„Малка светлина, голяма полза.“

Милан Асадуров разказва. Селището е разположено на нос Кюприя, вдаден в морето между залива Стомополо и Дяволския залив. Тук някога имало крепост, но поселението около нея отдавна е изчезнало. Село Кюприя, наречено по името на моста над Дяволската река, възникнало след Освобождението и жителите му се занимавали с дърварство и въглищарство – традиционните занаяти в Странджанския край. Днес Приморско е красиво курортно селище.

В южния край на вълнолома, върху кубична основа, висока 3,5 м, се издига кръгла бяла кула, висока 2,25 м, която се отличава от кулите, градени от фирмата Julius Pintsch, само по парапета. През 1945 г. върху четиринога масичка бил монтиран обикновен фенер, в който бил приспособен автоматичен разпределител за маслен газ Julius Pintsch, влязъл в действие на 13 април 1945 г. Благодарение на него фенерът излъчвал от 7 м надморска височина бяла мигаща светлина с периодичност 4 с (2 с светло и 2 с тъмно), която се виждала от 2 мили.

През 1958 г. фарът на Приморско бил електрифициран, като върху стария постамент поставили нов, на който се издигнала и новата електрическа оптика М-200, а старият фенер си останал на мястото. Изменила се и характеристиката на светлината. Днес от пристана на Приморско (42° 16′ с.ш. и 27°46′ и.д.) на височина 8,1 м над морското равнище се излъчва бяла проблясваща светлина с периодичност 5 с (проблясък 2 с и тъмнина 3 с), която се вижда на разстояние 6 мили.

Качваме се с Оник Читакян на кулата да разгледаме стария фенер. Ончо сваля част от газовия разпределител, за да го изучи по-късно на спокойствие. После ми показва помещението в кулата, където някога се съхранявали бутилките с ацетилен, а сега в него са захранващите батерии, които служат за резервен източник на енергия.

За Южното Черноморие, както вече стана дума, потеглихме на 9 юни 1982 г. Намеренията ни бяха за няколко дни да обходим фаровете от Несебър до Ахтопол. Лошото време ни е постоянен спътник от началото на нашата експедиция по фаровете, така че дъждът и мъглата вече са повод само за не дотам весели шеги. При Обзор обаче мъглата е толкова гъста, че дори Ангел, който рядко се мръщи, сега помръква. След кратко съвещание решаваме направо да се спуснем на юг с надежда, че ще избягаме от мъглата.