„Който не знае да се преструва, не знае да управлява,“

Илюминати. Вече не едно или две столетия малък брой европейски фамилии контролират всички западни държави, правителства, национални икономики и техните парични единици. Но преди да продължим подробно за тези фамилии, нека, да изясним някои понятия и да хвърлим светлина върху няколко организации, които са в услуга на тайното управление на света. В последно време понятието „Илюминати“ получи силно въздействащ художествен образ благодарение на книгите и филмите по книгите на Дан Браун. Но истината е, че то само с известни уговорки може да бъде свързано със съдържанието на разказаните в тях истории.

Реалните Илюминати са били орден, таен мъжки съюз, който през 1776 г. е основан от Адам Вайсхаупт,философ и църковен каноник, в университета в Инголцат. Той трябвало да се превърне в противоположен полюс на притежаващите силно влияние там йезуити и в интелектуална алтернатива на ложите на свободните масони и розенкройцерите. Емблема на ордена става кукумявката на Минерва, римската богиня на мъдростта. Названието „Илюминати“ произхожда от латински и означава „Просветлените“. Съюзът на Вайсхаупт бързо образувал обща сплав с различни масонски ложи, които тъкмо в този момент се намирали в криза и търсели нов вътрешен подтик, внушен „свише“.

Негови членове ставали политици с висок ранг и благородници и организацията скоростно набирала мощ. Прекалено голяма мощ. Затова през 1785 г. е забранена и по всяка вероятност преминава в нелегалност, където се смята, че се намира и до днес. Заедно с институциите, с които ще се запознаем по-нататък и в синхрон с други тайни съюзи и ложи орденът на Илюминатите направлява хода на световните събития. Може да се приеме за доказан факт, че никой не може да направи сериозна кариера като политик, журналист или в стопанската сфера, без да бъде сред членовете с висши степени на някоя масонска ложа.

Наред с това някогашните идеали на свободните масони като „Свобода, равенство, братство!“, строгите изисквания за висок морал и истински християнски добродетели, като че ли са отстъпили на заден план през последните сто и петдесет години, а масонството се е принизило до ролята на трамплин за кариеристи. Това е навредило на репутацията на неговите скрити формирования.

Днес понятието „Илюминати“ се използва за всички масони от най-горните степени и за личности, упражняващи задкулисна власт, които са „просветлени“ или посветени. „Просветлени“ в смисъл, че са добре осведомени за законите на космоса и за тайните на човечеството. Те смятат, че изпълняват ролята на пазители на древното познание, което през последните столетия е било изопачавано и разводняване най-вече от страна на Църквата. Целта ѝ е същата като на забуленото в мистерия световно управление: иска да има власт над нищо неподозиращия човешки род, от когото се крие истината за много неща. В този случай обаче, определението „просветлени“ е заблуждаващо, защото в издигнатите в духовно отношение среди то се свързва с истинската Светлина, Доброто и чистата Любов. Отнесено към Илюминатите то е по-скоро с отрицателен смисъл, понеже те се числят към Мрака и споделят властта на Злото. Множество тайни съюзи са обвързани с тържествена клетва за вярност по-скоро към Сатаната, отколкото към Бога. Но да се задълбочаваме в тази тема сега не е нито времето, нито мястото. Освен това тя като цяло има много малко общо с настоящата тема. Все пак, някак си не бива да използваме понятието „Илюминати“ за преобладаващата част от свободните масони.

Черната аристокрация. Европейската висша аристокрация, която пред външния свят се представя за високо културна, цивилизована, образована, спазваща традициите и с развито чувство за отговорност, до голяма степен спада към така наречената Черна аристокрация. Названието „Черна аристокрация“ не е случайно. Повечето от тези „благородни“ фамилии са придобили своята власт и богатство с невероятна бруталност и безскрупулност с помощта на войни, убийства, изтезания и изнудване. Освен това за тях открай време се говори, че поддържат тесни връзки със сатанизма и изкуството на черната магия. Голям брой от тези аристократични родове през последните няколко века са били активно замесени в търговията с опиати, с оръжие, с роби, във войни или в други печеливши, често пъти незаконни сделки, твърди Джон Коулман в своите книги. Немалко от тях са силно обвързани с банковото дело или са притежавали собствени банки още в зората на развитието му. Всички са били едри земевладелци. С доходите от даването под аренда на своите обработваеми земи на населението те са били в състояние да въоръжават и издържат собствени армии. На свой ред тези армии са помагали на най-старите дворянски родове да защищават властта и привилегиите си от различни претенденти, но преди всичко от народа.

Така например богатството на Уиндзорите е натрупано основно от търговия с опиум и с роби, а пък членовете на фамилията Грималди са били морски разбойници, които в продължение на немалко столетия са плячкосвали корабите, минаващи покрай техния залив, след като през 1297 г. някой си Франсоа Грималди завладял замъка на високите скали до морето (в днешното княжество Монако).

Черната аристокрация води началото си от италианската Aristocrazia Nera през XI век, когато няколко фамилии си поделят градовете Генуа и Венеция и започват да ги управляват по свое усмотрение и от свое име. Следователно въпросните властови структури са на почти 1000 години и създават впечатлението, че са неунищожими. Възникналата по-късно италианска мафия работи по съвсем същия модел и използва същите средства като своите благородни личности-еталони. Единствената разлика е, че репутацията ѝ не е толкова чиста. Между 1122 г. и 1126 г. се разиграва едно от най-важните събития. Тогава византийският император Йоан II Комнин, който е владетел с доказано висок морал, се опитал да ограничи апетитите на венецианските олигарси и отказал да поднови договорите за използване на търговските пътища с италианците. Той се възпротивил да продължи срока на привилегиите и монопола на хора, които цинично експлоатирали собствения си народ. Стигнало се до война. Венецианската флота победила корабите на Йоан II Комнин, след като преди това е анексирала островите в Егейско море и Корфу. В края на краищата той е принуден да признае привилегиите, което изиграва ролята на крайъгълен камък при разширяване могъществото на италианската Черна аристокрация.

Фамилиите са в близки отношения с католическата църква, Ватикана и най-вече с Ордена на йезуитите, които пък от своя страна по време на кръстоносните походи са държали всички нишки в ръцете си като истински кукловоди и благодарение на широките си връзки са обособили за тях неутрална територия в сърцето на Европа, където черните родови формирования да могат да превръщат всичките си мръсни пари от „черни“ в „бели“ – Швейцария! За да бъдат в състояние и занапред да играят ролята на изискани благородници пред света.

Общо взето всички европейски аристократични домове са сродени помежду си и по някакъв начин произхождат от старите италиански фамилни „колена“. Така например немската династична фамилия Турн унд Таксис води началото си от рода „делла Tope е Тасис“ (della Torre e Tassis известен и като della Torre e Tasso), изглежда, че през XIX век висшата италианска аристокрация (клановете Браганца, Грозвенор, Колона, Палавичини и Савой) са се лишили от значителна част от влиянието си в полза на своите германски и австрийски роднини. За страничния наблюдател обаче, е трудно да направи точна преценка, понеже представителите на отделните династични кръвни линии продължават строго да спазват правилото за сключване на бракове помежду им с цел запазване или разширяване на техните позиции във властта. Така както са го правили столетия наред.

В някои случаи на отделни членове на тези династии, намиращи се под силните прожектори на общественото внимание, се разрешава да се женят и за представители на буржоазията. От една страна, за да се влее малко свежа и здрава кръв в тесния кръг на „августейшите Светлости“, а от друга, за да се поддържа привидната близост и откритост към гражданството и да се развлича тълпата с истории за принцеси в жълтите клюкарски вестници, запазвайки своето добро разположение. Много фамилии от Черната аристокрация имат ключови позиции в управлението на фонда „Маршал“ (който е официален проект на европейско-американското приятелство) и на Римския клуб. Освен това те са сред най-големите ползватели на облаги в Европейския съюз.

Като илюстрация на казаното принц Алберт фон Турн унд Таксис (роден през 1983 г.) е получил повече от 575 000 евро аграрна субсидия за своите едри полски имоти от ЕС през 2008 г., въпреки че според списание „Форбс“ той е в списъка на най-младите милиардери в света с приблизително лично състояние от 253 милиарда щатски долара. Фамилията Турн унд Таксис притежава най-големия частен горски фонд в Европа и над 36 000 хектара земя.

Княз Лихтенщайн за своите малко повече от 3000 хектара обработваема земя, 3500 хектара гора и 42 хектара лозя (които притежава само в Австрия!) е получил през 2007 г. над 912 000 евро. Според съобщения в медиите през 2006 г. сумата е била дори 1,77 милиона евро!

След като се знае, че на един среден австрийски селянин, който действително е принуден да живее от земята си, годишно се дават не повече от 10 000 евро, то ежегодната аграрна субсидия от ЕС на стойност над 780 000 евро, която кралица Елизабет II прибира, е чиста провокация! Синът ѝ принц Чарлз получава още 350 000 евро за своите частни селскостопански имоти. Състоянието на рода Уиндзор не се поддава на сериозна оценка, защото никой не може да каже със сигурност какво всъщност му принадлежи. Официалните пресмятания се въртят около богатство малко над 2 милиарда евро, но това прилича по-скоро на виц. Кралицата е най-едрата земевладелка на света. Тя е държавен глава на Великобритания както и на още 31 страни и територии.

Кралица Елизабет II е братовчедка на Карл XVI Густав от Швеция. Но тя е в преки родствени отношения и с всички останали европейски кралски фамилии, с кралица София от Испания, с Маргрете II от Дания, с Харалд V от Норвегия и т.н. Представителите на рода Уиндзор биха изпълнили със собствено съдържание цяла една отделна и крайно интригуваща книга. За нас обаче представлява допълнителен интерес, че родът е немски и семейните корени тръгват от Хановер. До 1917 г. „английската“ кралска династия все още се е наричала фон Саксен-Кобург-Гота и е говорила немски език. Но тъй като през Първата световна война Англия е противник на Германия, немската идентичност излиза „от мода“, тоест имената са сменени без излишни колебания и церемонии. Прието е името на малкия град Уиндзор в графство Бъркшир, в който е резиденцията на кралското семейство.

Принц Филип, съпругът на английската кралица, е привърженик на евгениката (наука за подобряване качествата на рода чрез специален подбор на родителите). През 1988 г. той заяви пред Западно германската агенция ДПА: „Ако се преродя, то бих искал завръщането ми да бъде във вид на смъртоносен вирус, за да допринеса за решаването на проблема със свръхнаселеността“.

Разбира се, че не всички благородници са част от „Черната аристокрация“ и че много от тях са изключително достойни хора с почтена лична мотивация. Но далеч по-мощното течение сред притежаващите „синя кръв“ са тези, които от векове членуват в тайни съюзи и организации, преследвайки една-единствена цел: запазване и укрепване на тяхната власт.

Тук ще представим списък с някои от фамилиите (или „Домовете“) на „Черната аристокрация“: родът фон Финк; родът фон Турн унд Таксис; родът фон Тисен-Борнемиса; родът фон Гвелф – Уиндзорите (Обединеното кралство); родът Ветин (Белгия); родът Бернадот (Швеция); родът фон Лихтенщайн (Лихтенщайн); родът фон Олденбург (Дания); родът фон Хохенцолерн (Германия); родът фон Хановер (Германия); родът Бурбон (Франция); родът фон Ораниен (Холандия); родът Грималди (Монако); родът фон Вителсбах (Германия); родът Браганца (Португалия); родът фон Насау (Люксембург); родът фон Хабсбург (Австрия); родът Савой (Италия); родът Караджорджевич (Сърбия); родът фон Вютемберг (Германия); родът Зогу (Албания).

Понякога разликата между Черна и Бяла аристокрация се прави и въз основа на обстоятелството, че фамилиите, причислявани към Черната аристокрация, са били въздигнати в благороднически ранг от папата, самите те са поставяли на Светия престол свои представители за папи или водят произхода си от конкретен папа. От своя страна Бялата аристокрация е била посвещавана в дворянското съсловие по целесъобразност от князе и крале.

Обединението на висшата аристокрация и на финансовата аристокрация е осъществено през 1729 г. от Британската източно-индийска търговска компания (БИИТК) в името на контрола над международното банково дело и международната търговия, особено търговията с опиум! БИИТК е била собственост на Черната аристокрация и се е ръководела пряко от Британската корона.

Комитетът на 300-те е тайно общество, в което най-влиятелните представители на старото дворянство и на висшите финансови кръгове заедно с най-влиятелните и лоялни политически фигури, застъпващи интересите на западните държави, държат нишките на властта в ръцете си и определят политическия и икономически курс на целия Западен свят. В своята книга „Йерархия на конспираторите: Комитетът на 300-те“ д-р Джон Коулман наред с 290 организации и 125 банки публикува също 341 имена на бивши и настоящи членове на Комитета, от които тук ще споменем само няколко: клана Ротшилд, Дейвид Рокфелер, рода Хохенцолерн, рода Хабсбург-Лотринген, кралица Елизабет II, рода фон Турн унд Таксис, кралица Беатрикс фон Ораниен-Насау (член също на Съвета за международни отношения (СЕК) и на клуба „Билдерберг“), рода фон Финк, принц Алберт от Монако, Джордж Буш и Хенри Кисинджър.