„Който се бои от всяко облаче, никога не пътешества.“

Мореплавателите от древни времена щателно са фиксирали данните за дълбочините и бреговите ориентири, натрупвали знания за направленията и силата на вятъра, вълнението, теченията и видимостта, леда в морето. От тези елемента в значителна степен е зависело плаването на парусния флот, данните за тях се фиксирали в първите лоции, нанасяли се на карта. Често тези сведения са представлявали държавна и комерсиална тайна. Тези, които са умеели да използват тези знания на практика, получавали комерческа изгода, а флотоводците получавали преимущество в морските сражения.

В настоящо време с развитието на морската техника, успехите в корабостроенето са снизили, но не са успели да отстранят зависимостта на мореплаването и морската военна дейност от влиянието на обкръжаващата среда. Това обстоятелство определя необходимостта от хидрометеорологично осигуряване (ХМО) на ВМФ и безопасността на общото мореплаване. Във всички документи, определящи работата на командира или щурмана при планиране на всяко действие се предвижда сред другите етапи в планирането оценка на хидрометеорологичната обстановка от гледна точка на нейното влияние на условията на плаване и на други действия.

За решаване на тази задача в Хидрографска служба на ВМФ съществуват разнообразни пособия: лоции, атласи, справочни карти и ръководства, влизащи в съществуващите вече десетилетия система карти, ръководства и пособия за ВМФ и общото мореплаване.

Списъкът на елементите, за които се привеждат сведения в пособията, е достатъчно обширен и съдържа практически всички измервани или наблюдавани елементи и явления в Световния океан. Той се определя на практика от потребителя за тези елементи при оценка влиянието на средата на силите и средствата на ВМФ и общото мореплаване, а също така от изискванията на количествените методи за отчитане на изходната информация. При което обема на информацията за Световния океан за ВМФ е значително повече, отколкото за общото мореплаване, и включва в себе си данни не само за повърхността на океана, но и за разпределението на океанографските елементи от повърхността до дъното.

Във връзка с разширяване на океанографските изследвания през 1956 година в ЦКП на ВМФ било създадено отделение за хидрометеорологични пособия, чиято главна задача била съставянето на хидрометеорологични карти и атласи.

През 1960-1980 г. в отделението за хидрометеорологични пособия била създадена световна колекция от морски карти и ръководства за плаване, позволяващи на флота успешно да решава задачите във всички райони на Световния океан.

През 1959-1965 г. в отделението били подготвени към издаване първите осем пособия за ХМО на ВМФ. През 1966-1969 г. са били съставени два атласа за хидрометеорологичните условия за плаване на корабите на ВМФ, а през 1970-1975 г. вече атласите били 19 с описанието на условията в различните райони на Световния океан. През 1968 г. започнало издаването на серия атласи за ледовете. През 1960-1988 г. са били издадени осем атласа за обледеняването на съдовете.

Развитието на електронно изчислителната техника през 1970-1980 г. позволило значително да се ускори процеса по съставянето на пособията. Била създадена база от цифрови картографски и хидрографски данни на технически носители, разработени били нови методики по съставянето и оформлението на хидрометеорологичните карти и пособия.

С разширяването на изданията на различни пособия започнали да се появяват и техните недостатъци, в частност не рядко еднотипна информация се привеждала в различните пособия и се различавала по съдържание и форма.

За отстраняване на недостатъците през 1980-те г. в ЦКП на ВМФ и в Научно изследователския океанографски център на МО бил проведен критичен анализ по номенклатурата и съдържанието на пособията. В резултат били отработени типови структури и по съдържание еднотипни пособия, които са послужили като основа за десетки пособия за всички райони на Световния океан.

Издаваните в настоящо време от ХС на ВМФ пособия като цяло съдържат всичката необходима информация за оценка от командването на обстановката и вземането на решения. Това са десетки статистически характеристики, нанесени на картите, таблични данни, текстови описания и препоръки. При това за разлика от географските пособия по ХМО информациите съответстват на изискванията на методите за количествена оценка и отчитане на състоянието на средата. Нивото на издаваните от ХС на ВМФ пособия е достатъчно високо и няма аналог сред пособията, издавани от гражданските ведомства.

Заедно с това нарастващите изисквания към ХМО обуславят необходимостта от усъвършенстване на съдържанието и формите на представената в тях информация. Преди всичко, изисква се сериозен критичен анализ за достоверност на нейното съдържание. Всички съществуващи пособия по ХМО са били основно разработени през 1980-те г. По напълно разбираеми причини в тях не са отчетени последните достижения в изследванията на релефа на дъното на Световния океан.

Поради това справочните карти по релефа на дъното на океаните и моретата, поместени в пособията изискват корекции и привеждане на нивото на съвременността. Цялата основна информация по океанография и морска хидрометеорология в пособията се основава на редица наблюдения, получена през 1950-1970 г. В съответствие с препоръките на Световната метеорологична организация към ЮНЕСКО за разчет на данни, характеризиращи климатичните значения на изменчиви във времето елементи, се препоръчва да се използват редица значения за период от порядъка на 30 години. Във връзка с това в преиздаваните пособия са проведени нови разчети на климатическите характеристики с използването на редовете наблюдения, проведени към началото на 2010-те г.

Освен това, наблюдаваната по целия свят съвременна тенденция към изменение на климата също поставя въпроса за необходимостта от тяхното отчитане. По мнението на изпълнителния директор на Международния океанографски комитет (МОК) е необходим нов подход към изследване и създаването на нови модели на климата, което е особено актуално за РФ, която граничи със Северния Ледовит океан.

За съжаление, науката за сега не дава практически препоръки по разчета на характеристиките на климата с отчитане на съвременните климатически изменения. Използваните методики по разчета на информация за пособията са разработени през 1950-1970 г, и се основават на трудовете на Каплан-Дикс. От тогава са били изпълнени много изследвания в областта на морската климатология, разработени били методи за получаване на необходимите за планирането на действията характеристики усреднени за времето на съхранение на явленията или за елементите в зададени предели, разчет на екстремалните значения и други.

Във връзка с това очевидна е необходимостта от сериозна ревизия на използваните методически принципи при подготовка на информацията за пособия с отчитане на резултатите от съвременните научни изследвания в областта на климатологията.

В областта на океанографията (температура, соленост, течения, повърхностни и вътрешни вълни, турбулентност, химически елементи, звук, естествена радио активност, светене и лед) през миналия век главен проблем за построяването на статистически модели на океана е било ограниченото количество данни от наблюдения от повърхността до дъното, които са били особено важни за хидроакустиката. Световната база от данни по температура, соленост и химически елементи бурно нараствали до края на 1980 г. Ръста на обема от информация предизвикал необходимостта от създаването на световни центрове за съхранение на данни и обмена им между всички държави, поддържащи МОК към ЮНЕСКО.

Заедно с това трябва да се отбележи, че заради прекратяването на студената война и съкращенията във всички страни на изследванията, в това число и на океанографските в интерес на отбраната, в края на 1990-те години обема на данни се съкратил с един порядък. Сериозни препятствия за привеждане на пособията към нивото на съвременността се явяват също практическото прекратяване от края на 1990 г. обмена на данните между ведомствените центрове в РУСУ, а също така и в международния обмен.

От 1998 до 2013 г. в страната се провели работи по създаването на Единна държавна система за информация за Световния океан (ЕСИМО). Изглеждало че ЕСИМО, въведена с Постановление на правителството на РФ от 29.12.2005 г. „За утвърждаване на Положения за ЕСИМО”, представляваща система за разпределение на банки за данни за елементите на Световния океан в различните морски организации, ще позволи сбор и обмен на данните на ново ниво. Но заради отсъствие макар и на минимално финансиране и разходи по подготовката на данни по заявка и обмен системата на практика не работи.