„Трябва да вземеш ползата заедно със задълженията.“

Милан Асадуров разказва. Късно следобед на 9 юни пристигаме от Мичурин в Созопол. Отиваме с колата направо на пристанището, където имаме среща с фаропазача на остров Св. Иван Димитър Биберов. Роден в Поморие, моряк и рибар в кръвта, син на фараджия, той е свързан с фаровете от дете. Отначало бил механик на фаровете по Южното Черноморие, после станал фараджия на нос Емине, плавал известно време като корабен механик в търговския флот, работил малко на сушата, но изглежда много не му се усладило, защото, когато преди десет години му предложили да стане фаропазач на Св. Иван, веднага приел. Сега двамата с Ангел се качваме в неговата лодка, за да отидем на острова, където ще преспим. Нашият домакин любезно се съгласява да минем покрай „мигалката“ на Созопол, за да може Ангел да направи снимки.

Градът, бил основан от преселници от йонийския град Милет в края на VII в. пр. Хр. на мястото на древно селище от бронзовата и старожелязната епоха. Колонистите го нарекли Аполония по името на бог Аполон, главното божество на метрополията. Много бързо и за дълго Аполония се превърнал в цветущ търговски град. Оплячкосан от римските легиони, той успял да се възроди по време на римското владичество, но после не устоял на варварските нашествия.

В V в. градът отново става известен, вече в границите на Източната Римска империя, под името Созополис – Град на спасението. Във византийско време градът се съживява като търговски център, а след основаването на българската държава започва да преминава ту в български, ту във византийски ръце. Турското нашествие обаче унищожава и последните следи от старата му слава и превръща някога богатия и цветущ град в бедно рибарско селище. То остава такова и дълго време след Освобождението.

Днес Созопол е най-големият риболовен център на България и се развива като курортно селище. Старата част на града е обявена за музей.

От фаровете, обслужвали оживеното корабоплаване в древността, днес са останали много малко следи. Вече разказах за монетата от Аполония, публикувана от Михаил Лазаров, върху която вероятно има изображение на фар. А на остров Св. Иван фараджията ми показа каменни стъпала от вита стълба, които все още не са изследвани от археолозите.

Днешната “мигалка“ на Созопол е пусната в действие на 25 юли 1932 г. На два кабелта северно от пристанището (42°25′ с.ш. и 27°41′ и.д.) върху изкуствен блок е издигната бяла квадратна каменна кула, висока 4,8 м, върху която е монтирана желязна конструкция, висока 3 м. На нея е поставен фаров автомат Julius Pintsch с часовников механизъм. От 8,9 м надморска височина се излъчвала червена мигаща светлина с периодичност 5 с (проблясък – 2 с и тъмнина – 3 с). Отначало фарът работел на маслен газ, а по-късно бил електрифициран. Светлината на днешната оптика М-120, монтирана през 1973 г., има същата характеристика.Днес “мигалката” на Созопол е свързана с брега с вълноломна стена.

Фар Св. Иван. Най-големият български черноморски остров се намира на една миля северно от Созопол. Скалист, безводен и с бедна тревиста растителност, той е почти напълно уединен, защото има само малък каменен мол, където могат да пристават моторни лодки. Благодарение на това уединение обаче тук са се запазили много следи от историята на фара, издигнат на билото на възвишението.

А историята на фара се оказа много интересна. Събраните сведения бяха доста противоречиви. Наложи се да преодолея заблужденията на някои автори, съпоставяйки фактите, да отхвърля някои като явно погрешни и парченце по парченце почти като реставратор да възстановя поне част от нея. И досега използвах този подход, докато проучвах историята на останалите фарове, но за пръв път се натъквах на толкова многообразни факти.

Най-ранните сведения за фара на Св. Иван ни дава Иван Божков, който се позовава на източници от 1906-1907 г. Според него през 1883 г. Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane построява на острова фар, който има оптика от VI степен (според мен петролна лампа с триредов фитил) и излъчва постоянна бяла светлина, видима според тогавашните пресмятания на 15 мили. За изграждането на фара са изразходвани 10 870 златни лева.

Същата година островът е посетен от братята Шкорпил, които пишат: „На Св. Иван (Йоанис), където се намира фанар (маяк), стражарите намериха няколко големи „гробни“ керемиди (една от тях имала дължина 0,9 метра и ширина 0,25 метра). Близо до фанара забелязват основи на една голяма сграда; при разкопаването й е бил намерен един голям дялан камък с грубо изображение на лъв и полуизтрити гръцки букви.“

През лятото на следващата 1884 г. в Созопол пристига Иречек, който също вижда на острова „нов бял фар“.

Намерих някои източници, според които фарът на остров Св. Иван е построен през 1888 г. Убеден съм, че това е заблуждение, породено навярно от факта, че тогава на фара е монтирана нова оптика Barbier & Fenestre с нажежено чорапче от горящите пари на двойно рафиниран петрол.

През 1911 г. на острова е построена днешната бяла кръгла железобетонна кула, висока 9,2 м. Тя е издигната на 14 м от старата кула в точка с координати 42°26′ с.ш. и 27°42′ и.д., като светлината, излъчвана от 43,6 м надморска височина, е видима на 18 мили. Фаропазачите обаче продължават да живеят в постройките на стария фар. На следващата година фирмата-строител Barbier Benard & Turenne доставя нова оптика, произведена през 1912 г., с фабричен номер 10568, а старата оптика, както вече споменах, е пренесена на о. Св. Анастасия. Новата оптика също работи на двойно рафиниран петрол, но бялата светлина вече не е постоянна, а групово проблясваща с периодичност 10 с (проблясък- 0,5 с, тъмнина – 2 с, проблясък – 0,5 с, тъмнина – 7 с). С тази характеристика фарът работи от 5 март 1914 г. до днес, което заблуждава някои автори като Христо Божков да смятат, че днешният фар на острова е построен през 1914 г.

През 1931 г. на фара е монтиран наутофон Julius Pintsch. Едва през 1957 г. две от помещенията били преустроени: за акумулаторно отделение и оттогава фарът работи на акумулатори. През 1972 г. градушка изпочупила стъклата на фенерното отделение и повредила няколко лещи на оптиката. Тогава тя била сменена. Сегашната оптика K. Jirasek с бъчвообразна форма е произведена в Чехословакия. Тя не е въртяща се, а характеристиката на светлината се създава от електронния фаров автомат, създаден от моя незабравим приятел инж. Оник Читакян.

Условията на живот на острова са доста сурови, но с цената на големи усилия Димитър Биберов и жена му са успели да ги направят поносими. Основният проблем е липсата на вода, която особено през лятото се налага да пренасят всеки ден с туби от Созопол. Така както много хора ходят на работа с автобуси, Димитър и Любка Биберови са свикнали всеки ден, ако времето позволява, да плават със своята лодка до Созопол. А най-големият враг на острова е влагата… Тук не може да се спи в чаршафи, защото след няколко минути човек има чувството, че си с сложил мокър компрес. И все пак те харесват този живот, който ги с научил да се справят с всичко и да понасят и най-тежкото.

Утрото на 10 юни посрещаме на остров Св. Иван. Времето е чудесно и за пръв път Ангел прави с удоволствие цветни диапозитиви. Усамотението на острова подтиква към леност, а и нашият любезен домакин Димитър Биберов не бърза да ни отпрати, затова когато по-късно пристигаме с неговата лодка в Созопол, с учудване забелязваме, че е станало почти обяд.