„Който има склонност да лъже не вземай за приятел.“

Днес ЦРУ е разсекретило стотици досиета по програмата АРТИШОК и някои съвпадат с периода, когато д-р Олсън е ходел на чести командировки в Европа. В един меморандум от 12 февруари 1952 година, първоначално с гриф строго секретно, става дума за разговора между автора на меморандума и друг човек. ЦРУ е заличило и двете имена.

Следните пасажи, макар и на развален английски, са доста интересни: [Заличено] проследява автора на дълъг документ, който явно е бил обикновено предложение за разширяване на АРТИШОК в страната и чужбина и включва изложение от приблизително [заличено]. Този план повече или по-малко предвижда оборудването на лаборатория в Съединените щати (някъде наблизо) и голяма работна площ в чужбина.

Предложението на [заличено] очевидно има долу-горе следния вид:
– ОНР ще наеме или вече е получил обещание за медици, учени и др., които ще сътрудничат в прилагането на най-последните техники от всякакви видове върху чуждестранни субекти.

– Тези техники ще бъдат преподавани на и осъществявани от различни институции на САЩ, като [заличено].

– Тези хора ще бъдат нещо като свръх експерти с дълбоки познания по психиатрия, психология и медицина; те ще работят със субектите в реални условия.

– Субектите ще бъдат главно индивиди [заличено] или индивиди, от които Управлението иска да се отърве. [Заличено] субекти, че е имало [заличено] или всякакви видове, където могат да се намерят достатъчно количество субекти.

– Ще бъдат прилагани последните „идеи“ като електрошок, лизергинова киселина, наркотици, електро енцефалограф, хипноза и т.н., и т.н.

– Разбира се, старата идея „Блубърд“ за екип от разпитващи се отхвърля, тъй като тези експерти ще могат да дават наркотиците, да провеждат разпитите и да вършат сами всичката работа, очевидно на индивидуална основа.

Колко жертви на тези програми на ЦРУ са били подлагани на въпросните „техники“, остава тайна.

През юни 1964 година Сид Готлиб преименува МКУЛТРА на МКСЪРЧ. Мисията на тази програма е да ръководи седем подпроекта, най-вече занимаващи се с разработването на химични и биологични вещества, които дезориентират, компрометират, нараняват или дори убиват мишените.

Много нищо неподозиращи субекти са станали жертви на тези програми. Използвайки различни болници и заведения на Националния институт по психично здраве, д-р Харис Изабел ръководи Център за изследване на пристрастеностите в Лексингтън, Кентъки, използвайки ЛСД и множество недоказани наркотици. Особено ужасяваща е склонността на д-р Изабел да набелязва негри и хомосексуалисти за експериментите си.

Много други групи използват нищо неподозиращи мишени в продължителни контролни изследвания на поведението, като използват различни химически вещества. Такива са: групата, оглавявана от д-р Боб Хайд в Бостънската психиатрична болница, Карл Пфайфър в Медицинския факултет на Илинойския университет, Харолд Абрамсън в болница „Маунт Синай“ и Колумбийския университет в Ню Йорк, Луис Джойлън Уест от Университета в Оклахома, без да забравяме Харолд Ходж и неговата група.

По онова време подобни неща са се извършвали и във Великобритания, макар подробностите да са оскъдни. Има една кратка препратка в книгата на Питър Райт „Ловец на шпиони“. Той отбелязва, че „в цялата област на химически изследвания през 50-те години кипи доста оживена дейност“ и споменава за една съвместна програма на МИ5 и МИ6 „за проучване как може да се използва ЛСД при разпити, а в Портън се провеждат пространни изследвания.“ (Портън Даун е мястото, където се намира Центърът за изследване на биологичните и химически оръжия на Великобритания.)

Райт не дава дати, но от контекста се разбира, че очевидно говори за 50-те години – периодът, в който Олсън е посещавал Портън Даун. В една статия на автора, написана за „Лобстър“ през декември 1993 година, разкрива, че д-р Грейм Пиърсън, директор на Института за изследване на химическото и биологично въоръжение (ИИХБВ), му пише, че между 1961 г. и 1972 г. седемдесет и двама служещи доброволци са участвали в изследвания с ЛСД във Великобритания. Също така е привлякъл вниманието върху съобщения в „Сънди Телеграф“, че „дузини военнослужещи казват, че са били примамени да участват в болезнени химични експерименти в правителствения център за изследвания в Портън Даун, като са ги излъгали, че помагат в тестването на лекарство за обикновената настинка.“

През 1966 година двама именити учени, Долорес Макмеън, старши офицер по научноизследователската дейност, и К. Гордън Смит, директор на Портън Даун, са използвали безнадеждно болни от левкемия пациенти от болницата „Сейнт Томас“ в Лондон. Очевидно пациентите са се съгласили да им бъде инжектиран смъртоносния вирус Лангут и Киазанур Форест. Казано им е, че той може да противодейства на високите нива бели кръвни телца в кръвта им. Четирима от пациентите са починали, а двама са развили енцефалит.

През 1968 година Ерик Хадън, тогава директор на Портън Даун, признава в едно интервю пред Би Би Си, че CS-газът е бил тестван върху „възрастни, астматици, младежи“. В своето писмо от октомври 1993 година до автора д-р Пиърсън заявява, че в този период са се провели над 200 изследвания върху хора. През 50-те и 60-те тази бройка със сигурност ще да е била далеч по-висока.

Оцелелите от някои от тези ранни изследвания все още са живи. Младши капрал Мик Рочи, сега към петдесетте, е бил помолен да вдиша нервно паралитичен газ през маска. Сега той страда от гръдни проблеми, високо кръвно налягане и нещо, което неговият лекар описва като „мистериозно преждевременно стареене“. Той е участвал в група от 10 души, подложени на тези изследвания.

Друг човек, сега на 60 години, бивш авиомеханик от флота, страда от слепота и болки в очите. През 1951 година е участвал в изследвания, в които са изложили очите му на нервно паралитичен газ, освен това той страда от треперене и неконтролируема мускулна болка, наподобяваща болест на Паркинсон. По време на експериментите е бил юноша и твърди, че никой не го е предупредил за дългосрочните ефекти.

На 31 юли 1995 година автора пише на д-р Г. Д. Коули, директор на ИИХБВ, като е приложил списък от 38 страници с химически и биологични бойни вещества и го е помолил да изброи веществата, с които ИИХБВ е провеждал каквито и да било изследвания или разработки. На 11 август 1995 година д-р Коули му отговорил с известна неохота, но все пак е отбелязал съответните точки от списъка. Те възлизали на 390 групи вещества, сред които: токсин от земноводни, антракс, античовешки вирус на имунната недостатъчност, бактериални токсини, биологични бомби, микробомби, ботулинов токсин, холера, газгангрена, токсин от кобра, конгоанско-кримска хеморагична треска, цитотоксин, дефолианти, ОДНК-вирус, lassa fever, greenmonkey virus, methantrophic бактерия, monkey pox, невротоксини, чума, вирус на шарка, вирус на бяс, резистентен пренасян от кърлежи вирус, вещества за борба с безредиците, вирус на дребна шарка, токсин на тетанус, токсинови оръжия, туберкулоза, тиф, жълта треска и т.н., и т.н.

Сред този колоритен списък от вещества остава още една категория, които са посочени само с имена и номера и за които нищо не се знае, например: BPL, ВНА, blue27/b bomb, freon pe65702a, JEDS, SAEB, tc-83, td-1 agent, nl-1 agent и много други.

В друго писмо от 21 юни 1995 година в отговор на запитване от автора за използването на химикобиологични вещества в населени области, например в Лондонското метро, Коули му пише: „Както споменахме в писмото си от 31 май, изследванията след 1955 година включваха използване на непатогенни симуланти. Във Вашето писмо се говори за тестове в Лондонското метро. Там в периода 1963–64 година бяха провеждани изпитания без генерични наименования, в които се използваха симуланти.“

Все още не е ясно кои тестове са провеждани преди 1955 година и какви химически или биологични вещества са използвани. Все пак в писмото си от 31 май 1995 година д-р Коули хвърля известна светлина върху тестовете отпреди 1955 г.: „Между 1948 и 1955 година бяха проведени няколко изследвания, включващи използването на патогени по Шотландското крайбрежие и Карибите.“

Тъжната истина е, че подобно на американците, Великобритания е следвала политика на използване на зле информирани и нищо неподозиращи цивилни граждани, военнослужещи или чужденци като опитни мишки. Със сигурност гореописаното е само върхът на айсберга.