„За разбит кораб попътен вятър няма.“

Съвременни източници за цифрова картографска информация за създаване на съвременни морски карти.
Създаване на нови видове карти.
Както е известно, карта – това е умалено условно изображение на земната повърхност на плоскост, построена на математическа основа и предаваща разместването, състоянието и взаимната свързаност на различните явления на природата и човешкото общество.
Морска карта – това е специална карта, предназначена за осигуряване на мореплаването, за използване на природните ресурси и решаване на специални задачи, частен случай на географската карта. Такива карти са предназначени за изучаване на районите на плаване, за графично решение на задачите на корабоводене, а също така за решаване на разнообразните въпроси, свързани с използването на водите на Световния океан.
Топографска карта – географска карта с универсално назначение, на която подробно е изобразена местността. Топографската карта съдържа сведения за опорните геодезични пунктове, релефа, хидрографията, растителността, грунда, стопанските и културни обекти, пътищата, комуникациите, границите и други обекти на местността. Пълнотата на съдържанието и точността на топографските карти позволяват решаването на технически задачи.
Цифрова карта – това е цифров картографски модел, чието съдържание съответства на съдържанието на карта от определен вид и мащаб, която е създадена по пътя на цифрови картографски източници, с фотограмметрическа обработка на данните от дистанционното сондиране, с цифрова регистрация.
Цифровата карта служи за основа на информационното осигуряване на автоматизираните картографски системи (АКС) и на геоинформационните системи (ГИС) и може да се явява като резултат от тяхната работа. Цифровите карти могат непосредствено да се възприемат от човека при визуализация на електронната карта (на видеоекран), могат да служат за основа при изготвяне на обикновените хартиени карти, а могат да се използват като източник на информация в машинните разчети за решаване на задачите без визуализация.
Държавата се е присъединила към Международната конвенция по опазване на човешкия живот на море (СОЛАС-74), взела е върху себе си отговорността по осигуряване на всички заинтересовани юридически и физически лица с официални държавни морски навигационни карти.
В съответствие с параграф 10,1 9 10.2 от Федералния закон „За навигационните дейности”, с постановление на Правителството на РФ от 29,12.2014 г. № 1599 МО осъществява създаването и обновяването на държавните морски навигационни карти.
С цел осигуряване реализацията на предвидените в законодателството на РФ пълномощия на МО в сферата на картографското осигуряване на морската дейност на държавата МО създава Федералното казионно учреждение (ЦКП на ВМФ) със съответстващите пълномощия, които са закрепени в Устав на ФКУ, утвърден от министъра на отбраната.
Съгласно приетата класификация, морските карти по своето назначение се подразделят на три групи:
– навигационни морски карти (НМК);
– специални карти за ВМФ;
– морски спомагателни и справочни карти.
Навигационните морски карти са основна група морски карти, чиито главно съдържание се явяват елементи от навигационно хидрографската обстановка.
Производствения цикъл за създаването на НМК е обикновено 3-4 месеца. В съответствие с Правила на Хидрографска служба (ПГС) № 5 при съставяне на карти се използват три групи изходни картографски и текстови материали:
– 1 група – основни;
– 2 група – допълнителни;
– 3 група – справочни.
Към основните изходни материали се отнасят материали, които трябва да бъдат положени в основата за съставянето на картата. За руските води това са най-съвременните, пълни и подробни материали от хидрографските и топографските работи, а също така морските и топографските карти, съставени по такива материали.
На чуждестранни води, това са най-новите морски карти издание на дадената държава, а на водите на държави, не издаващи морски карти – това са морските карти на друга държава, провеждащи в тези райони хидрографски работи, а също руски или чуждестранни топографски карти.
На водите в открито море това са най-съвременните, пълни и подробни материали от руски промерни работи, а също така морски карти, съставени по такива материали, най-новите чуждестранни морски карти, сводни планшети от маршрутни промери и планшети на GEBCO.
При съставяне на сухопътната част от морската карта се използват основно изходни материали определени в ПГС № 5 – това са морски и топографски карти в мащаб по-крупен от съставяната карта, а в отделни случаи не по-малък. При съставянето на сухопътната нагрузка на морските карти от топографски карти, в това число цифрови, често се явяват основни източници информации за сушата. Използването на морски и топографски карти има редица недостатъци:
1. Картите могат да съдържат остаряла информация, тъй като от момента на изпълнение на полевите и хидрографските работи, сроковете за съставяне и издаване на картата минават не по-малко от една година, а средно от 2-4 години за оживени райони и до 30 години в не оживени райони.
2. Топографска карта, в това число цифрова, не може да даде специализирана информация за интересуващите ни обекти, към нея не бива да се прилагат цифрови фото снимки на обекти, важни за съставянето на сухопътната нагрузка на морската карта.
Еволюцията на усъвършенстване на производствените картографски процеси не само изменят изискванията към средствата за производство на информация за местността, но и се предявяват нови изисквания към изходните материали, постъпващи в аналогов и цифров вид.
В съвременното картографиране на сухопътни територии на земната повърхност широко се използва фотограмметричната технология за създаване на цифрови топографски карти, ортофотопланове и фотокарти. Изходни материали се явяват материалите от аерокосмическите снимки (черно бели, цветни или спектрозонални изображения) и материали от планово височинната подготовка на снимките. Точността, съвременността, нагледността на тези фотодокументи са на порядък по-високи от аналогичните по мащаб морски и топографски карти.
Правилата за Хидрографска служба № 5 допускат в случай на необходимост отделни елементи от картографското натоварване на крайбрежията на чужди държави се съставят (уточняват) по космически снимки. В последно време в качеството на изходен картографски материал на сухопътната територия наред с морските и топографските карти все повече се използват космически цифрови снимки, а също така цифрови ортофотопланове с прилежащи към тях цифрови панорамни снимки на бреговата линия.
С отчитане на положителната практика използването на цифровите космически снимки, ортофотопланове, панорамни снимки на бреговата линия уверено са навлезли в производствения цикъл по създаването на морски карти като съвременни източници на цифрова картографска информация. Космическите снимки, ортофотоплановете създадени на основата на последните (като правило, не по-стари от 2 години) материали от дистанционното сондиране на Земята (ДСЗ) с помощта на орбиталните спътници или въздушни снимки от различни летателни апарати. Ортофотоплановете са необходими за съставянето както на морски, така и на топографски карти. Ортофотоплановете и фото картите могат да се създават в рамките на топографските или морските карти, в рамките на обединени листове карти или в произволно зададени граници.
Точността, съвременността, нагледността на тези фото документи са на порядък по-високи от аналогичните по мащаб морски и топографски карти. Цифровите фото документи често се явяват единствените оперативни документи, по които се внася необходимата коректура в действащите аналогови и електронни морски карти.
Следва продължение
Коментари
Все още няма коментари