„Възпитанието започва от люлката.“

В Православната църква има седем тайнства: Кръщение, Миропомазване, Евхаристия, Изповед, Свещенство, Брак и Елеосвещение (маслосвет).

Кръщение.

Това е първото тайнство, което се извършва над човека, който иска да стане член на Църквата Христова. В момента на кръщението човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътствува цял живот.

Когато се кръщават деца, кръстниците се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новопокръстените деца на истините на православната вяра. На кръщавания се дава име обикновено на някой светец.

Миропомазване.

Това св. тайнство се извършва след кръщението. Видимата страна на тайнството се състои в кръстообразното помазване със свето миро, чрез което се дават благодатни сили на новопокръстения, необходими за закрепване и възрастване в новия християнски благодатен живот.

Причащение.

Вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете и вечен живот.

Св. тайнство е установено от Господа на Велики четвъртък на тайната вечеря.

Св. Църква задължава чедата си след надлежна изповед да се причестяват поне четири пъти през годината (през четирите поста).

Св. тайнство причащение се извършва през време на Св. Литургия.

Покаяние.

В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след светото Кръщение. Или това се нарича изповед. Чрез светите апостоли Господ Иисус Христос е дал право на свещениците да изслушват покаянието на каещите: „На които просите греховете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат“.

Добрите християни се готвят за изповед чрез пост, усърдна молитва, размишления и спомняне на греховете. Нерядко изповедникът (свещеник) налага наказание (епитимия) за изкупване на сторените грехове. Това става с особени благочестиви упражнения или усилен пост, даване на милостиня, правене на поклони и пр. Колкото по-често се изповядва човек, толкова по-добре ще води духовния си живот.

Свещенство.

Това тайнство е необходимо за ония лица, които се посвещават в пастирско служение.

Още през Своя земен живот Иисус Христос избрал и подготвил дванадесетте Си апостоли, за да бъдат върховни пастири в новозаветната Църква.

В свещенството има три степени: епископи, свещеници и дякони.

Тайнството свещенство се извършва от времето на апостолите до наши дни чрез полагане ръце над кандидата по време на Св. Литургия, което се придружава с особена тайно извършителна молитва. Ръкоположения могат да извършват само епископи.

Венчание – брак.

Това тайнство е необходимо за ония, които встъпват в съпружески живот.

Младоженецът и невестата трябва да пристъпят в брак по любов и доброволно съгласие. При него се изпросва Божието благословение, за да изпълнят своето съпружеско предназначение.

Елеосвещение (маслосвет)

Видимата страна се състои в помазване с осветен елей. Помазаният получава от Бога благодатта на изцерението от душевните и телесните недъзи. Това тайнство е особено препоръчително за болни християни.

Св. кръст.

Да се носи кръст е не само задължение на християнина, но и негова особена заслуга и чест.

Св. Църква е установила да се кръстим така: най-напред ние полагаме кръстното знамение на челото – вместилище на разума, в знак на обич към Бога с всичкия си ум. Полагаме кръста на гърдите в знак, че обичаме Господа от цялото си сърце и душа. Полагаме кръста на раменете, в знак, че обичаме Господа с цялата си сила и твърдост на душата.

Трите големи пръста се събират и символизират Св. Троица: Отец, Син и Свети Дух. Двата свити пръста символизират двете естества на Иисуса Христа – божественото и човешкото.

Преди 20 века у евреите и езичниците кръстът бил оръдие за екзекуции, предмет на позор и ужас, а за нас, християните, той е оръдие на спасението, предмет на благоговейна почит за всички. Всеки православен християнин може да каже думите на св. ап. Павел: „А мене да не ми дава Господ да се хваля с друго, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“.

Синът Божий прие кръстна смърт, за да изкупи греховете на целия свят. Без кръстната смърт на Христа нямаше да получим нито опрощение, нито помилване.

Почитане на мъртвите.

Молитвата за починалите в Православната Църква съществува още от апостолско време. В Стария Завет – втора книга Макавейска, се говори за поменуване на починалите.

В евангелието от ап. Лука четем: „Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички живи“.

В новозаветно време св. апостол Йаков пръв съставил Божествена литургия, като между молитвите написал и молитви за умрелите. Подобни молитви се намират в литургиите на св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Дваеслав.

Искаш ли да почетеш умрелия, почети го с молитви, милостиня, добри дела и служби, казва св. Йоан Златоуст.

Най-важното и най-силното средство да облекчим съдбата на умрелите е да принасяме за техен покой безкръвната жертва на света Литургия.

В Православната Църква от дълбока древност се определя за поменуване 3-я, 9-я, 20-я, 40-я ден, 3 месеца, половин година и година от смъртта на покойниците.

Освен тия дни Църквата е определила дни за общ помен, които наричаме задушници.

Поменуването се прави с цел да се очистят онези души, които са умрели в грехове.

Основание за почитане на покойниците са и следните стихове от Св. Писание: „Живеем ли, или умираме – Господни сме“.

„Молете се един за други – за всички човеци.“

„Аз съм възкресението и животът: който вярва в Мене, и да умре, ще живее“.

„Блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях“.

Постите.

Постът води началото си още от сътворението на света. Когато Господ създал първите човеци Адам и Ева и ги поставил в земния рай, им позволил да ядат от плодовете на всички дървета с изключение на дървото за познаване на доброто и злото. Това забраняване е първият пост на земята, то е и първата Божия заповед, дадена на човека в рая.

От Свещената история знаем, че евреите по Божие внушение постили на планината Синай три дни, а Мойсей – цели 40 денонощия, след което се удостоил да получи от Бога двете скрижали с десетте Божии заповеди. Пророк Елисей, ученик на св. Илия, с пост съживил един мъртвец. Постили са пророк Даниил и трите момци. Св. Цар Давид свидетелствува: „Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина“. Св. Йоан Кръстител се е хранил с див мед.

Сам Господ Иисус Христос преди да почне Своето велико служение на човешкия род се отдалечил в пустинята и постил 40 дни и нощи.

Веднъж, когато Христос изцелил само с една дума бесновато момче, казал на Своите ученици: „Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“.

До XVI век постите се практикували в цялата Христова църква. След Реформацията обаче протестантите първи посегнали на тая църковна наредба – почнали да твърдят, че те уж вредели на здравето. Най-новите изследвания доказват, че постите, установени в Православната Църква, са много полезни, тъй като организмът се пречиства от натрупаните токсини, които се внасят чрез месна храна.

Православната Църква е установила следните пости: Коледни, Велики, Петрови и Богородични;всяка сряда и петък, освен през шестте редовни седмици в годината, когато се блажи в тия дни. Имаме и други дни, когато се пости.

Църквата изисква, когато постим, да се подвизаваме в молитва, милостиня, покаяние и всеопрощение. Затова Спасителят ни предупреждава: „Ако не се покаете, всички тъй ще загинете“.

Палене свещ в храма.

Светлината и огънят са символи за Бога, като Бог на истината, правдата, любовта, на живота. В Стария и в Новия Завет ние действително срещаме светлината и огъня като такива символи на Бога. Сам Иисус Христос нарича Себе Си Светлина. В старозаветното и новозаветното богослужение са се палили и палят светилници и кандила.

Употребата на палене на свещи се наложило още в началото на Христовата Църква от обстоятелството, че тя, като гонена и преследвана Църква, е трябвало докъм IV век да извършва своите богослужения почти нощно време и дори в подземия, катакомби и др. Те се палели и като религиозна символика. Това ясно се разбира от старинната църковна песен, която е от 2-3 век, при вечерно богослужение се пее („Свете тихий святия слави“).

В книгата Деяния Апостолски се говори, че в първия ден на седмицата – именно в неделята, когато вярващите се събрали в гр. Троада за преломяване на хляба (за извършване на Св. Литургия) и св. ап. Павел беседвал с тях – в горницата, където са били събрани за молитва, „имало доста свещи“.

Тертулиян, живял 2-3 век, пише: „Никога у нас не се извършва богослужение без светилници (без свещи)… Ние ги употребяваме, за да изобразим чрез това Христа, несътворената светлина, без която ние и посред светлия ден бихме били в мрак“.

За употребата на свещи в богослужението говори и блаженият Йеруним. Историкът Евсевий (3-4 в.) пише, че по време на великденските нощи християните са използвали свещи.

Паленето на свещи и кандила още от дълбока древност е било с оглед на най-вярна символика.

Следователно ние, православните християни, сме съхранили тази стародавна традиция, която е още от първите векове и всякакви обвинения от протестантите са несъстоятелни, от което личи непознаването на историята на Християнската църква.