„Кому е нужна красотата на лудия.“

„В началото ние не знаехме нищо“. „Разузнаването трябва да бъде глобално и тоталитарно“. Всичко, което Хари Труман иска, е вестник. Изстрелян в Белия дом от смъртта на президента Франклин Делано Рузвелт на 12 април 1945 г., Труман не знае нищо за разработването на атомната бомба или за намеренията на съветските си съюзници. Той се нуждае от информация, за да използва властта си. „Когато поех длъжността — пише той на свой приятел години по-късно, — президентът нямаше средства за координиране на сведенията от целия свят.“

Рузвелт създава Службата за стратегически операции (ССО), командвана от генерал Уилям Дж. Донован, като военновременна разузнавателна служба на САЩ. Но тя не е изградена за постоянно. Когато новото Централно разузнавателно управление се ражда от пепелта й, Труман иска то да му служи единствено като глобална новинарска агенция, доставяща ежедневни бюлетини. „То не бе планирано като «поделение на плаща и кинжала!» — пише той.

Беше замислено само като център, който да държи президента информиран какво става по света.“ Той настоява, че никога не е искал ЦРУ „да действа като шпионска организация. Когато то бе създадено, намерението въобще не беше такова“. Неговата идея е опорочена от самото начало. „В една глобална и тоталитарна война — вярва генерал Донован — разузнаването трябва да бъде глобално и тоталитарно.“

На 18 ноември 1944 г. той пише на президента Рузвелт, предлагайки Съединените щати да създадат мирновременна Централна разузнавателна служба. Донован започва да чертае плана си една година по-рано по настояване на генерал-лейтенант Уолтър Бидъл Смит, началник-щаб при генерал Дуайт Д. Айзенхауер, който желае да знае как ССО ще стане част от военните структури на Съединените щати.

Донован съобщава на президента, че той може да разбере „способностите, намеренията и действията на чуждите нации“, докато осъществява „подривни операции зад граница“ срещу враговете на САЩ. ССО никога не е наброявала повече от 13 000 човека, което е по-малко от една армейска дивизия. Но службата, която Донован си представя, ще бъде отделна армия, сила, която ловко ще се бори с комунизма, ще защитава страната от нападения и ще поднася тайни на Белия дом. Той убеждава президента да „започне да строи кораба веднага“, като се стреми да бъде негов капитан.

Наречен Дивия Бил на името на един бърз, но непостоянен питчър, който водел бейзболния отбор на Ню Йорк Янкис от 1915 до 1917 г., Донован е храбър стар войник — награден с Почетния медал на Конгреса за героизъм в окопите на Франция по време на Първата световна война, — но слаб политик. Много малко генерали и адмирали му се доверяват. Те са ужасени от идеята му да изгради шпионска служба от сбирщина брокери от Уолстрийт, интелектуалци от елитните университети, наемници, рекламни сценаристи, новинари, каскадьори, взломаджии и връзкари.

ССО формира единствен по рода си американски кадър от разузнавачи анализатори, но Донован и любимият му офицер Алън У. Дълес са омаяни от шпионажа и саботажа — умения, в които американците са аматьори. За обучението на хората си в потайните изкуства Донован зависи от британското разузнаване. Най-смелите от ССО, вдъхновяващи легендите, са мъжете, които скачат зад вражеските линии, пренасят контрабандно оръжие, взривяват мостове, конспирират срещу нацистите заедно с френските и балканските съпротивителни движения. В последната година на войната със силите си, пръснати из Европа, Северна Африка и Азия, Донован иска да хвърли своите агенти директно в Германия. Той го прави и те загиват.

Кейси държи реч на среща на ветераните от ССО, а образът на Донован е зад него.

От 21 спуснати двучленни екипа само от един пристигат сведения. За такива мисии мечтае генерал Донован всеки ден — някои дръзки, други подвеждащи. „Въображението му беше неограничено — казва дясната му ръка Дейвид К. Е. Брус, по-късно американски посланик във Франция, Германия и Англия. Идеите бяха неговите играчки. Възбудата го караше да пръхти като състезателен кон. Горко на офицера, който отхвърли проект, понеже на пръв поглед му се е сторил смешен или поне необичаен. Дълги мъчителни седмици под негово командване тествах възможността да се използват прилепи от колониите им в пещерите на американския запад, за да се унищожи Токио.“ Животните е трябвало да бъдат пуснати от небето със запалителни бомби, привързани към гърбовете им. Ето какъв е бил духът на ССО.

Президентът Рузвелт винаги се е съмнявал в Донован. В началото на 1945 г. той дава нареждане на главния си военен помощник, полковник Ричард Парк — младши, да проведе тайно разследване на военновременните операции на ССО. От началото на работата на Парк изтичания на информация от Белия дом създават заглавия в Ню Йорк, Чикаго и Вашингтон, които предупреждават, че Донован иска да организира „американско Гестапо“. Когато всичко се разчува, президентът принуждава Донован да замете плановете си под килима.

На 6 март 1945 г. Обединеният комитет на началник-щабовете формално ги изпраща в архива. Военните искат нова разузнавателна служба, която да обслужва Пентагона, а не президента. Те си представят клирингова къща, в която работят полковници и чиновници, дестилиращи доставената от аташета, дипломати и шпиони информация за четири звездните командири. Така започва битката за контрол над американското разузнаване, която продължава три поколения.