„С богат не дружи, със силен не се бори.“

Теорията за икономиката и парите е оказала и оказва трайно влияние върху облика на нашия свят през XX и XXI век. Например фактът, че Джон Мейнард Кейнс настоява за въвеждане на световна валута и същевременно за силен държавен контрол, упражняван от суверенни страни, не е лесно да бъде съвместен с обикновената логика.

В доклада на Международния валутен фонд се обяснява, че пускането в обръщение на нови световни пари било важно, за да се създаде „стабилност“ и се дават съвети на правителствата как би могъл да бъде осъществен прехода от национална към глобална валута.

На емитираната от една Световна централна банка глобална парична единица, например банкора, ще се гледа като на стабилен носител на стойност, заложен конструктивно, тоест без да е обвързан изключително и само с пред поставените условия на някоя конкретна икономика. Международен Валутен Фонд, натрупване на резерви и международна монетарна стабилност, 13 април 2010 г.

Точно в това се състои основният проблем. От практиката на Европейския съюз и опита с еврото вече знаем, колко е трудно да бъдат съединени в едно хармонично цяло интересите на толкова голям брой различни култури и техните изисквания. И тъй като това е невъзможно, през 2010 г. МВФ предприе радикална стъпка в разрез с всички действащи правни норми, поставяйки под опека и лишавайки от самостоятелност суверенните държави-членки на Еврозоната. един подход, който илюстрира как евентуално ще бъдат наложени световните пари.

„Допълнителните препятствия при разширяване на базираната върху специалните права за тиражиране система включват също възможна съпротива от страна на държави, които не биха спечелили от въпросните специални права.“

Аха! Значи системата няма да е изгодна за всички! Защо тогава всички трябва да участват в нея доброволно?

По-нататък се обяснява, че въпреки това, с помощта на драконовски икономически мерки, планираните стъпки можело да бъдат постепенно осъществени.

„Ясно е, че някои от идеите, които се дискутират тук, в обозримо бъдеще няма да бъдат възприети, докато не се стигне до драматична промяна и до органична потребност от обединение в международен аспект.“

В случая думата „потребност“ е особено интересна (смисловият ѝ спектър включва: „желание“, „копнеж“, „стремеж“), защото чрез нея става ясно, че целта на МВФ по всяка вероятност е да предизвика подобен вътрешен глад, апетит за глобално сливане! Но по какъв начин?

Въвеждането на еврото беше първата важна крачка по пътя към световната валута. То бе наложено против волята на огромното мнозинство граждани на Европейския съюз и дори против волята на много политици. Еврото доказа на тайното световно правителство, че с добра пропаганда и малко натиск може да бъде прокарано всичко, независимо колко е вредно за населението на континента. А ако се прави задкулисно и без привличане на общественото внимание, може да се очаква обикновеният човек да отстъпи пред много, много дръзки и несправедливи искания. Няма никакво съмнение, че глобалната парична единица е в процес на „моделиране“. Въпросът е само как ще изглежда, кого ще облагодетелства и кога и как ще се появи.

Банката за уреждане на международни плащания BIZ на свой ред информира в един доклад от март 2010 г., че всички страни-членки са толкова отчайващо дълбоко затънали в дългове, че сегашната финансова система на практика вече не подлежала на спасение. За по-голяма яснота се дават примери как са нараствали задълженията на отделните държави в периода от 2007 г. до 2011 г.: Австрия от 62% на 82%, Германия от 65% на 85%, Гърция от 104% на 130%, Италия от 112% на 130%, САЩ от 62% на 100%. После се посочват водачите в състезанието по темп на задлъжняване: Испания от 42% на 74%, Великобритания от 47% на 94%. А световен шампион в дисциплината „дългове“ за момента е Япония от 167% на 204%!!! Е, и това ако не се нарича гарантиран банкрут на държави!

Всички големи организации на клана Рокфелер, свързани с ООН, BIZ и МВФ с твърда решимост произвеждат данни предназначени да докажат, че въвеждането на световна валута е неизбежно.

Но защо критиците на Новия световен ред толкова силно се съпротивляват срещу въпросната глобална парична единица? Какъв е скритият в нея проблем?

Ами, от една страна, защото една пренастройваща реформа, както беше с еврото, би донесла само неблагоприятни последици за гражданите и те със сигурност биха загубили отново. От друга страна, защото при наличието на само една-единствена валута вече не би било възможно човек да се изплъзне от „вниманието“ на Големия брат, както го е описал Джордж Оруел. Ако се окаже, че някой не приема повече политическите или стопанските порядки в дадена страна, той не би имал никакъв шанс да потърси различна икономическа среда, понеже всичко ще бъде обхванато в огромен единен пазар, управляван от едноличен „авторитет“ – диктатор.

За задкулисните вдъхновители от висшите финансови кръгове, които ще емитират тези световни пари, това би била идеалната последна крачка към установяване на тотален контрол. Тъй като щом паричната единица е само една, количеството пари в обръщение може да бъде променяно произволно, а инфлацията да се прилага по собствено усмотрение. Никой вече няма да бъде в състояние да намери спасение в друга валута. Бягството ще бъде невъзможно.

Освен това е почти сигурно, че една глобална валута в крайна сметка би довела до система за безкасови плащания. Пътят към нея вече е трасиран, но докато все още в обръщение има известно количество парични знаци (нека си припомним, че те са около 7% от всички пари в нашия свят), отделната личност ще продължи да разполага с малко свобода. Когато плащам в брой, никой освен мене и продавачът не научава кога, къде и какво съм купил с парите си. Никой не знае, колко точно пари притежавам – обстоятелство, което може да се разглежда като конкретна форма на свобода.

При безкасовото плащане Големият брат, в случая фирмата, която приспада стойността на покупката и извършва баланса по кредитната или дебитната карта, научава за мене всичко, всичко до последната подробност. Между другото вече всеки е наясно, че подобни данни са трудни за опазване. Компютърното списание „Уайърд“ например пише в изданието си от 27 декември 2010 г“:

„,,Епъл“ и цял ред разработчици на апликации за айфони като „Пандора“ и „Дикшънъри“ получиха съдебни обвинения в понеделник, защото тайно са помагали на своите рекламни партньори да създават профили на ползватели на айфони без тяхно съгласие, включително местонахождението им.“

Много по-голяма обаче би била опасността, някой по всяко време да бъде в състояние да нулира авоарите ви, а вие да нямате никаква възможност да се защитите. Вече не би имало „бели пари за черни дни“, които да бъдат скрити или оставени на съхранение някъде, за да може в случай на нужда човек с тях да наеме такси, да хапне нещо топло или даже да си купи билет за самолет, с който да отиде на друго място. Ако някой престане да харесва режима на управление, не би успял да се измъкне от хватката му без пари в брой, защото при всяко заплащане на услуга адресът на извършването ѝ се изписва автоматично.

Но кой би се занимавал с това? Кой би имал интерес да манипулира средствата ви?

Отговорите на този въпрос са няколко. Тъй като досега вече сме били мамени и заблуждавани от банки, държавни и международни институции и чрез контролирана инфлация и нови данъци сме подложени на непрекъсната експроприация („отчуждаване“, „изземване на активи“), не бихме се учудили, ако това стане продължение на дейността на същите институции, само че много по-задълбочено и широкообхватно. Защо не, ако имат съответния потенциал?

Следващата възможност се отнася до класическите криминални среди. Като че ли сред тях има различни типажи, които биха отговорили на този въпрос. На първо място хакери, тоест модерни крадци, които за удоволствие или водени от някакви други мотиви, просто биха „закрили“ дадена сметка, а с това и цялото битие на някого.

Скандинавците са нагледен пример за нас, защото са световни шампиони по разплащане с карти и чипове. Не ги е страх дали ще загубят личната си свобода, защото при тях рекламата върши много сериозна работа. В Швеция от 2009 г. е в ход кампанията „Безкасово плащане сега!“. На нейната страница в Интернет непрекъснато се съобщава за напредъка в борбата с монетите и банкнотите, а за общ тематичен знаменател се използва лесно разбираемият девиз: „От пари в брой все още имат нужда само баба ти и банковите обирджии!“. Точно такива са аргументите на поддръжниците на безналичното разплащане: вече няма да се губят и пренасят пари и човек няма как да бъде ограбен…

Е, поне не при пряко улично нападение. Това е вярно. Но във всеки случай аргументът е чиста безсмислица, тъй като всяка година се извършват милиони кражби при Интернет банкирането или чрез копирани данни от карти, чрез изтегляне и преместване на авоари за стотици милиарди евро.

Бъдещето обаче, ако всичко върви според волята на Илюминатите, ще принадлежи на чиповете, през които всички ние ще трябва да си плащаме, по един или друг начин.