// Вие четете...

Чиста вода

Особености на поставяне на плаващи предупредителни знаци.

„Предпазливостта е майка на сигурността.“

Особености при поставяне на буйове на големи дълбочини.

На дълбочини, превишаващи пределната дълбочина за поставяне на съществуващите типове буйове, поставянето на буй се осъществява с използването на стоманено или капроново въже (рис. 32).

С използване на стоманено въже буй се поставя на дълбочини до 200 м. За поставяне на буй на по-големи дълбочини се използва капроново въже.

При този способ на поставяне цялата средна част от котвената верига поддържана от буя над грунда, заменят с капроново или стоманено въже.

Дължината на въжето за изключване на триенето в буя и грунда се подбира по такъв начин, че въжето да не се допира до опашката на буя и да не лежи на грунда.

При разчет на котвеното устройство с използването на въже определянето на масата на котвата и калибъра на котвената верига не се различава от разчетите приведени в по-рано.

Особеността на дадения способ се заключава в това, че въздействието на буя от външни сили от вятър и течение без забележимо отслабване се предава чрез въжето на веригата, идваща от към котвата. Поради това за изключване на действието на котвата на вертикалната съставляваща на натежение, разчета за най-малка дължина на котвената верига, идваща от към котвата, се извършва с отчитане на прилагането на сумарната сила към края, съединен с въжето. Най-малката дължина на веригата, идваща от към котвата се разчита по формула или за стандартни буйове се избира от приложение 27, при това дълбочината на поставяне независимо от фактическата се използва равна на 10 м.

Разчетната най-малка дължина на веригата при сила на вятъра 12 бала и течение 5 вз съставлява 53 м. В практиката разчета на най-малката дължина на котвената верига, идваща от към котвата, може да не се извършва, ако във всички случаи се вземат две части по 50 м.

Дължината на въжето Lтрсе разчита по формулата

Lтр = H’ – hв – Lц.б ,

където H’ – дълбочина на мястото на поставяне с отчитане на височината на сеизгийния прилив, м;

hв – максимална височина на вълната в района на поставяне, м;

Lц.б – дължина на корения край на котвената верига на бия, м.

Въжето се подбира от действащия асортимент по усилие на разкъсване, което не трябва да бъде по-малко от натоварването на котвената верига на буя.

При необходимост се разчита радиуса на циркулация на буя; за дължина на котвената верига се взема общата дължина на корения край на веригата, въжето и веригата, идваща от към котвата.

Особености на поставяне на плаващи предупредителни знаци на малки дълбочини и в райони със силни течения.

При поставяне на буйове и метални вехи на малки дълбочини и в райони със силни течения, когато радиусът на циркулация не се ограничава се прилагат обичайните способи за поставяне, разгледани в по-рано.

При ограждане на тесни фарватери и канали радиусът на циркулация на плаващите знаци трябва да бъде минимален.

Малки радиуси на циркулация могат да бъдат получени по пътя на използване на:

– намалена дължина на веригата, до един път и половина от дълбочината, при поставяне на буй на една котва;

– котви, зацепени в грунда, и вериги, с намалени дължини до величината на дълбочината на мястото на поставяне със запас, равен на височината на най-големите вълни в района на поставяне.

При поставяне на плаващ знак на една котва със скъсена верига е необходимо да се компенсира действащата на котвата сила от вятъра и течението, а също така рисканието от вълнението.

С тази цел избраната от приложение 23 маса на котвата се увеличава за голям морски буй с 500 кг и за останалите типове буйове с 300 кг; увеличава се и калибърът на котвената верига.

Увеличението на котвената верига се приема равно:

– за голям морски буй 31 мм;

– за среден морски и за голям лиманен буй 28 мм;

– за малък морски буй 22 мм;

– за останалите типове буйове 17 мм.

Най-малка допустима дълбочина Hmin на мястото за поставяне на буя или на метална веха зависи от газенето на плаващия знак, височината на вълните и се определя по формулата:

H=1,5T+hв ,

където T – газене (потапяне) на знака, м;

hв – най-голямата височина на вълните в района на поставяне, м.

За откритите участъци на морето величината hв може да се приеме:

Черно море 6,0 м;

Балтийско море 4,0 м;

Каспийско море (северна част) 6,0 м;

Баренцово и Карско море 4,0 м;

Бяло море 2,0 м;

Японско море – 6,0-8,0 м.

За опростяване на разчетите се приема формулата:

а) в закрити бухти, гавани и рейдове:

H=2T,

б) в открито море:

H=3T,

В райони със силни течения с цел увеличаване на държащата сила на котвата поставянето на буйовете се осъществява по следните способи:

– на две котви, разположени по една линия една зад друга;

– на две котви, разнесени перпендикулярно на направлението на течението на 180º относно точката на поставяне на буя (рис. 33). При този способ на поставяне буят много по-точно се удържа на щатното му място, особено в райони, където действат силни приливни течения, а грундът лошо държи котвата.

Пълната дължина на котвената верига Lп в този случай се разчита по формулата:

Lп=T+4H,

Излишъкът от дължина на котвената верига, разчетена по тази формула, в сравнение с дължината на котвена верига, намерена в съответствие с изискванията, се определя разстоянието между котвите.

Поставянето на буйове в райони със силно течение се препоръчва да се използва по-тежка долна част на веригата. Увеличението на калибъра на котвената верига е приведени в по-долу.

Някои особености при поставяне и експлоатация на плаващи маяци.

Плаващите маяци се използват за ограждане на опасности или за указване на подходи към точката на фарватер или канал в райони на плаване, където тази задача не може да бъде решена с други зрителни СНО.

Плаващ маяк – кораб със специална постройка, чиято конструкция позволява да се използват продължително време на котва в открито море. На плаващите маяци, освен оптически апарати се установяват също така и наутофони и радио маяци с кръгово излъчване. За определяне на разстоянието до плаващия маяк наутофона и радио маяка могат да работят синхронно. Редът за определяне на разстоянието при синхронна работа се указва в ръководството „Радиотехнически средства за навигационно оборудване“. Включването на радио маяци с кръгово излъчване, установени на плаващи маяци, в състава на радио навигационни групи не се препоръчва. Корабните радиолокационни станции на плаващите маяци трябва да бъдат калибрирани.

За щатно място на плаващите маяци, указано на карта, се приема координатите на точката на положението на неговата котва на дъното. Мястото на плаващия маяк трябва да бъде определено по най-надеждния и точен способ със средно квадратична грешка, като правило, не по-голяма от 50 м. Радиусът на циркулация на плаващия маяк не трябва да превишава четири дълбочини на мястото на поставяне.

Ако плаващия маяк не се намира на своето щатно място независимо от това, снет ли е от котва или следва по назначение, той не носи маячен огън и не подава установените за него като за маяк звукови сигнали.

Положението на плаващия маяк на щатното място трябва постоянно да се контролира от капитана на плаващия маяк и, освен това, регулярно се проверява от началника на района на хидрографска служба на флота.

Ако плаващия знак е установен зад пределите на действие на зрителните СНО и корабните навигационни РЛС, неговото място следва да се контролира по високоточни РНС.

За приблизителен контрол се допуска поставяне на буй на разстояние превишаващо максималния радиус на циркулация на плаващия маяк. Оценка за положението на плаващия маяк на щатното място по положението на буя не изключва необходимостта от контрол на мястото на плаващия маяк с други способи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар