„Най-трудния мост за преминаване е този между думи и дела.“

Не осъдителност. На последно място, но не по значение се спираме на способността да не съдим: да приемаме сложността на емоциите на другите хора, както и на нашите собствени, без да ги осъждаме. Нека отново да кажем: Развиването на емпатия, подкрепена от познанието, че ние, хората, сме продукт на своите гени и на своята среда, може да подпомогне възпитанието на не осъдителна нагласа.

Ясно ни е, че ако бяхме родени в Рим преди две хиляди години, може би с радост щяхме да очакваме гладиаторските игри и да гледаме как хората се убиват един друг или как лъвове гонят и разкъсват деца, след което хубаво да си хапнем и да се присъединим към поредната оргия.

Социалния контекст влияе върху нашите ценности и състояние на съзнанието. Последното от своя страна също се отразява на ценностите и поведението ни. Знаем например, че хората могат да изпаднат в такива психични състояния като депресия, страх, параноя, отмъстителност – тоест да бъдат подтиквани от силни емоции, които оформят начина, по които преживяват света. Подобни състояния насочват мислите и поведението им – и нашето разбиране за всичко това ще се отрази на преценките и желанията ни да го осъждаме.

Трябва да е ясно, че не осъдителността не означава липса на предпочитания, нито пък, че всичко е приемливо. Много будисти се стремят към не осъдителността като висша ценност, но в същото време явно желаят светът да се превърне в едно по-духовно и състрадателно място и работят в името на тази цел. Длъжни сме да разграничим предпочитанието, което насърчава енергията, силата, всеотдайността и надеждата за нещата, такива, каквито ни се иска да бъдат и осъждането на грешките, провокиращо гняв и презрение.

Да не осъждаме себе си не означава да нямаме предпочитания и ценности или да не сме отворени и готови за само усъвършенстване, означава да се откажем да нападаме себе си и да се само осъждаме. Проблемът е, че критиката и осъждането са съпроводени от ред чувства като най-често гняв и презрение. Осъзнатостта често се смята за полезен начин да разберем по-добре своите чувства и мисли, без да ги осъждаме.

Топлота. Това е емоционално качество на добронамереността и благосклонността, което присъства във всички горе описани способности. Топлота е качество, което трудно може да се дефинира, но приблизително означава нещо такова: поведението ни да не бъде нещо заплашително, а да личи в него ориентация на загриженост.

Топлотата се преживява посредством не вербална комуникация; в присъствието на хора, които възприемаме като топли, обикновено се чувстваме сигурни, не ги смятаме за заплаха, но и в никакъв случай не изглеждат „сиви“ или „пасивни“; те просто въздействат успокояващо върху съзнанието на другите. Чувството за заплаха или фрустрация обикновено анулира чувството за топлина.

Топлината към себе си може да се породи от искреното съчувствие към собствения дистрес и загрижеността за собствените нужди. Тя обаче не бива да се бърка с егоцентризма или желанието да се грижим единствено за себе си. Топлотата възниква от способността да изпитваме състрадание от вътре.