„За един час може да се разруши това, което се създава с векове.“

След като изяснихме въпросите „Как?“, „Къде?“ и „Кой?“, логично идва ред на въпроса, който мнозинството от Вас си задават, вечно изникващия въпрос „ЗАЩО?“. Защо има хора, които вършат всичко това?

Тук краткият отговор би бил: „Защото имат възможност!“. Вършат го, защото никой не ги възпира. Но за повечето от Вас той няма да е достатъчен.

Мисля, че преди да се задълбочим в този въпрос, е важно да припомним нещо, което по-голямата част от хората редовно оставят на заден план без внимание – съображението, че на нашата планета едно общество, изградено върху мир, хармония и любов, би било изключение. Поне в исторически аспект подобни изключения са много редки. Ние живеем с измамната илюзия, че уж сме част от някаква свободна социална формация. Не ни и минава през ум възможността да избухне война, особено ако сме родени след 1945 г. в Западна Европа. Ако разговаряте с хора, които са се появили на белия свят в периода между двете световни войни, ще видите нещата по коренно различен начин.

В Западния свят по-младите поколения се опират на разбирането, че жените и мъжете трябва да имат еднакви права, че всички хора са равни, че в нашето общество съществуват законност и справедливост. Това обаче е лъжлива „констатация“, която ни се внушава чрез една „просветляваща“ духа образователна система и един унифициран медиен хоризонт.

В Швейцария жените получиха избирателни права чак през 1971 г. На испанските жени беше разрешено да откриват собствени банкови сметки едва след 1976 г. Лихтенщайн разреши на нежния пол да гласува през 1984 г., а в Кувейт през 2001 г. Върховният съд отново забрани женския вот. Във Федерална република Германия до 1977 г. омъжените жени нямаха право да ходят на работа без изричното съгласие на своите съпрузи. По данни на ООН днес повече от 12 милиона души на практика се третират като роби. Преобладаващата част от тях са деца и младежи, които непрекъснато биват заставяни със сила да работят или да проституират. Според един доклад на „Организацията за подпомагане на деца в нужда“ през 2009 г. в Хаити около 300 хиляди деца са водили живот на домашни роби в домове на фамилии от висшата и средната класа предимно в столицата Порт-о-Пренс. Малко след земетресението от 12 януари 2010 г. бяха арестувани десетима американци при опит нелегално да изведат от Хаити 33 деца. Интересно какви са били намеренията им!? Понастоящем в САЩ според доклади за служебно ползване десетки хиляди хора продължават да бъдат държани като домашни роби. Те са предимно младежи от улицата, които се очаква никой да не издирва.

Какво общо има това с нашата тема ли? Твърде много! Щом си задаваме въпроса „Защо фамилиите Ротшилд, Рокфелер и Гейтс подлагат света на всичко това?“, е важно да осъзнаем, че са в състояние да прокарват кроежите си, единствено защото толкова голям страничен „персонаж“ партнира в постановката им и подкрепя тяхната система. Тя работи, само понеже болшинството хора извръщат поглед и си дават вид, че нищо не знаят.

През последните години социолозите стигнаха до убеждението, че престъпления се извършват най-често от лица, които изобщо не са засегнати от психични заболявания. В историята на човечеството престъпността не е някакво рядко изключение, а винаги е била естествено явление. Конго, Руанда и бивша Югославия са само няколко актуални примера. Разликата между тях и онова, което Илюминатите вършат (и особено, което имат намерение да извършат!) е единствено в мащабите и „опаковката“ на мотивите за предприеманите действия. Съдържанието е същото.

Експериментално е доказано от психолози, че повечето хора са готови да измъчват себеподобните си, ако обстоятелствата внушават, че това би било правилно. През 1961 г. един изследователски екип оборудвал малък затвор в мазето на Станфордския университет и подбрал известен брой студенти съответно за ролите на затворници и надзиратели. Няколко дни по-късно надзирателите започнали да подлагат на мъчения затворниците. Те разработили методи, с помощта на които да ги държат в подчинение и да потушават евентуални бунтове, давали и отнемали привилегии. Наказвали арестантите като ги карали да правят лицеви опори или ги лишавали от техните дрехи и легла. Реакцията на преобладаващата част от малтретираните на тези мерки била във вид на сериозни психични проблеми. Изследването, добило известност като „Експериментът на Милграм“, се е превърнало в сюжетна линия на немалко филми. Един от тях е например немският игрален филм „Експериментът“.

Геноцидът срещу арменския народ (1915-1916), срещу евреите (1939-1945) или срещу племенната група тутси в Руанда (1994) се различава незначително от онова, което скритите господари на света вече години наред ускорено тласкат към осъществяване с помощта на стотици милиони долари. Като изключим една малка подробност: техните дела не могат да бъдат осъдени от международната общност, поради това, че ООН определя понятието „геноцид“ в чл. II на своя устав като „едно от следните действия, извършено с намерение дадена народностна, етническа, расова или религиозна група да бъде изцяло или частично унищожена“.

• избиване на членове на групата;
• причиняване на тежки телесни и/или психически повреди на членове на групата;
• преднамерено поставяне в условия на живот, насочени към пълно или частично физическо унищожение на групата;
• постановяване на мероприятия, целящи възпрепятстване на раждаемостта (буквално: „осуетяване на бременност“);
• насилствено прехвърляне на деца от дадена група в друга (принудителна натурализация).

Това, което Илюминатите планират, не е насочено против някоя конкретна нация, етнос, раса или религиозна общност. То е замислено против всички хора, които не допринасят за тяхното превъзходство, не участват във водената „Голяма игра“ и не се ръководят от правилата ѝ. Или както почти непреводимо ги наричат: „онези зле изпрани грубияни“.

Така че отговорът на въпроса, който си зададохме след встъпителното „ЗАЩО?“, е: ТЕ вършат това, защото разполагат с потенциал и никой не им пречи!

Другият въпрос, който постоянно възниква в тази връзка, гласи: „Но ако замърсят въздуха, водата и почвата, как биха могли да избегнат вредата от ефекта върху самите тях?“.

Може би това е чиста проба глупост или пък арогантност, самонадценяване, загуба на чувство за реалност. Можем да го наречем както искаме, но може би това е проявява на поведенческия феномен „Затваряме очи и напред!“. Всеки се надява, че лично на него нищо лошо няма да му се случи, защото счита себе си за необикновено изключение. Така е в уличното движение, при кражбите на дребно, при укриването на данъци и списъкът продължава с все по-мащабни примери. Хората мислят, че за тях последствия не се очакват, най-малкото тогава, когато те са достатъчно подплатени със самоувереност и разполагат с нужната солидна поддръжка.

Най-богатите личности в света притежават големи поземлени имоти в Канада, далеч от всеки намек за цивилизация. През последните няколко десетилетия значителен брой свръх богаташи си купиха там огромни имения и си построиха убежища за „Деня X“, включително бункери и подземни градове. За 2011 г. се смяташе, че разпръснатите по целия свят подземни градове са около 120. В тях стотици хиляди хора биха могли да оцелеят продължително време в случай на атомна война, сблъсък с метеорит, природни катаклизми или смъртоносна газова атака, за изтребление на големи човешки маси.

Съвместно с фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ Норвегия оборудва във вечните ледове на Свалбард семенна банка, в която се съхраняват семена на повече от 450 000 различни растения от целия свят. Това струваше на Бил Гейтс все пак 200 милиона крони или приблизително 25 милиона евро. Неговият „Глобален тръст за посевно разнообразие“ е тясно обвързан с ООН и получава финансова подкрепа от нея.

По всичко личи, че в някои висши кръгове са в очакване на ужасна катастрофа, която би могла да унищожи голяма част от живота на планетата.

Както се казва, няма огън без дим. Елитът не крие плановете си да преживее подобен развой на събитията и след това да създаде такъв порядък, какъвто счита за „истински“.

Звучи като безумие? Да, нещата биха могли да се приемат по този начин.