„Който управлява, не познава умора.“

Конкуренцията е основен двигател на пазарната икономика, но тя функционира на базата на определени законови и етични правила, чието нарушаване води до нелоялна конкуренция. Ето основните аспекти:

Основни правила и контрол.

• Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК): Урежда контрола върху концентрациите между предприятия (сливания) и забранява действия, които предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията.

• Комисия за защита на конкуренцията (КЗК): Активно следи за спазването на тези правила, като проверява сектори (напр. цени на храни, плодове и зеленчуци) и санкционира нелоялни практики.

• Забранени споразумения: Споразумения между предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, са забранени.

Какво е нелоялна конкуренция?
Нелоялната конкуренция включва забранени действия, които противоречат на добросъвестната търговска практика. Това може да бъде:

• Заблуждаваща или сравнителна реклама: Реклама, която заблуждава потребителите или неправомерно използва името на конкурент.

• Увреждане на доброто име на конкурент: Разпространяване на неверни твърдения.

• Нелоялна конкуренция, свързана с конфиденциална информация: Използване на търговска тайна, защитена от закона.

Защита на търговската тайна.

• Дефиниция: Търговската тайна е широко дефинирана в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и включва информация, която не е публично известна и има икономическа стойност.

• Секретност: Защитата на информацията е ключова за запазване на конкурентно предимство.

Цел на регулацията.
Целта на законите е да осигурят справедлива среда за предприятията, която стимулира иновациите, по-доброто качество и по-ниските цени за потребителите, като същевременно предотвратяват монополно поведение и злоупотреби.

Сега ще завършим разглеждането на въпроса за прайскърента и конкуренцията.

Вместо строго проверен еталон, за измерение на процесите в сферата на икономиката действа произвола на финансовата мафия в световен мащаб.

Въобще да се съпоставят в действителност всички измерения в икономиката, изпълнението в различно време в различни места, може не чрез някакви абстракции от типа „фиксинг“, а в понятни и устойчиви величини, такива например, както „килограм зърно“, „килограм злато“, „киловат час“ и т.н.

А може стойността на всички съществуващи стоки да се изрази чрез някаква една стока. Такава стока се нарича стока еквивалент. При това в прайскърента (списъка) с цените на всички стоки този товар-еквивалент ще излиза в качеството си на „инвариант на прайскърента“.

„Прайскърент“ – означава списък на текущите цени на всички стоки (англ. „прайс“ – цена, „кърент“ – течение, текущ), а „инвариант“ – означава, че този избран товар-еквивалент се явява и самоценност, и средство за измерване на ценността на другите продукти и стоки.

Следва да се признае, че златото (явяващо се дълги години инвариант в прайскъранта) криво-ляво все пак изпълняваше своите задължения (т. н. „златен стандарт“). Но с появата на „фиксинга на Ротшилда“ такъв еталон не остана.

Ние се спряхме на това, че всички грешки на управление на обществото като цяло се отразяват в прайскърента на цените на всички стоки и услуги. Както в случая при „плановата“ икономика, при „пазарната“ икономика прайскърента се представя като конкуренция на потребителите (съществуването на дефицит).

Тази конкуренция я скрива пирамидата (скалата, „рейтинга“) на паричните възможности на хората: различието не е в желанията на хората, а в техните финансови възможности. Но външно това не е видимо, тъй като „това“ преднамерено се скрива и за това се стараят да не говорят.

Външно е видима и се пропагандира с пълен глас конкуренцията на различните производства за парична печалба. Именно за нея и жужат „пазарниците“, че приказката за тази конкуренция на производството за печалба се явявала „двигател на прогреса“.

Но в действителност главното, на което дължат своето съществуване и днешната кредитно-финансова система (КФС), и прайскърента на цените – това е конкуренцията на потребителите! Но за това, което току-що беше казано, мълчат всички и западни и отечествени „икономически тъмнила“. В такъв образ, ние разширяваме извода, направен по-рано:

Прайскърента на цените на всички стоки и услуги е вектор на грешката на управление на обществото като цяло и той е неотделим от КФС.

От това веднага следва, че:

– КФС – това е средство за управление, способно да обезпечи устойчивост на всички процеси на продуктообмена в общественото производство на всички стоки и услуги и тяхното потребление от хората даже при грешно самоуправление на обществото.

Или не много иначе на това същото:

– КФС – това е средство за разпределение на продукцията в обществото при нейния съзнателен недостиг по отношение на търсенето на обществото.

При това е необходимо да се помни за това, че КФС „работи“ не сама по себе си. КФС – това е инструмент, намиращ се в ръцете на определени хора. И от това, какви са тези хора, какви са техните идеали, какъв тип е психиката им, от това зависи и „работата“ на КФС.

С други думи, КФС зависи от избраната концепция за управление на всички обществени процеси, която на свой ред се определя от концептуалната власт.

И така ние отново стигнахме до двата вида концептуална власт и двете концепции на жизнеустройство:

1. Справедливата, нравствената, Божията.

2. Несправедливата, безнравствената, сатанинската.

Идеологиите, религиозните учения и култове ги разработват, „оформят“ и внасят до обществото напълно конкретни хора. А те от какво се ръководят при разработването и „оформянето“ на идеологии и религиозни учения?

Всеки от тези хора се ръководи от своите лични разбирания за справедливост и несправедливост, добро и зло, „хубаво“ и „лошо“.

Ето тези „хубаво“ и „лошо“ се явяват двете концепции на жизнеустройство на хората. Тоест това е отговор на въпроса: „как ще живеем едни с други?“.

На него има само два отговора:

1. Ще живеем добре, хубаво, по справедливост, това, което у нас винаги се е наричало да се живее по Бога.

2. Ще живеем лошо, по злото, по несправедливост, когато едни господстват над други, което в народа се нарича да живееш по сатанински.

Толкова! Други концепции няма! Или – или!

Ето тези две концепции, тези два изначални жизнени идеала, представляват по себе си най-висшата власт в човешкото общество – концептуалната власт. Това са два произвола – произ-ВОЛЯ-ния. Единият произвол е нравствен, другия произвол е безнравствен.