„Със съгласие малките стават големи, а без съгласие големите работи стават малки.“

Енергетични и информационни възможности на егрегора. Нека първо си припомним какъв е смисъла на думата „егрегор“? Това е, например, механично съединение на няколко части в едно цяло или съединение на няколко машини за работа в комплекс. А за хората, това означава „съединение“ (единение). Ако параметрите на настройка на енергетиката на някакъв човек съответстват на параметрите на егрегора (състава на полетата, входящи в биополето, честотата на полетата, поляризацията и т.н.), то в този случай егрегора може енергийно да:

– прегори човека (за този случай, например, казват „изгорял“ на работа, от преживяване, от мъка и т.н.);

– смачка човека (за това, например, казват „разкиснал се е“, „станал е като размазан“ и т.н.);

– подхване и отнесе човека (за това казват „хлопа му дъската“, „сбръчкал се е“, „за циклил е на нещо“ и т.н.).

Всичко това е възможно, ако в своето съответстващо настройване с енергетика човек се самообръща в своя вътрешен свят към информация, която е свойствена за съответстващия егрегор.

Това е възможно също така, ако човек не е способен да се възстанови от опита на някакъв егрегор (егрегориален опит) да възбуди у човека съответстващата информация, за да може след това здраво да привърже такъв човек към себе си. Мнозина, навярно, са забелязвали в живота, че към тях се „привързват“ „натрапчиви мисли“, които е било трудно да прогонят. И в този случай хората са се замисляли: „Защо на мене такава глупост ми е влязла в главата?“ Ето това е един път „същия този случай“: егрегориален опит да възбуди у човека определена информация, за да може в бъдеще човека да се ръководи и действа в съответствие с тази информация. Характера на такава информация може да бъде най-разнообразен: от баналното „ходи и се напий с вино“ до криминалното „тръгни и убий“.

Ако между човека и егрегора се установи устойчив енергетичен контакт макар и в минимална информационна общност, то след това и всичката останала информация „на зададената от егрегора тема“, която човека е обладал, но я е държал не както трябва „в задния двор“ или просто е забравил за нея (или като много важна, пазейки я в „дълбочината на душата“), такава информация може да бъде активизирана от егрегора в поведението на човека. Егрегора може също така временно да блокира паметта, интелекта, нива и системи на организация на психиката. За тези случаи казват: „вцепенил се е“, „никак не мога да съобразя“, „не мога да си спомня“, „излетяло ми е от главата“ и т.н. Ще отбележим, че такава блокировка винаги е временна, а нейната ефективност е различна („забравил“ за дълго или веднага си спомнил, „забравил“ всичко съвсем или забравил някакъв отделен „детайл“, епизод и т.н.).

Но егрегорите могат не само да зловредничат. Егрегорите могат и да помагат. Така егрегора може:

– да предостави на човека достъп до по-рано несвойствена за този човек информация. Това е както казват, че някой „ни в клин, ни в ръкав се заел с политика (история и т.н.)“;

– да внедри в човека несвойствена за него информация в процеса на биополеви контакт. Това е както „дошло му озарение“.

От изложеното трябва да е понятно, че в поведението на човека и неговите намерения следва да се различава:

– личностната съставка;

– егрегориалната съставка.

Т.е. трябва да се умее да се вижда кога човек действа по своя воля, а кога той се намира и действа под властта на егрегора.

Под управляващото въздействие на взаимно антагонистични егрегори. Ако психиката на някакъв човек се намира под въздействието на взаимно антагонистични егрегори, то такива хора сами за себе си казват: „Душата ми се къса на парчета“.

При наблюдение поведението на такъв човек в течение на достатъчно дълго време (като минимум няколко седмици, а може и месеци) ще стане очевидно, че неговото поведение е крайно непоследователно. То е вътрешно-конфликтно и взаимно изключващо се. При което видими причини не се забелязват. Освен това, човек може внезапно, без видими и непонятни за самия него причини да изпитва слабост и подвластност на психиката.

Причината за поява на слабост и подвластност на психиката в този случай се крие в това, че антагонистичните егрегори използват такъв човек в качеството му на „енергетична дойна крава“.

Такова „безпричинно“ и безсмислено поведение, причина за което може да бъде внезапното настъпване у такъв човек на емоционална възбуденост, приличаща на опиянение.

Ще отбележим, че в немалка степен за такова психическо състояние способства употребата от човека на алкохол и наркотици, за което ще бъде подробно разказано в приложението „Тайните за виното“. Често такова поведение на човека можа да стане причина за неговата гибел.

Как управляват магьосниците, екстрасенсите, поповете, шаманите и прочие магове. За всеки практикуващ маг (магьосник, екстрасенс, църковен йерарх, шаман и т.н.), всеки достъпен им егрегор (включително и нечовешките, а например животинските егрегори) се явява за него средство за управление на жизнените обстоятелства на хората, входящи в под контролния на мага егрегор.

В най-общ вид (без детайлизиране) блок-схемата на такова управление (алгоритъм) изглежда така:

– магът в своята глава създава някаква мисловно образна ситуация (мисъл-форма), която по негово мнение ще измени положението на нещата в контролируемата от него група хора в необходимата посока. Тази мисъл-форма представлява сама по себе си напълно конкретен информационен блок, натоварен с определена мяра (текстова, звукова, сюжетна и т.н.). Материалният носител на такъв блок информация се оказва мозъка и тялото на мага и неговото биополе;

– биополето „пренася“ този информационен блок на нов материален носител – егрегор; егрегора в съответствие със своята програма (алгоритъм) преработва този информационен блок и „предава“ („излъчва“) създадената от мага мисъл-форма на всички хора, под контролни на дадения егрегор. Така „идеята овладява масите“ в по-голяма или по-малка степен.

Ефекта на въздействие зависи от „мощта“ на мага, от неговата способност да създава впечатляващи мисъл-форми, а така също и от създаването на съответната обстановка на процес на „съпровождане внедряването на мисъл-формата“ (ритуали и темподобни действия в зрителния и звуков диапазон). Примери за създаване на такава обстановка могат да бъдат заклинанията на шамана, църковната служба, завършваща с проповед на свещенослужителя, събрание на масоните с ритуали за посвещение, конференции на учени, политиците с ритуалните избирания на ръководни органи и излизащи „авторитети“ и др.

Така маговете чрез егрегора управляват възникващи ситуации в живота на хората.

Но именно от ситуацията се нареждат отношенията между конкретните хора. Цялата съвкупност на тези отношения се подрежда в определена система на обществени отношения, която на свой ред определя състоянието и живота на обществото като цяло.

Подобна блок-схема е използвана за описание процеса на изцеление от екстрасенса на болен човек. В народа отдавна е известно, че „всички болести са от нерви“. Този тезис от позиция вече на получените знания означава, че у човека „се е счупил“ „алгоритъма на работа на главния мозък“, „отклонил се е“ от нормалната си работа. На практика това означава, че човек преживява нещо, което го мъчи, угнетява го и т.н. Тоест най-основната „частна мяра“ от неговата „обща многомерна мяра-матрица“ се е отклонила в тази или онази посока. Един път „мярата“ измени ли се, то тя в някакъв образ е изменила и информационното състояние на човека. А един път това стане ли, то това в съответствие с триединството води към „материализиране“ – у човека се е появила язва на жлъчката. Той започва „материята“ да лекува с „материя“ – таблетки, тинктури, екстракти и т.н. И това може да помогне за известно време. Все едно скоро язвата ще се отвори отново.

Какво прави екстрасенса – изцелител? Той сяда пред болния и въздейства върху него със своя „екстрасенсов магически поглед“, с някакъв „непонятен“ шепот (звуци), своето биополе и т.н. „специални прийоми“ „цапардосват“ болния. Но го „цапардосват“ не просто така, а целенасочено. Той след такова свое информационно въздействие изменя в нужната посока информационното състояние на човека, което на свой ред довежда до възвръщане на „частната мяра“ на човека в нужната посока (а следователно и „общата мяра“). И в съответствие с триединството става „материализирането“: язвата зараства.

Такава е общата схема. Друг е въпроса, че екстрасенса-целител трябва да умее да постави диагноза, да знае как да гледа и какво да шепти.

Неговото информационно въздействие може да се допълва от отвари, запарки. Но те се явяват само допълнение на информационното въздействие, те служат или за снемане на болката, или като усилване на информационното въздействие, тъй като много хора, за да „повярват“ в изцелението, трябва да видят някакво лекарство. Това е така, защото мнозина не признават и не разбират обективното съществуване на информацията, тоест не разбират триединството. Те макар и да ходят на църква, по същност се явяват материалисти.

Що се отнася до екстрасенса-знахар, то той всички свои навици, като правило, е унаследил от своите родители или родственици. Сега мнозина специално се обучават в тези методи за лечение.

Всъщност, именно така и са лекували в древността, т.е. това е проявление на древните народни традиции, на народната култура. Затова тези методи трябва да се нарекат традиционни, а непонятно защо (?) ги наричат не традиционни. Не традиционни методи на лечение използва нашата официална днешна медицина.

Сега на всички читатели трябва да им е станало понятно, че всеки човек може да прави това сам със себе си в режим на самоуправление. Просто на това трябва да се обучават всички хора от детството. Но това вече трябва да бъде друго жизнеустройство, друга концепция на управление на всички обществени процеси.

Да се върнем към маговете, шаманите и магьосниците. Тук е необходимо да си спомним за двата типа мироглед: мозайката и калейдоскопа. Магът създава мисъл-форма на основание на своето субективно разбиране за ситуацията. Но абсолютното болшинство днес съществуващи магове са подготвени и възпитани в рамките на библейската култура. След това няма нужда да говорим за това, какви мисъл-форми те са способни да създават.

Ако се говори за тържествуващата сега в нашето общество безнравственост, то тогава ще се окаже, че за много магове егрегора може да стане и става средство за анонимното използване за „лични цели“ възможностите на хората, входящи в под контролния на мага егрегор. При това следва да се отчита, че това е възможно при условие, че такива под контролни хора са неспособни, първо да си изяснят целенасоченото възбуждане на тяхната психика от страна на егрегора. Второ, даже ако те са си изяснили такова въздействие от страна на егрегора, то трябва още и да умеят да се отдръпнат из под неговото влияние. А най-добре от всичко е, и това е трето, да са способни да оградят своя вътрешен свят от нахлуването в него на всеки егрегор.

Самите „магове“ (както, впрочем, и всички хора) трябва да знаят, че и сам „мага“, контролиращ свой егрегор, може да бъде управляем отвън като биоробот със средства, излизащи извън пределите на неговото разбиране. Та чувствителността на мага не е безпределна, а психиката на много хора е организирана йерархически. Вследствие на това не всички „магове“ могат да „прозират“ в „по-високи“ и недостъпни за тях нива на йерархия на „финия свят“ (т.е. йерарахията на егрегорите). Затова те искрено могат и да не подозират за своята под контролност на егрегор с „по-високо“ ниво на разбиране и оценка на всичко, което става в живота на човешкото общество, още повече, ако това се отнася за глобалната политика.

Ярък пример за това се явява цялата църковна йерархия. Затова, за да избегнат тази участ, и самите магове, и обикновените хора, на първо място трябва да знаят и разбират основите на Управлението.

Магът може да се окаже също така не просто сляп изпълнител, биоробот на егрегора, но мага може да стане неволно, пленник на егрегора. Причината за такова робство се явява биополевата енергетична зависимост на мага от егрегора. Тази зависимост възниква, когато обичайното за мага комфортно ниво на неговата енергетика (неговия енергиен потенциал) в обичайния живот става зависимо и се обезпечава за сметка на преразпределението на енергия в системата „маг – егрегор – група хора“ в полза на мага.

Пример за такъв енергиен вампиризъм се явяват „пламенните оратори“ („трибуни“), като например „Анпилов“. Мнозина навярно са обърнали внимание, че на него преди и по време на излизане даже ръцете му треперят. Може да се каже на съвременния младежки жаргон, че такива магове– „вождове“ „се кефят“ от своите излизания пред народа. След техните встъпления от тях често може да се чуе въпроса: „Е, как беше?“. За тях е важно КАК, а не КАКВО са казали. И, най-главното, те не могат без тези „подпийвания“ да живеят комфортно! У тях при насилствено отклоняване от излизане пред публика или при тяхното самостоятелно отдръпване от публичната дейност ще става нарушение на биополето на такъв маг-неволник, тъй като без помощта на егрегора такива магове са неспособни самостоятелно да приведат своята енергетика към комфортно за тях ниво.