„Думата може да спаси човека, думата може и да го убие.“

Бог ни е дал Своето Слово, за да се запознаем с Неговите учения и да разберем какво изисква от нас. Когато законникът дойде при Исус с въпроса: “…какво да сторя, за да наследя вечен живот?”, Спасителят го насочи към Писанията, и му каза: “Какво е писано в закона, как четеш?”. Незнанието не може да извини нито млад, нито стар, нито да ги освободи от наказанието – последица от престъпването на Божия закон. Защото са имали в ръцете си пълното и точно представяне на закона и неговите принципи и изисквания. Не е достатъчно да имаме само добри намерения, не е достатъчно само да правим онова, което даден човек смята, или проповедникът казва, че е право. Спасението на душата е съдбоносен въпрос и затова всеки сам трябва да изследва Писанията! Колкото и твърдо да е неговото убеждение, колкото и силно да вярва, че проповедникът познава истината – това не е сигурна основа. Той притежава пътна карта, която посочва всяко погрешно отклонение в пътуването му към небето и не се налага сам да гадае.

Първият и най-висш дълг на всяко разумно същество е да научи от Писанията що е истина, да живее в получената светлина и подтиква и други да следват примера му. Библията трябва да изучаваме старателно ден след ден, като внимателно преценяваме всяка мисъл и сравняваме текст с текст. Сами с Божествена помощ трябва да оформяме мненията си, защото сами ще отговаряме пред Бога.

Учени мъже са примесвали със съмнение и тъмнина и най-ясно разкритите в Библията истини. С претенцията си за голяма мъдрост учат, че Свещените писания имат тайнствено, духовно значение, което не може да се разбере ясно поради използвания език. Те са фалшиви учители. Точно за такава група хора Исус заявява: “Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?”. Езикът на Библията трябва да се обяснява според явното му значение, освен ако е употребен символ или образ. Христос е дал обещанието: “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае… учението…”. О, ако хората биха поискали да приемат Библията така, както гласи, ако нямаше лъжливи учители, подвеждащи, заблуждаващи и объркващи умовете им, тогава би се извършило дело, което ще зарадва ангелите и ще доведе в Христовата кошара хиляди и хиляди, бродещи сега в заблуда и мрак!

При изучаването на Библията трябва да напрягаме всичките си умствени сили, да мобилизираме целия си разум, за да схванем дълбоките Божии неща, доколкото е възможно това за смъртни същества. И все пак не трябва да забравяме, че предразположеността към ръководство и поучаване, както и покорният дух на дете – това е истинското чувство при изучаване на Библията. Трудните места в нея никога не могат да бъдат овладени с методите за преодоляване на философските проблеми. Не трябва да се залавяме за изучаване на Библията със самоувереността, с каквато много хора пристъпват към овладяването на науката, а с молитва и с искрено доверие в Бога, с чувство на зависимост от Него, както и с искрено желание да научим волята Му. Трябва да пристъпваме със смирен и възприемчив дух и с желанието да бъдем поучавани, за да получим познание от великия Аз Съм. Иначе зли ангели ще помрачат умовете ни, ще вкоравят сърцата ни и истината няма да ни направи никакво впечатление.

Много части от Писанието, обявени от учени мъже за тайна или отминавани като маловажни, са пълни с утеха и съвет за учениците в Христовото училище. Много богослови не разбират твърде ясно Божието слово, защото си затварят очите за истините, които не желаят да прилагат в живота си. Библейските истини се разбират не толкова с интелект, необходим при изследването, колкото с искреността на порива, със сериозния копнеж за правда.

Библията не трябва да се изучава без молитва. Единствен Светият Дух може да ни предразположи да почувстваме важността на лесните за разбиране неща и да ни предпази от изопачаване на трудните за разбиране истини. Службата на небесните ангели се състои точно в това – сърцето да бъде подготвено така, че да разбере, да бъде очаровано от красотата на Божието слово, да бъде поучено от предупрежденията или укрепено от обещанията му. Молбата на псалмопевеца: “Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон”, трябва да стане и наша. Изкушенията често изглеждат непобедими, защото сме занемарили молитвата и изучаването на Библията и не можем веднага да си спомним Божиите обещания и да посрещнем Сатана с Библейските оръжия. Желаещите да бъдат научени на Божествените неща са обкръжени от ангели и във време на голяма нужда те ще им припомнят точно истините, от които се нуждаят. Така, “когато врагът нападне като река, духът Господен ще издигне знаме над него”.

Исус обеща на учениците Си: “А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което Съм ви казал”. Но ученията на Христос трябва предварително да са складирани в ума, та Светият Дух да ги припомни във време на опасност. “В сърцето си опазих Твоето Слово – каза Давид, – за да не Ти съгрешавам”.

Всички, които ценят вечните си интереси, трябва да бъдат будни за съмнението и скептицизма. Ще бъдат нападнати самите стълбове на истината. Невъзможно е да останем незасегнати от подигравките, сарказма и извъртанията, от опасните, коварни и гибелни учения на съвременното неверие. Сатана приспособява изкушенията си към всички класи. Необразованите напада с подигравки, присмех, жлъчни забележки, а образованите – с научни възражения и философски доводи и разсъждения. Всичките атаки са добре обмислени и планирани и имат за цел да възбудят недоверие или презрение към Писанията. Даже младежта, която има толкова малък опит, се осмелява да хвърля съмнение върху основните принципи на християнството. Младежкото неверие влияе, колкото и повърхностно да е. Много хора биват подвеждани да се подиграват на вярата на бащите си и да оскърбяват Духа на благодатта. Животът на много хора, обещавал да бъде чест за Бога и благословение за света, е бивал съсипван от отровата на неверието. Всички, които се доверяват на самохвалните заключения на човешкия разум, и си въобразяват, че могат да обясняват Божествените тайни, които смятат че могат да стигнат до истината без подкрепата на Божествената мъдрост, се оплитат в примките на Сатана.

Живеем в най-тържествения период от историята на света! Участта на лутащите се човешки маси, населяващи земята, е пред непосредствено разрешение. Нашето бъдещо благополучие, а и спасението на другите, зависят от посоката, в която вървим сега. Имаме нужда да бъдем водени от Духа на истината. Всеки последовател на Христос трябва сериозно да се запита: “Господи, какво искаш да направя?”. Имаме нужда да се смиряваме пред Господа с пост и молитва и да разсъждаваме много върху Неговото Слово, особено върху сцените на съда. Сега трябва да търсим по-дълбока и по-жива връзка с Божествените неща. Нямаме нито миг за губене! Около нас се развиват събития от най-голяма важност! Намираме се на омагьосана от Сатана почва. Не спете, Божии стражи! Врагът бди отблизо, готов във всеки момент да скочи върху вас и да ви направи своя плячка, ако се отпуснете и задремете.

Много хора се мамят по отношение на истинското си състояние пред Бога. Те са доволни, че не вършат лоши неща, а забравят, че Бог изисква от тях добри и благородни дела, които не са извършили. Не е достатъчно само, че са дървета в Божията градина. Трябва да отговарят на Неговите изисквания и да дават плод. Отговорни са за доброто, което са пропуснали, но биха могли да извършат чрез Неговата подкрепяща благодат. В книгите на небето са отбелязани като хора, само обременяващи земята. И все пак, случаите даже и на такива хора не са напълно безнадеждни. Сърцето на дълго търпеливата Любов все още се застъпва за онези, които не са обръщали внимание на Божията милост и благодат. “Затова казва: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. И тъй, внимавайте добре как се обхождате…, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши”.

Когато дойде времето на изпитанието, ще се открият всички направили Божието слово правило в живота си. През лятото няма забележима разлика между вечно зелените дървета и другите. Но когато настъпят зимните бури, вечно зелените си остават непроменени, докато другите смъкват листната си украса. Така и християнинът по име с неискрено сърце не се различава на вид от истинския християнин, но точно пред нас е времето, когато разликата ще се открои. Нека само се появи съпротива, нека фанатизмът, тесногръдието и нетърпимостта отново вземат надмощие, нека се развихри преследване – и полусърдечните и лицемерните ще се разколебаят и ще отстъпят от вярата си. Истинският християнин обаче ще застане и ще устои твърд като скала, с по-силна вяра и с по-светла надежда, отколкото в дните на благополучието.

Псалмистът казва: “По-разумен съм…, защото се поучавам от Твоите свидетелства… Чрез твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път”.

“Блажен оня човек, който е намерил мъдрост…”, …”ще бъде като дърво, насадено при вода, което разпростира корените си при потока, и няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод”.