„Майката обича нежно, бащата – силно.“

Както вече по-рано беше казано, еволюцията се стреми да запази нещата, които са се развили чрез нея и ако е необходимо, да ги пригажда и да им намира нови приложения. Системата на удоволствието и доволството, която поражда чувство на спокойствие, безопасност и без метежност е била пригодена да функционира по нов начин с появата на топлокръвните бозайници. Тя се е превърнала в система, задвижващите ефекти на грижата, обичта и топлината. За да й помогне да изпълнява тези си функции, еволюцията е въвела нови хормони, сред които вазопресина и окситоцина, последния от които е особено важен за чувството на близост с другите, сигурността и благополучието. Едно от най-важните открития през последните години е, че системата на успокояването и доволството е изиграла важна роля за развитие на грижовното и привързано поведение при бозайниците.

Нека да разгледаме еволюцията на грижовното поведение. Грижовността се е развила в резултат на генетични ползи за тези, които са я проявявали. Тя е позволявала на потомците и генетичните родственици да оцеляват и да се възпроизвеждат, способствала е за изграждането на съюзи и приятелства.

В еволюционната психология това явление се нарича алтруизъм. В случаят нас ни интересува начинът, по които грижата действа в мозъка ни и връзката й със състраданието. С други думи трябва да разгледаме по-задълбочено социалните манталитети на грижовността, които по-рано вече обсъдихме.

Грижата за поколението се е превърнала в изключително успешна стратегия и е претърпяла сериозни еволюционни промени и развитие в течение на милиони години. Ползите от това са очевидни. За сравнение погледнете костенурките. Тези влечуги снасят хиляди яйца, после ги оставят да се излюпят и да оцеляват както могат. Видът им оцелява единствено благодарение на огромния брой снесени яйца, 98% от излюпените не достигат зряла възраст, а стават плячка на акули, лисици и птици или загиват от други напасти. Погледнато от този ъгъл, животът на костенурките е същински ад. Посланието е, еволюирането на мотиви, чувства и поведение на загриженост.

Появата на бозайниците поставила началото на еволюцията на значима стратегия (архетип, социален манталитет), който постепенно щял да разцъфне и да се превърне в основа на състраданието. Бозайниците се грижат за своите малки: те се интересуват от тях и се стремят да осигурят благоденствието им. С това поведение те успяват да защитят потомците си от хищници и заплахи и да им дадат сигурност, леговище от което да опознаят света и да се завръщат.

Разбира се, в началото грижата била чисто механична и действала според ясни черно-бели правила като например: „Нахрани тези в бърлогата“. Имало конфликти на интереси между родители и малки и някои родители не били особено грижовни. Все пак това не бива да преиначава представата за този фундаментален еволюционен скок към съзнание, ориентирано към другите, реагиращо на техния зов и стремящо се да им помага да се развият и осъществят като вид.

Преди времето на приматите и на хората грижовните отношения и съответния социален манталитет вече били еволюирали до съвкупност от желания и компетенции: родителите вече не само защитавали малките си, но и любещото им поведение на съзряването на техните мозъци. Разбира се, при хората ролята на обучение и наставляване на децата остава жизнено важна през целия им живот.

По-късно отново ще се върнем към тази стратегия, защото тя стои в основата на състраданието, тоест, способността да се интересуваме от благополучието на другите, да страдаме, когато и те страдат и да изпитваме желание да им помогнем. Причините да го правим е, че това благоприятства физическото ни здраве, укрепва чувството за благополучие и вътрешния покой и помага за създаването на позитивни, не агресивни отношения с другите хора.

При бозайниците майката осигурява храна, уют и топлина на малкото си и по този начин го успокоява и му дава усещане за сигурност. Ако малкото бъде застрашено, то ще изтича към майка си, нейното присъствие ще го утеши и ще му върне чувството за безопасност. Вече спокойно и уверено, че е на сигурно място, то отново ще може да играе и да изучава света наоколо. Ако отношенията им вървят добре, до края на живота си бозайникът ще свързва доволството и благополучието с чувството на приемане и обич.

Голямата част от родители знаят, че освен да закрилят децата си една от най-важните им задачи е да помагат за регулирането на техните емоции, Един от начините за това е чрез милувки и прегръдки. Когато са уплашени всички маймуни търсят комфорт и се гушват в майките си или ако са възрастни индивиди, една в друга. При бозайниците физическия комфорт е основен стимул за успокояване, необходим за мозъка, за да регулира системата на заплахи и самозащита.

Изследванията на професора по неврология Роберт Саполски ясно показват, че привързаните (грижовни) взаимоотношения, които бозайниците поддържат с родителите си и начина, по който те ги успокояват и утешават са жизнено важни за развитието на мозъка и регулират емоциите и заплахите. Това е ключов регулатор, от части защото стимулира системата за успокояването и отключва действието на естествените опиати.

През 1994 г. Саполски пише: „Докосванията е едно от основните преживявания за бебето, независимо дали е гризач, примат или човек. Ние с готовност мислим за стресорите като за неприятни неща, които могат да се случат на един организъм. Понякога стресор може да бъде неуспехът да се осигури нещо на организма; липсата на докосване, изглежда е един от фундаменталните стресори на развитието от които можем да страдаме.“

Друг виден изследовател, Тифани Фийод, отдавна наблюдава ефекта от докосването върху хормоните на стреса, настроенията и общите ни чувства за благополучие. Тя и нейните колеги показват, че например, недоносените бебета се развиват по-добре, ако биват галени и докосвани, отколкото бъдат оставени сами. Любовта е важна и то много важна.

Обърнете внимание, колко често сравняваме доброто отношение на другите с докосване: „Добрината ти докосна сърцето ми.“ Трагично е, че поради ужаса от педофилия днес на учителите не е позволено да докосват и прегръщат разстроените деца, или че сме принудени да ги пръскаме със спрей против слънце, но не и да го втриваме в кожата им. Подобни забрани със сигурност са били измислени от хора, които си нямат ни най-малка представа за човешката психология, със случващото се с мозъка ни, когато сме настроени и за нуждата ни от утеха. Все повече са доказателствата, че днес децата намират детските ясли и заведения по-стресиращи, отколкото се смяташе и една от възможните причини за това са недостатъчните ласки. Ето един много сериозен и нетърпящ отлагане въпрос.

Системата на успокояването възприема сигналите на грижа и подкрепа от другите хора, които ни подсказват, че сме в безопасност. Затова начинът, по който родителите разговарят и показват интерес към децата, интонацията на гласа им и изражението на лицето им, споделянето на положителни чувства, уважението към чувствата на децата – всички тези сигнали казват на малките, че са обичани и ценени. За мозъка това си е същинска добра новина. Така успокояващата система предава на системата на заплахите: „Тук всичко е наред. Има кой да се грижи за нас, в безопасност сме“.

Тези преживявания оказват голямо влияние върху развиването на детския мозък в определени отношения. Възприемането на грижовното отношение е начинът, по който емоционалните регулационни системи се настройват за бъдещия живот и по който се стимулират положителните емоции. Грижовното поведение дава възможност на децата да запазят емоционални спомени, които в последствие се превръщат в ресурс за зрелия живот. А освен това има голямо значение за по нататъшния баланс на трите регулационни системи. Днес разполагаме със сведения, че ако се радваме на грижи в детството, това ще ни помага да се справяме с възходите и спадовете в живота; това е едно от нещата, които ни правят устойчиви на стреса. Други такива са подкрепата и грижовните отношения в настоящето, както и способността да се отнасяме благосклонно, а не сурово към самите себе си.