„Първия удар е половината от сражението.“

Състояние на Руския флот към началото на войната. Военно морската обстановка към началото на войната била за Русия много неизгодна. Руския Черноморски военноморски флот по своята слабост не бил в състояние да води нормална за това време борба с военноморския флот на Турция. Също така той не е можел да получи поддръжка от други руски военноморски сили (например, от най-силния балтийски флот), тъй като черноморските проливи се намирали в ръцете на турците. Освен това, крайцеруващата в Средиземно море руска ескадра по настояване на Англия е била отзована в Балтика; така се изключвала възможността да се привлекат към нея на части от турския Черноморски флот.

По силата на тези обстоятелства на много им се струвало, че руския Черноморски флот е можел да бъде използван само за изпълнение на задачи от чисто пасивна отбрана на руското Причерноморие в качеството на едно от средствата за бреговата отбрана (за защита на минните заграждения и т.н.).

Неудовлетворителността на такова решение на въпроса е очевидна: Черно море се предоставяло в пълното разпореждане на Турция; тя е можела безпрепятствено да го използва за своите превози и безнаказано да осъществи блокада на руските черноморски пристанища. Да се ограничи свободната дейност на турците в Черно море е било възможно само по пътя на придаване активен характер на отбранителните действия на руския Черноморски флот.

С.О. Макаров, още млад тогава лейтенант, издигнал блестяща идея да се използват за нападение на турските броненосци минните катери, превозвани на борда на параход. Ценността на тази идея се състояла в съчетанието на свойствата на парахода и минния катер. Параходът бил относително бързоходен и имал голям радиус на действие, но той не можел да напада броненосец. Минния катер можел да напада на броненосец, но бил бавноходен и имал малък радиус на действие. Съчетанието на параход с минен катер давало всички изгоди от бързината, ударната сила и далечината на радиуса на действие.

По такъв начин, по пътя на развитие на активни крайцерски операции на руския Черноморски флот по време на войната би получил възможност да ограничи транспортното плаване на турските кораби, а по пътя на използването от параходите на минни катери – възможност от части да прикрие своето крайбрежие от операции и да ограничи блокадата на руските пристанища от турския военноморски флот. Освен това, с активните действия на корабите от далечното плаване флотът можел да окаже съдействие на руските сухопътни сили по пътя на бойната поддръжка, превоз на военни товари, въздействие на турското Причерноморие и т.н.

Тези задачи били поставени на руския Черноморски военноморски флот едва в хода на войната.

Плановете на Турция за войната на Балканите. Основите на турския план за войната са изложени в предписание (тескере), връчено от великия везир от името на султана на 20 април 1877 година. Турците определяли войната като отбранителна; в качеството на първи отбранителен рубеж бил набелязан Дунав, но се говорело в предписанието, „тъй като не трябва да се удържа цялата отбранителна линия по Дунав от Мачин до Видин, то с настъпването на войната трябва да увлекат неприятеля дълбоко в страната и там да му дадат сражение”. Планирало се, че „ако неприятеля бъде победен, то ние ще го заставим да премине обратно през Дунав и ще го преследваме до Прут; в противен случай, оттегляйки се към Балкана и удържайки Варна, Бургас и други важни пунктове в района на Балкана, ние следва да се постараем да не даваме на противника да се разпространи”.

В това предписание твърде неясно се правели наметки за създаване на групи по фланговете на настъпващите руски войски след преминаването им през Дунав. Една такава група се предполагало да се съсредоточи на десния фланг от общото разположение на турската армия в четириъгълника от крепости в Рушчук, Силистра, Шумен, Варна, прикривайки я от североизток, заемайки линията Кюстенджа – Черна вода. Другата – на левия фланг по разположението на турските войски по линията Ситово – Рахово – Видин. Времето и характера на тези групировки не се установявало; може да се предположи, че тяхното предназначение е било за контраудар. Накрая, в района на Видин е било набелязано да се създаде още една група войски, която е трябвало да наблюдава за румънските войски и да препятства съединяването на руските войски със сръбските.

Всички тези много общи и неясни основи в плана за война е трябвало да се подложат на обсъждане и уточнение на заседание на съвета на министрите. По всяка вероятност, те не са били обсъждани, за това говори хода на войната, но някои от тези съображения фактически са залегнали в основата на водените военни действия.

По такъв начин, в турските планови наметки ясно се виждала отбранителната цел на войната. Това трябва да се признае като правилно, само такава война е била по силите на турската армия. Но по съществуващите документи е трудно да се съди, с колко по-активен характер се придавал на отбраната на турската армия по плановите наметки. Упоменатото в предписанието „да се увлече неприятеля дълбоко в страната” повече говорело за пасивност на турската отбрана. Заедно с това образуването на войскови групи по фланговете насочени към бъдещото настъпление на Дунавската армия (това направление на турците в най-общи черти се отдало да уяснят чрез своето разузнаване) като чели е говорело за стремежа на турците да активизират своята отбрана.

Достигналите до нас документи дават възможност да признаем, че у турското командване към началото на войната е имало само най-общи и непълни основи и наметки по плана за водене на война на Балканите.

План за действие на Турция на Черно море. Военноморската обстановка се стекла за Турция към началото на войната доста удачно. Турския военноморски флот разполагал с абсолютно превъзходство както по количество, така и по качество на корабите над Руския Черноморски военноморски флот.

Отчитайки своето превъзходство, върховното турско командване поставило пред своя военно морски флот разнообразни и обширни задачи. Преди всичко турския военноморски флот е трябвало напълно да блокира руските черноморски пристанища и да прекрати плаването по Черно море на руските военни, търговки и транспортни кораби.

На турския военноморски флот се поставяла също задача напълно да осигури на Черно море своето товарно и транспортно корабоплаване. Накрая, на турския военноморски флот се вменявало в отговорности по съвместните действия със сухопътните войски; в частност, турския флот е трябвало да осигури стоварването на десант на руското кавказко Причерноморие.

Но този план за военни действия на турския военноморски флот на Черно море само външно изглеждал обоснован. На практика, имайки неизмеримо по-ниско ниво по подготовката на личния състав, от колкото руския, турския флот не могъл да изпълни поставените пред него задачи. Главното турско командване, строейки плана за действие на своя флот на Черно море, не е дооценил силната страна на руския Черноморски военноморски флот, великолепните качества на неговия личен състав и най вече с това допуснал фатална грешка. Тази грешка в огромна степен ограничила възможностите за изпълнение на задачите, възлагани с плана за действие на турския военноморски флот.

Като цяло и у двете страни към началото на войната не е имало пълни и конкретно разработени планове. Ако се сравняват между себе си съществуващите у страните наметки в плановете за войната, то по пълнота и повече конкретност преимуществото трябва да се отдаде на наметките на Обручев-Милютин.

ОБРУЧЕВ Николай Николаевич руски държавник и военачалник, генерал от пехотата (1887), генерал-адютант (1878).

Роден в семейството на офицер. След като завършва през 1848 г. 1-ви кадетски корпус, той е назначен в лейбгвардията на Измайловски полк, мичман. Участва в унгарската кампания от 1849 г. През декември 1851 г. е произведен в лейтенант. След като завършва Императорската военна академия през 1854 г., той е назначен като щаб-капитан на Генералния щаб. Участник в Кримската война 1853 – 1856 г.; като част от гвардейския отряд в кампанията от 1854 г. той защитава брега на Балтийско море от англо-френските войски. През юни 1855 г. е повишен в чин капитан, а през декември същата година е назначен да служи като дивизионен интендант на 2-ра гвардейска резервна пехотна дивизия. През септември 1856 г. е назначен за адюнкт-професор по военна статистика в Николаевската академия на Генералния щаб. От 1857 г. е професор в същата академия. През 1858 г., заедно с D.A. Милютин основава военно-научното списание „Военен сборник“ и е първият му военен редактор. През март 1859 г. Обручев е назначен за началник-щаб на 2-ра гвардейска пехотна дивизия, а през август същата година е произведен в полковник.

В края на 1850-та – началото на 1860-та. се придържа към либералните възгледи и бил един от организаторите на дружеството „Земя и свобода“, член на централния му комитет. През този период Обручев многократно пътува в чужбина, където се сближава с А.И. Херцен и Н.П. Огарев, сътрудничи с Н.A. Добролюбов и Н.Г. Чернишевски. Впоследствие той се отдалечава от либералното демократично движение. През март 1866 г. той е повишен в генерал-майор за отличие в службата.

През януари 1867 г. Н.Н. Обручев е назначен за ръководител на Военно-научния комитет на Генералния щаб. През този период той е един от най-близките служители на военния министър D.A. Милютин в подготовката и провеждането на военните реформи от 1860-1870 г. През май 1873 г. за отличие в службата е произведен в генерал-лейтенант и е изпратен в Турция, Германия и Австро-Унгария за събиране на информация за състава и организацията на техните въоръжени сили, а след това в Брюксел като представител на руския отдел при международна изложба. От 1875 г. е почетен професор на Николаевската академия на Генералния щаб. През 1876 г. той разработва стратегическия план за войната с Турция, който е реализиран по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. През юли – октомври 1877 г. Обручев е на разположение на главнокомандващия на Кавказката армия, участва в битките при Кюрюк-Дар и при Голяма Ягна, разработва планове за военни действия при Аладжа и Карс. През април 1878 г. получава чин генерал-адютант, а през февруари 1881 г. е назначен за помощник-началник на Генералния щаб.

През юни 1881 г. генерал-лейтенант Н.Н. Обручев е назначен за началник на Генералния щаб. Оставайки на тази длъжност в продължение на 16 години, той участва пряко в разработването на всички въпроси, свързани с развитието на сухопътните сили на държавата. През това време по негова инициатива или с негово участие са формирани три армейски корпуса и кавказките и туркестанските войски са събрани в корпуси; въведена е система от резервни войски; кавалерията е подсилена чрез формирането на нови драгунски полкове; в инженерните войски се формират железопътни, телеграфни и въздухоплавателни батальони и роти и др. Участва в разработването на план за война срещу Германия и Австро-Унгария, както и план за десантна операция на Босфора. През 1893 г. генерал от пехотата Обручев е назначен за член на Държавния съвет.

По време на неговото ръководство Генералният щаб, който отговаряше за комплектуването на армията, нейната организация, бойната подготовка и мобилизационната готовност и включваше и Генералния щаб, превърнат в „мозъчен център“ на военното министерство, се превърна в негов най-важен орган. Всичко това изисква преразглеждане на съществуващата структура на военното министерство като цяло и разработване на нова организация на Генералния щаб в частност. През 1894 г. генерал от пехотата Н.Н. Обручев представя на военния министър подробен проект за новата организация на Генералния щаб. Неговата идея е била да превърне Генералния щаб в орган, способен да изпълнява работата на „висшата стратегическа поръчка по отношение на разпределението на войските в театрите на войната, формирането на армии, изготвянето на планове за тяхното съсредоточаване и първоначални действия, подготовката на полевото командване в граничните райони, организирането и събирането на информация за противника и др. В представения проект Генералният щаб получил характер на институция, формирана на по-широка основа от другите главни управления на военното министерство.