// Вие четете...

Чиста вода

Модел за хидрографски данни в стандарт S-100.

„Всичко си има причина.“

Главно понятие за модел се явява клас – описание на реда от обекти, които имат еднакви признаци, методи, отношения, поведение и ограничения. В зависимост от вида на модела, това понятие може да бъде на основата на реален свят (за концептуален модел) или на реализация на понятието система.

Класа има название (име), ред признаци, операции и ограничения и може да участва в асоциации.

Класификатора (обобщение на класа) включва други подобни на класа елементи:

– тип на данните;

– актьори (роля, която ползвателя играе по отношение към системата);

– компоненти.

Най-важно понятие в стандарта S-100 се явява признакът. Признакът трябва да бъде уникален в пределите на контекста на класа и неговите супер типове или, иначе, да бъде изведен от признака, тоест признака, предопределен от супер типа.

Всички признаци трябва да бъдат типизирани, а типа трябва да съществува (създаден/ определен тип) и да се определя. Никакви типове по мълчание не се използват.

На признака може да се определи значението по мълчание, което се използва, когато обекта (елемента) от този тип е създаден.

Значението по мълчание може да се намери в определението на признака UML, където се използват следните свойства:

– само за четене – значението на признака не може да бъде изменяно и трябва да бъде инициализирано;

– порядъчно – обръща се към признака в разнообразие на повече от един, в който ред на елементите се явява значим и трябва да бъде поддържан.

За установяване на конкретна симантическа връзка между елементите на модела в UML (стандартизиран универсален език за моделиране) се използват така наречените отношения. Вида отношения включват: асоциация, обобщение, зависимост, усъвършенстване, съединение на частите (композиция). Смисъла на причислените отношения и техните условия са обозначени в графическото представяне на модела, от данни проведени в табл. 4.

Асоциация в UML – семантически отношения между два или повече класификатора (клас, интерфейс, тип и други), които въвличат във връзка сред техни случаи. Асоциация се използва за описание на отношенията между два или повече класа. В допълнение към обикновената асоциация UML се определят два специални типа асоциации, наречени съединени части (Aggregation) и съставени (Composition). Тези два типа имат различна семантика. За да се представят общите отношения между два класа, трябва да се използва обикновена асоциация. Бинарната асоциация на схемата на модела се рисува като плътна линия, съединяваща два класификатора или единствен класификатор към самия себе си.

Всеки край на линия се обозначава с наименование за край на асоциацията. Например, асоциация „написал” между „професор” и „книга” с асоциативни краища „автор” и „учебник”. Край на асоциацията – връзка между линиите, изобразяващи асоциация, и знак, изобразяващ свързани класификатори. Названието на края на асоциацията може да бъде поместен около края на линията, и обикновено то се упоменава като функционално име, явяващо се като допълнително и потиснато. За да се създадат отношения на всички части между две класи, трябва да се използва съединение за частите и съставяне.

Двойната асоциация има название и два края. Края на асоциацията има функционално име на роля, състояние на множественост и допълнителен символ за съединяване на частите. Края на асоциацията трябва винаги да се свързва с клас. На рис. 1 е приведен пример за асоциация с име А и нейните два съответстващи края.

Рис. 1.

Функционалното име се използва за идентификация на края на асоциацията. Така, функционалното име r2 идентифицира края на асоциацията, свързана с клас 2. Множествеността на края на асоциацията може да бъде един от един – 1, нула или едно – 0..1, един или повече – 1 ..*, нула или повече – 0..*. Разглежданото функционално име на противоположния край на асоциацията – клас 1 идентифицира роля на целеви клас. Ние казваме, че клас 2 има асоциация към клас 1, който е идентифициран с роля r2 с множественост 1. Може да се каже, че клас 1 има асоциация към клас 2, идентифицирана с функционално име r1 с множественост 0..*. В модела на случая виждаме, че обекта (елемента) от клас 1 има препратка към нула или повече обекти (елементи) от клас 2 и че неговите обекти (елементи) имат препратка само към 1 обект (елемент) от клас 1.

Асоциация с име В, където съединените части – отношенията между два класа, в които единия клас играе ролята на контейнер, а другия – ролята на неговото съдържание. Дадения пример е приведен на рис. 2.

Рис. 2

Ромбовидния символ в края на асоциацията В допира до клас 1 и указва, че той – е съединението на частите, състоящи се от клас 3. По такъв начин, клас 3 се явява част от клас 1. В модела на случая обекта (елемента) клас 1 ще съдържа един или повече обекти клас 3. Асоциацията за съединяване на частите трябва да се използва, когато обекта (елемента) представлява част от обекта контейнер и може да съществува без него.

Асоциацията съединяване – силно съединява частите. В тази асоциация, ако контейнерния предмет (елемент) е отделен, тогава всички негови обекти (елементи) „container” също са отделени. Асоциацията по съставяне трябва да се използва, когато обектите (елементите) представляващи част от контейнерния обект (елемент), не могат да съществуват без него. На рис. 3 е показана асоциация за съставянето, в което обектите (елементите) от клас 1 се състоят от един или повече обекти от клас 4 и не могат да съществуват, ако обектите (елементите) от клас 1 не съществуват.

Рис. 3.

Необходимата множественост за класа собственик е винаги 1. Контейнера или неговата съдържание не могат едновременно да принадлежат на повече от един контейнер. Също така е възможно да се определи функционалното име на края, имащо ромбовидна форма. Асоциацията на съставянето трябва да се използва, за да има смислов ефект на семантически ограничения.

Използването на конструкцията на съставянето се разглежда в контекста на модел, където контекст означава приложна област, в пределите на която приложението не трябва да бъде в противоречие. Това се прави за предупреждение за проблем, възникващ в случаите, когато приложението има различни изисквания за асоциация на съставянето.

Във всички асоциации трябва да бъдат определени количествата елементи за двата си края, а също да е определено, в крайна сметка, едно функционално име.

Краищата на асоциацията (ролите), представляващи направлението на отношенията, следва да се присвои название, или е необходимо да се назове самата асоциация. Названието на края на асоциацията (role name) трябва да бъде уникално в пределите на контекста на класа и неговия супер тип. Ако направлението не е определено, асоциацията по мълчание се явява общ случай. Използването на двустранни отношения, които въвеждат неблагоприятни зависими пакети, следва да се минимизират.

Ако асоциацията е проходима в специфично направление, то моделът трябва да поставя функционално име, което се явява съответстващ за ролята на целевия обект (елемент) относно изходния обект (елемент). По такъв начин, в двустранната асоциация трябва да има осигурени две функционални имена. Функционално име по мълчание – име на целеви клас, в което на целевия клас се присвоява от изходния клас (название по мълчание в много инструментални средства на UML). Имената на асоциациите имат вторично значение и фактически се използват повече с цел документиране. Понякога те могат да се използват за генериране на обекти (елементи) от менажера на асоциацията в среда, която поддържа асоциацията като привилегирована концепция.

Множествеността се отнася към числото на отношенията от специфичен вид, в който може да бъде въвлечена особеност. Ако края на асоциацията не е непроходим, то поместването в него на ограничения на множествеността ще се изисква програмно решаване за проследяване на използваната асоциация от други обекти (или възможността за получаване на множественост чрез запитване). Ако това е важно за модела, то асоциацията трябва да бъде двустранно проходима, за да направи принуждение от ограничение, което е по оправдано.

За обозначаване на множествеността на асоциацията се използва спецификацията на множествеността от UML. Асоциация с функционални имена може да се разглежда като подобна на определението за признаците за тези два въвлечени класа с допълнително правило, подсказващо, че обновяване или отдалечаване се извършва постоянно и от двете страни. За едностранни асоциации това се явява еквивалентно определение за признак. Обозначаването на асоциацията трябва да се използва за всички случаи, за изключение на тези, които въвличат признаци от основните типове данни.

В S-100 за клас и класификатор се използват следните стереотипи (разширявани типове):

1) интерфейс – определяне на реда на операциите, които се поддържат от особеностите, имащи този интерфейс;

2) тип – разширяем клас, използван за описание на областта на съществуване на особеността на този тип, заедно с използваните към него операции. Типът може да има признаци и асоциации;

3) причисляване – тип данни за класификация на обектите, които формират списъка на буквените значения. Причисляване означава кратък списък добре понятни потенциални значения в пределите на класа, а названието причисляване и неговото буквено значение е обявено. Класически пример – булева променлива. Болшинството причисления ще бъдат закодирани като последователен набор на цели числа, ако не са определени иначе. Фактическото кодиране обикновено се използва само към компилатори на езика за програмиране. В списъците на кодове от S-100, взети от стандарт 19100 на ISO, са класифицирани като причисления;

4) мета клас – за класификация на класове. Мета класа типично се използва в конструкцията на мета моделите. Значението на мета класа се заключава в това, за да държат мета данните за друг клас. Например, тип на обекта и тип на признака се явява мета клас за класа „Обект” и класа „Признак”;

5) тип на данните – описва ред на значенията, които изпитват недостатък в идентичност (независимо съществуване и възможност от странични ефекти). Типовете данни включват както примитивно построени типове, така и типове, определени от ползвателите. Тип на данни – клас с не много или с никакви операции, чиято първична цел се състои в това, да поддържа абстрактното състояние на други класове за предаване, регистрация, кодиране или съхранение в постоянна памет.

В UML (стандартизиран универсален език за моделиране) всички признаци по мълчание са задължителни. Възможността за показване на множествеността за признаците и функционалните имена асоциативно осигуряват способа по описване на допълнителните признаци, зависещи от условията.

Значенията по мълчание са принудителни, които по такъв начин не се нуждаят от определение. Ако е определена множественост на 0…1 или о…*, това означава, че признака може да присъства или може да бъде изпуснат. Признакът, зависящ от условията, ще показва как допълнително с утвърждаване на ограниченията в OCL (Object Constraint Language). Условието трябва да бъде изразено като ограничение в мястото на стиковка с определение на класа. Това означава, че нулевото значение трябва да присъства в модела на реализация, тоест елемент, държащ място за заместване с фактически елемент или нулево значение. В не задължителните или зависещите от условията признаци значението по мълчание никога не се определя. Атрибутът може да бъде определен като зависещ от условията, с отчитане, че той не е обезателен в зависимост от други признаци. Тези зависимости могат да бъдат зависимости за съществуващи други атрибути (признаци) или техните значение. Признак, зависещ от условията, ще бъде показван като не обезателен с приложено изразено условие. Условието може да се записва в качеството на отметка, непосредствено привързана към признака (атрибута) или класа и името на атрибута на първия ред. Ако множествеността не е указана, то по мълчание тя ще бъде 0..* за всички асоциации.

Всички класове трябва да имат уникални имена и започват с главна буква. Класа не трябва да има название, което се явява основно за неговото външно използване, тъй като това може да ограничи многократно използване. Името на класа не трябва да съдържа пробели. Отделните слова в името на класа трябва да бъдат свързани. Всяка дума в названието следва да започва със заглавна буква, например “XnnnYmmm”.

За да се гарантира глобална уникалност имената на класовете, трябва да се определят с дву буквени префикси. Дву буквените префикси отчитат използването на символа „_” след типа в GM_Object. Модела на геометрия използва дву буквени префикси GM и TP. Други префекси трябва да бъдат определени за техните области.

Названието на асоциациите трябва да бъде уникално в пределите на контекста на класа и неговия супер тип или то трябва да бъде получено иначе.

Названието на признака започва със символа от долен регистър (пример: име, фамилия).

За признаците и операциите се използват технически названия, за да бъде избегнат безпорядъка. Пример: alphaCodeidentifier – алфавитен идентификатор на кода, dateOfLastChange – дата на последното изменение.

За описание на елемент от областта от документацията се използва екстензивно. Имената на класа в имената на признака не трябва да се повтарят.

Название на елементите UML:

– трябва да се използват точни и понятни технически названия за класовете и признаците;

– печат на признаците и роля на асоциациите, изписани с букви. Пример: Coordinate Transformation, а не coordinate Transformation;

– използване за название стандартни и практични съкращения, при това изпускайки по възможност предлозите и глаголите, когато те съществено не добавят информация към значението на названието. Пример: numSegment вместо numberOfSegments; computeLength вместо computeofLength.

Пакетът UML – контейнер, който се използва към обявление на групи под пакети, класове и техните асоциации. Структурата на пакета в UML позволява съществуването на йерархична структура на под пакетите, обявена в класовете и асоциациите. Пакетът трябва да се използва за представяне на схеми.

Пакетите, класовете и признаците в моделите на схемите могат да бъдат идентифицирани със съставни имена. Форма на съставните имена – name1::name2::name3, където name1 – название на най-отдалечения пакет, name2 – название, което се появява в пределите на пространството на името name1, и name3 – название, което се появява в пределите на пространството на името name2. Стандартния символ на UML „::” се използва като разделително название. Няма предел за дълбочината на йерархията на пространствените имена. Например, в пространствената схема има под пакети по имена „геометрия”, която определя класа по името GM_Object. Този клас има асоциация с функционалното име SRS – пространствена система за интерниране. Пълно съставно име за тази асоциация: Пространствена. Геометрия::GM_Object.SRS.

За да се обясни значението на признаците, асоциациите, операциите и ограниченията, в стандарт S-100 се използва таблица на контекста, която е определена в стандарта за всеки клас и има следните колонки:

– функционално име – определя описаното свойство на класа;

– име – съдържа названието на свойството. За асоциацията на това функционално име се използва за дадения клас;

– описание – дава семантиката на състоянието (свойствата);

– множественост – съдържа броя на възникналите състояния в класа, а също така описва, какви свойства се явяват принудителни, а какви – допълнителни;

– тип на данните – съдържа название на типа на дадените състояния;

– забележка – съдържа допълнителна информация за състоянието (свойството).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар