„Противопоставяй се на първите удоволствия.“

Насладите и удоволствията в живота. Какво видяхме, системата на заплахите и самозащита играе решаваща роля за оцеляването, включително нашето собствено, но често може да ни и затрудни. Въпреки мотивацията да избягаме заплахите и неприятните обстоятелства и обекти, и въпреки факта, че системата на заплахите и самозащита е първата по важност постъпваща информация, ние до голяма степен прекарваме живота си в търсене на неща, които смятаме, че ще ни донесат удоволствие и щастие.

Съзнанието ни изобилства от надежди, цели и амбиции. Затова търсим определени видове храни, любовни преживявания, нови професионални изяви, нови коли, нови приятелства и нови предизвикателства. Предпочитаме да бъдем с хора, които ни харесват и ценят. Когато нещата вървят добре и ние се приближаваме към целта си мозъкът стимулира отделянето на определени химикали като допамин: по този начин той ни показва, че сме на пътя към успеха, а това в повечето случаи се е доказвало като добро за гените. Чувстваме се добре и го долавяме в съзнанието си. Това са чувствата на системата на желания и търсене на ресурси.

Пуританите се страхували да преследват удоволствия, които ще ги накарат да се почувстват добре, за да не би да ги вкарат в „изкушение“. Според будистката традиция Буда също бил захвърлил подобни желания и забавления и твърдял, че именно премахването на желанията ще ни направи истински щастливи. Желанието е много важно за живота. Без него не бихме действали, както се казва, нямаше да имаме причина да си мръднем пръстта. Бихме гладували до смърт и накрая да изчезнем като вид.

Всъщност един от проблемите, свързани с желанията е, че не им се радваме достатъчно. Можем да прекалим с желанията и очакванията си, след което да се чувстваме разочаровани. Помислете си за последния път, в който истински сте се наслаждавали на нещо. Може би сте се чувствали добре, но надали е продължило дълго, защото така става с този тип удоволствия. Истината е, че желанията винаги си имат край. Колко пъти сте си казвали, че очакването е било по-хубаво от самото преживяване? А и преживяванията свършват така бързо, че се намираме в постоянно очакване на следващото и така не се научаваме да ценим това, което е в момента.

Спомнете си последния път, когато сте задоволили свое желание за чудесна вечеря навън, приятна почивка или любовно преживяване. След това всичко е избледняло, нали? Може би сте изпитали върховно удоволствие, но после животът и емоциите отново са поели по старо му.

Ваджраяна будизмът, известен още като тантризъм, понякога се смята за третата школа на будизма. Тантристката традиция приковава хората да възприемат усещането си за Аза просто като модел. Могат да упражняват различни модели, представяйки си, че са различни хора, идентифицирайки се с божество или изпълнявайки определени ритуали. Идеята е хората да видят, че егото е само модел в съзнанието и това, което смятаме за „себе си“, за свой Аз или его, прилича на вълна в океана. Тази будистка школа насърчава изследването на същностните елементи на преживяването чрез пълно потапяне в преживяването, а това означава и в удоволствията.

Будистката психология се базира на така наречения Среден път. Удоволствието не се отрича, но се търси по определени „изкусни“ начини. Насладата и желанието идват и си отиват, всичко е преходно, включително взаимоотношенията, а в края на краищата – и собствения ни живот. Ако щастието ни почива само на системата на желанията и тяхното задоволяване животът ще прилича на спускане със скоростно влакче, изпълнен с нетрайни удоволствия, копнежи, стремежи, жадуване на „все повече и все по-хубаво“, както и с нарастващи усилия да контролираме собствения си живот и този на другите хора, за да си гарантираме следващата порция наслада. Тези удоволствия са зависими от външния свят и другите хора, от които очакваме да ни дават нещо по определен начин. Освен това постоянно бягаме от върховната истина за ефимерността на своя живот и страданията на света; Опитваме се да ги забравим и да се изгубим в море от удоволствия.

И по-важното, тези удоволствия отклоняват вниманието ни от размишленията, вникването, прозрението и преживяването на истинската природа на съзнанието. Нещо повече: съществуват различни видове положителни чувства, които почиват на доволството, а не на копнежа, на осъзнаването и на присъствието на мига. Тези чувства се стимулират и от съсредоточаването върху състраданието и добронамереността.