„Делото го движи желанието, а не силата.“

От 1998 до 2013 г. в страната се провели работи по създаването на Единна държавна система за информация за Световния океан (ЕСИМО). Изглеждало, че ЕСИМО, представляваща система за разпределение на банки за данни за елементите на Световния океан в различните морски организации, ще позволи сбор и обмен на данните на ново ниво, но заради отсъствие макар и на минимално финансиране и разходи по подготовката на данни по заявка и обмен, системата на практика не заработила.

С цел натрупване на информация за морската среда се изискват коректурни документи, определящи сбора на данни, получавани от корабите на ХС на ВМФ, от хидрометеорологичните партии, отряди, кораби и постове, снабдени с автоматизирани метеорологични станции. Необходимо е да се определят информационните потоци и мястото във всички части и учреждения, събиращи данни за морската среда. Необходимо е решаването на тези проблеми да се съгласува с практическото построяване на военния контур на Единна държавна система за информация за Световния океан (ЕСИМО).

Доколкото изследванията на Световния океан от океанографски кораби в последно време са се съкратили, необходимо е по-широко да се използват новите наблюдателни системи – спътниково дистанционно сондиране на Земята, дрейфуващи буйове, в това число и потапящи се по зададена програма и други. Прототипове на такива буйове се появили още през 1990–те години. Тези наблюдателни системи откриват нови възможности за формиране на геопространствени бази данни с високо разрешение. Само на основание на спътниковите данни със средно и високо разрешение може да се създадат нови карти, отразяващи съвременната динамика на ледената покривка в полярните райони на Световния океан и на замръзващите морета.

Рис. 1. Ледена покривка на Северния ледовит океан през септември 1984 г.

От площта на СЛО, покрита с лед, зависи изключително много както за стратегическото използване на ВС, така и за развитие на икономиката в Арктика. Новите глобални и регионални полето на налягането, регулярно постъпващи в световната система за предаване на данни, позволяват да се разчитат полето на вятъра и вълнението за продължителен период и получаването на оценка на многолетните значения на тези елементи. Развитието и практическото използване на изследователските подводни необитаеми апарати, хидролокатори за страничен обзор за комплексно обследване на крайбрежните райони и дълбоководните райони в Световния океан дават възможност да се получат принципно нови данни. Те на свой ред позволяват разработването на принципно нови по информативност пособия за осигуряване на оценка на влиянието на средата на дейността на ВМФ и общото мореплаване. Целесъобразно е към търсенето на нови пътища за ефективен сбор на информация за Световния океан по-широко да се привлекат научните изследователски учреждения.

Рис. 2. Ледена покривка на Северния ледовит океан през септември 2016 г.

Към днешния ден сериозния проблем по въпроса за ХМО на ВМФ си остава съответствието на информацията, поместена в пособията, реалните потребности от нея от органите за управление и командване на съединенията и корабите. Във ВМФ до промените е съществувала стройна система, която осигурявала съответствието на информацията, поместена в пособията с изискванията към навигационно хидрографското осигуряване (НХО) и хидрометеорологичното осигуряване (ХМО) на силите на флота и с различните типове технически средства и оръжия. Системата се заключава в това, че при подготовката към издаване на ново или преиздаване на старо пособие с участие на профилните институти на ВМФ се уточнявали елементите на средата и тяхното значение, влияещо на използването на силите и средствата. Тези уточнения се базирали на анализа на опита от бойната служба на оперативните сили на ВМФ, бойните дежурства и преходите на подводните лодки. Активно участие в тази работа вземали Научно изследователския навигационно хидрографски институт на МО и Националния изследователски океанографски център на МО. Като правило, профилните институти на ВМФ заинтересовано се отнасяли към тази работа. В редица случаи се издавали разработените съвместно с ЦКП на ВМФ нови пособия и ръководства.

Осъществените през последните години изменения в състава и структурата на ХС на ВМФ, НИУ на ВМФ са довели до загубата на изработените през десетилетията делови връзки и разрушили тази система. Ръководствата и пособията, необходими за осигуряването на безопасността на мореплаването, подготвени към издаване, но не се издавали или се издавали в ограничен тираж във връзка с отсъствието на материални средства и печатащи организации. Това може да доведе до негативни последствия, особено ако се отчете усилването на флота с нови съвременни кораби и подводни лодки с нови видове, в това имат огромна заслуга сътрудниците от отдела хидрометеорологични пособия.

Съвременния флот може да предяви нови изисквания към ХМО. Във връзка с това очевидно е, че съдържанието на разработените от 20-30 години пособия трябва да бъдат проанализирани за съответствие с реалните потребности от информацията за средата не само за съвременните, но и за перспективните сили и средства на ВМФ. Във настоящо време за управление на силите и техническите средства широко се използват автоматизираните системи за управление (АСУ). До последно данните в АСУ се въвеждали от картите, таблиците и т.п. ръчно. В съвременните услови, когато от момента на изработка на решението до използването на силите могат да минат минути, такава методика на подготовка на информацията за АСУ е непригодна. Тя може да задържи цялата работа на АСУ и в най-добрия случай данните ще се окажат не отчетени. В широкия смисъл това засяга всички видове информация за Световния океан: оперативни данни и данни за условно стационарни елементи.

Пътя за решаване на тези въпроси се разглежда от учрежденията на МО още през 1990-те години. Били са разработени прототипове на информационно справочни системи (ИСС) за персонални ВИМ по елементи, влияещи на дейността на противолодъчните сили и пригодни за включване в АСУ или електронно картографски навигационно информационни системи. Но, както се оказало, тази работа изпреварила своето време. ХС на ВМФ се оказала не подготвена към внедряването на тези разработки. Причината е проста – снабдяване по остатъчен принцип на хидрометеорологичните подразделения със средства от ЕИТ. Реалното състояние на ЕИТ в подразделенията на Хидрометеорологичната служба си остава много повече от скромно. Това обстоятелство задържа внедряването на ИСС. Още повече, че те практически се използват в Хидрометеорологичния център. Освен това, в НИОЦ е била разработена ИСС за осигуряване на подводно техническите работи. Тя е имала двойно назначение и е можело да бъде използвана за решението на други задачи на ВМФ.

По нататък работите по създаването на електронни пособия продължили в НИОЦ в рамките на федерална целева програма „Световен океан”, в който, в частност, било предвидено създаването на електронна лоция и справочни карти. Проведена била подобна работа и във Всемирния научно изследователски институт за хидрометеорологична информация.

По такъв начин, за последните двадесет години бил създаден сериозен технически резерв по създаването на електронни пособия. Тези пособия могат да бъдат интегрирани в различни АСУ, а също така автономно да се използват при НХО и ХМО на ВМФ и при общото мореплаване.

Назряла е необходимостта и от преиздаване на фундаменталния много годишен труд „Атлас на океаните”. В своето време издаването Атлас на океаните е послужило като своеобразно признание за лидерство и ръководство по изследванията на Световния океан на МО. Това издание представлява признание за енциклопедия по Световния океан и като всяка енциклопедия изисква преиздаване на нова научна основа и в нов формат.

Изводи и препоръки.

1. Съществуващата в ХС на ВМФ системата от пособия и ръководства съдържа достатъчен списък от необходимите пособия за НХО и ХМО на ВМФ и общото мореплаване.

2. Отчитайки научните препоръки на МОК и други учреждения по времевия период за обновяване на климатичната информация и информацията за променливите елементи на Световния океан, а също така по нови данни по релефа на Световния океан, трябва да се анализира съдържанието на пособията за необходимостта от тяхното обновяване.

3. Следва да се внедряват в разработката на пособията електронните форми за представяне, отчитайки изискванията към формите и съдържанието на информацията за използване в съвременните АСУ и ЕКНИС.

4. За запазване на лидерството на МО в създаването на пособията и в изследванията на Световния океан по създаването на фундаментални трудове в областта на науките за Земята е целесъобразно да се постави въпроса пред ръководството на МО за необходимостта от преиздаване на Атлас на океаните.

5. Създаването на морски карти и ръководства за плаване се явява важен елемент от НХО на ВМФ и общото мореплаване. Електроните карти и пособия, които ще се обновяват с разчетна периодичност – това е нашето бъдеще, но не бива да се изключва производството на хартиените карти и атласи.

В условията на открития океан, в трудна хидрометеорологична обстановка или в бойни условия не е изключено извеждането от строя на електронното навигационно оборудване, поради което хартиените карти и пособия са жизнено необходими.