-65. За измерване на теченията се използвали вертушка от типа БПВ-2, установена на автономни буйкови станции (АБС).

По сетне на смяна на указаната апаратура в отечествената практика активно се внедрявали различни много функционални прибори, разработени от РАН и произведени от отечествените промишлени предприятия.

Така, до средата на 1990 г. с цел разкриване на хидрометеорологичната обстановка в интересите на ХМО на разнородните противолодъчни сили на флота интензивно се използвала термосонда ТЗО-2. Сондата била предназначена за измерване и регистрация на вертикалния профил за разпределението на температурата на морската вода до дълбочини 250 и 500 м на ход на кораба при скорост на хода 30 и 10 възела съответно. Диапазона на измерване на температурата от -2 до +32ºС. Погрешност на ТЗО-2 в статистически режим (средно квадратично отклонение) е 0,08ºС. В състава на изделието влизат:

– бордово устройство, включващо самописец за разпределение на температурата на морската вода по дълбочина;

– защитно устройство;

– обираща сонда, представляваща обтекател с датчик за температурата, съдържаща макара с медни микрокабели.

Най-важното преимущество от използването на ТЗО в корабни условия се явява отсъствието на необходимост от използване на специална лебедка, а също така възможност за извършване на измерване на големи скорости на хода.

През 1982 г. в състава на „Плаваща автономна океанографска станция котвена” (ПАОС-Я) бил разработен автономен цифров измерител на теченията (АЦИТ), осигуряващ измерване на температурата, електропроводимостта, налягането, скорост и направление на теченията на морската вода. Общия вид на автономния измерител е представен на рис, 1.

Рис. 1. Автономен цифров измерител на теченията (АЦИТ).

1 – датчик на температурата;

2 – датчик за електрическа проводимост;

3 – хидроакустически пиезо излъчвател;

4 – магнитофон;

5 – платка за електроника;

6 – кръгов потинциометър с редуктор;

7 – магнитен компас;

8 – захранващ блок;

9 – блок от потициометри за канала на скоростта;

10 – магнитна муфа;

11 – датчик за скоростта на теченията;

12 – кронщеин за закрепване;

13 – тръба на бурдона датчик за налягането

14 – уплътнител.

АЦИТ се явява най-масовия прибор, използван в практическите работи, изпълнявани от хидрографските служби. Всичко във флота са били използвани около 2000 комплекта измерители.

През 2009 г. приборът бил модернизиран с цел преход на нова елементна база, за повишаване на надеждността на функциониране, удобство на обслужване и автономност, а също за снижение на погрешността на измерваните параметри.

През 1983-1986 г. също били разработени корабни сондиращи измерителни комплекси „Хидрофизична сонда – профилограф ГЗП-2000” и „Хидрологическа – хидрохимическа сонда ГХЗ-2000”.

Метрологическите характеристики и общия вид на приборите са представени на рис. 2 и рис. 3 съответно.

Рис. 2. Хидро физическа сонда – профилограф ГПЗ-2000.

Рис. 3. Хидрологическа – хидрохимическа сонда ГХЗ-2000”.

Важна конструктивна особеност на Хидрофизическата сонда профилограф” по сравнение с другите съществуващи към този момент аналогични прибори се появила възможност за измерване на вертикалните профили на скоростта и направлението на течението на морската вода в режим на сондиране.

През 1989 г. за снабдяване на ВМФ била приета „Автономна хидрологична сонда (ОЛД-1). Тя била разработена за смяна на батитермографа ГМ-9-111, по-рано снета от производство. Изделието осигурявало измерване и обработка на данните, а също така предаване на корабните потребители на информация за значенията на температурата, електрическата проводимост, скорост на разпространение на звука във водата по формулата на Дел Гросо до дълбочини от 2000 м. Следва да се отбележи, че в настоящо време сондата е доработена и осигурява преки измервания на скоростта на звука в диапазона от 1402 до 1560 м/с с погрешност 0,5 м/с при P=0,95.

През 2014 г. бил завършен ОКР „Създаване на комплекс автономни средства за ХМО на пунктовете за базиране и районите за бойна подготовка на ВМФ” (Якор). В състава на комплекса влиза измерителна хидрологична автономна подсистема (ПИГМА-2), осигуряваща сбора, обработката и предаването на измерената информация за състоянието на морската среда до дълбочина от 300 м. Общия вид на ПИГМА-2 е приведен на рис. 4.

Рис. 4. Измерителна хидрологична автономна подсистема ПИГМА-2.

Измерителна хидрологична автономна подсистема ПИГМА-2.

1 – антена УКВ;

2 – антена GSM;

3 – спътникова антена;

4 – измерител на вълнението на морето;

5 – пробляскващ маяк;

6 – ъглов отражател;

7 – мачта;

8 – контейнер с прибори;

9 – слънчев модул;

10 – плавучест на повърхностния буй;

11 – хидроакустически модем;

12 – потопен буй;

13 – носител на автономния хидрологичен блок;

14 – автономен хидрологичен блок;

15 – маяк ответчик;

16 – разделител акустически;

17 – котва (а – котва – маса, б – котва – котка).

Заедно с това съществуващата отечествена приборна база не в пълен размер отговаря на съвременните изисквания за извършване на наблюдения в океана в интересите на ВМФ. Освен това, болшинството от по-горе споменатите прибори (с изключение на комплекса „Якор”) са морално остарели и в настоящо време серийно не се произвеждат.

Следва да се отбележи, че в последното десетилетие в редица страни се наблюдава значителна активация на работите, свързани със създанието и усъвършенстването на системите за оперативна океанология.