„Ако не бяха вълните, морето съвсем не би било страшно.“

Фарът в Ахтопол е един от най-живописните и снимани морски фарове по българското Черноморие. Издига се върху опасен риф на входа на пристанището на град Ахтопол и служи за „бял страж“ на плавателните съдове в Южното Черноморие.

Милан Асадуров разказва. Историята на този град все още не е проучена добре. Намерените каменни котви сочат, че в древността тук навярно е имало тракийско селище, където по-късно са се преселили елински колонисти. Известно е, че тукашната брегова застава на римляните се наричала Перонтикус, а във византийско време пълководецът Агатон изградил нови укрепления. Може би градът получил името си Агатополис в негова чест, а някои учени го превеждат и като „град на щастието“. След появата на българската държава той преминава ту във византийски, ту в български ръце, докато в XIV век попада за повече от петстотин години под турска власт. По време на османското иго градът, известен с името Ахтенболу, има сходна съдба със своя съсед Василико. В 1912 г. той изцяло е унищожен от пожар. Днешният град е строен наново.

Не само съдбата на двете съседни селища си прилича, подобна е и историята на техните морски фарове, строени в една и съща година. Ахтополският фар е изграден в северната част на залива при самия вход върху скала (42°06′ с.ш. и 27°57′ и.д.), отделена от брега и недостъпна при вълнение.

На нея била построена квадратна основа, висока 3,5 м, върху която била издигната бяла кръгла каменна кула с височина 4,8 м. Над нея била изградена кръгла железобетонна кула с по-малък диаметър, висока 2 м, на която била поставена желязна призматична конструкция с височина 3 м. Най-отгоре бил поставен фаровият автомат Julius Pintsch, работещ на маслен газ, който влязъл в експлоатация на 25 юли 1932 г..

С характерния архитектурен облик на Ахтополския и червения Мичурински фар строителите се стремили да намалят разрушаващото въздействие на вятъра, вълнението и морската вода. След четири години и тук се наложило да увеличат височината на огъня от 12 на 14,8 м, понеже зимно време, когато вълните обливали оптиката, тя замръзвала и светлината не се виждала. Каква е силата на вълнението тук можем да преценим от факта, че тринадесет години след официалното откриване на фара кулата се напукала и отместила, и в 1945 г. се наложило да се заздрави с втори железобетонен пояс отвън.

Достъпът до всички фарове, построени на риф е труден, но на Ахтополския фар веднъж едва не се стигнало до нещастие. На 19 януари 1947 г. в най-големия студ се обърнала гребната лодка, която отивала да снабди фара с гориво. По щастлива случайност четиримата човека в лодката се спасили, а бутилките, кутията с инструменти и фаровият часовник отишли на морското дъно.

Този фар изглежда е малко „куцузлия“, защото и електрифицирането му минало през много перипетии. Отначало се опитали да прекарат кабела по стълбове на вълнолома, построен през 1936 г., който започва от н. Ахтопол и свързва една с друга скалите на рифа по посока на фара. Но вълните късали кабела, събаряли стълбовете, а веднъж станала и експлозия на фара, когато в началото се опитали да направят автомат, който при спиране на електрическия ток да преминава на работа с маслен газ.

Днес по-голямата част от кабела преминава по дъното на залива, а върху старата оптика на решетъчна конструкция е поставена нова, която излъчва все същата бяла затъмняваща се светлина с периодичност 4 с (светлина – 2 с, затъмнение – 2 с), видима на далечина 5 мили. Тъй като кабелът все още не е достатъчно сигурен, фарът може да работи автономно и в режим на батерии.

При Ахтопол завършва нашият разказ в текст и снимки за фаровете по българския черноморски бряг. Благодарим на приятелите ни от Хидрографната служба, които радушно ни помогнаха да ги посетим и да се запознаем с живота на фаропазачите. Но експедицията ни трябва да продължи, защото историята на фаровете по днешните български земи се оказа много интересна и колкото повече научавахме за нея, толкова повече въпроси възникваха. Въпроси, които в началото не умеехме да си задаваме и които сега вече не можем да оставим без отговор. За да може един ден да възстановим цялостно историческото развитие на българските фарове като част от морската история на България.