„Има ли магаре, ще се намери кой да му сложи самар.“

Лицемерието е инструмент, който се използва от хора, стремящи се да прикрият истинските си намерения, характер или неспособност да следват моралните стандарти, които сами проповядват. То е форма на манипулация и социална маска.

Глобализаторите са избрали Русия за стартиране на процеса за установяване на планетата на новия усъвършенстван световен ред на базата на марксизма, който предполагал непрестанна борба за тържество на справедливостта, достигането на която е било невъзможно по принцип, тъй като на народа не са му давали цялата пълнота на знанието. Така „съветския народ станал вечен строител на комунизма“.

Трябва да се знае, че революцията в Русия е трябвало да прерасне в световна революция. В началото на 20 век революции са ставали не само в Русия, но и в Германия, Унгария, Монголия, Китай и даже в Мексико. Всичко това се е осъществявало и координирало от глобализаторите. Ленин благополучно е бил доставен от Швейцария с влак в „пломбиран“ вагон, който по пътя си към „революцията“ е спрял в Берлин за последни инструкции и именно тогава Ленин „редактира“ априлските „си“ тезиси. Троцкий заедно с цялата „команда-банда“ съплеменници е бил доставен от САЩ с параход.

Във връзка с това има смисъл да се каже нещо и за уахабизма.

Уахабизъм – това е същия този марксизъм за ислямския свят. Целта е същата – да се съкрати потреблението на материални блага под вид на установяване на справедливост. Ето уахабите призовават своите поддръжници и всички мюсюлмани да водят скромен начин на живот, да се ограничават в потребностите, в одеждите, в храненето, добре да се трудят, да се молят и т.н.

На глобализаторите са им нужни добри и трудолюбиви роби! Разбира се, има „нюанси“, но това изисква отделен разговор и пояснения. Главното е същността.

По тази причина глобализаторите поддържат уахабизма. Още повече, че учението на Уахаба в своето време е направил в нужната на глобализаторите страна английския разузнавач в света на исляма Лоурънс. Затова Англия много дълго време беше „владетелка на моретата“ и имаше множество колонии по цялото Земно кълбо.

В това време Лондон беше щаб-квартира на „световното правителство“, а Англия като цяло се явяваше инструмент за поддържане на планетата на необходимия „световен ред“.

В наше време Лондон е съхранил своя статус на „щаб-квартира“, а инструмента беше сменен. Но сега за сега такъв инструмент се явява друга държава – САЩ.

Лейба Давидович Бронщейн, по прозвище Троцкий, издигнал в своето време идеята за „перманентна“ революция, тоест революция, вървяща непрекъснато. Формулата на такава революция е била изразена в песен от времената на Брежневския „застой“: „Има революцията начало, няма революцията край“.

И след отстраняването на Ленин именно Лейба е трябвало да оглави управлението на Русия. Но Лейба тежко заболял и управлението на страната попаднало в ръцете на И. В. Сталин, който окончателно сринал всички планове на „световното задкулисие“. За това също разговора е отделен. Тук ще отбележим, че именно „теорията“ на Троцкий за „перманентната“ революция много добре се вписвала в глобалните планове за управление на човечеството.

Представяте ли си, че милиони хора по цялата планета непрестанно се намират в състояния на постоянно преобразуване, пре-строй-ки, ре-форми и т.н. Такава система на управление позволява на тези, които управляват такива процеси, да държат тези милиони хора в „увиснало“ състояния, в състояние на неразбиране на произходящото, в боязън за своята съдба, за места за работа и т.н.

Това сега нагледно е видно на реформите, осъществявани в Русия. (Само ще допълня, че това е всяване на страх и ужас у населението с политическа цел, а именно това е определението за тероризъм, който те искат да поддържат ПОСТОЯННО!

Друг „бисер“ е фразата, която се дава на студентите като „пример“ за дефиниране на „националната сигурност“ от речта на Рузвелт по повод агресията на САЩ в Панама, че националната сигурност било реализуеми и защитими „национални“ интереси, а „националните“ интереси били „осъзнати“ „национални“ потребности! Тоест каквото си пожелаем, от позиция на силата го набиваме в умовете на тълпата и си го присвояваме!)

Затова в Концепцията за Обществена Безопасност това явление е названо „троцкизъм“. „Троцкизъм“ – това е когато на думи – всичко е красиво, всичко е „за народа“, „за справедливостта“, за „равенство, свобода и братство“, а на дело – всичко е на обратно. Тоест „троцкизъм“ – това е лицемерие. „Лицемерие“ – това е поведение, прикриващо неискреност, злонамереност прикрита с чистосърдечност, добродетел.

Фактически може да се предяви формулата на марксизма в такъв вид: „марксизъм = троцкизъм = лицемерие“. (Чърчил е известен и с една негова фраза, гласяща, че „такт“ било способността на човек да изпрати някой да върви в ада така, че втория с нетърпение да очаква пътуването! „Tact is the ability to tell someone to go to hell in such way that they look forward to the trip“.)

По причина за съхранение на марксизма глобализаторите съхраняват и всички псевдо (лъже) комунистически партии. Помните ли, как Елцин през 1991 година заяви за забраната на КПРФ: „Аз, разбираш ли, забранявам …!“ Но когато неговите господари му казаха за това, че КПРФ още ще потрябва, то Елцин веднага преразгледа своята забрана: „Аз, разбираш ли, разрешавам …“ И, обърнете внимание, след забраната всички вождове на КПРФ „седяха и не чуруликаха“. И едва след разрешението се осмелиха.

Що се отнася до формите за осъществяване на марксизма – троцкизма – лицемерието в съвременните условия, то на смяна на псевдо комунистическите партии идват социал – демократическите партии. И ако лъже комунистическите партии макар и на думи да декларираха за радикално преустройство по отношение на обществото, то социал – демократите говорят за непрестанна борба за решение на конкретни проблеми на трудещите се. А тъй като тези проблеми никога не свършват, то и борбата трябва да бъде непрестанна. Тоест това е именно онова, което трябва на глобализаторите, за да удържат „стадата овни“ в подчинение.

Преднамерено направихме такова отклонение от разглеждания въпрос за прайскърента, за да покажем на уважаемите читатели взаимното обвързване на философските, историческите, културните, политическите, религиозните, психологическите и други фактори както между тях, така и конкретно с това, което е прието да се нарича „икономика“. При такъв цялостен подход даже в такава тезисна „опаковка“ много непонятни по-рано неща стават очевидни.